
Има едно изречение в българския език, което тегне като прокоба над всеки дръзнал да направи грешна стъпка. Не знам, сигурно съществува заради българския афинитет към врачките. Но все пак, от доста време искам да задам следния въпрос към всички, които го употребяват: „Като си си знаел какво ще се случи, защо по дяволите не каза?“. Зад самата формулировка на изречението прозира завидна характеристика – егоизъм. Примерно като си знаел, че еди си коя тема ще се падне на изпита, защо не каза? И защо си скъсан като си си знаел? Или може би си си знаел, щото българите по принцип всичко знаем. Ако сега попитам някой от знаещите какво ще бъде времето на 23 юни 2020, той със сигурност ще си замълчи и ще се спотаи някъде. За да може, един слънчев ден през 2020 година, да ми звънне по телефона и да ми каже „Знаех си аз, че ще вали“. Интересно ми е откъде идва знанието, при положение, че не си синоптик или декан на университет. И такъв отговор съм получавала - „шесто чувство“. Шесто чувство, моля ви се, а при котките сигурно е от осмия живот. Вие колко точно чувства имате – само 5 и от време на време, ненормалното шесто?
Някой да ми каже, сливи ли имате в устата?
Като се замисля, винаги съм се чудила защо точно сливи? Ако идва от сливици, тогава въпросът е безсмислен, защото почти всички хора са горди притежатели на сливици. Аз си го представям така: Двама хлапаци са се шляели на село и са водили безумни разговори. Видели една слива и единият решил да се покачи на дървото, за да набере от плодовете. Докато бил горе, обаче хлапакът, който чакал под дървото, не спирал да задава въпроси: „Страшно ли е горе?“, „Има ли място за двама ни?“, но отговори така и не последвали. Момчето се ядосало и най-накрая попитало „Кажи бе, сливи ли имаш в устата?“. И двамата започнали да се смеят. После разказали историята на цялото село и така до ден днешен. А най - нелепото в историята е, че любопитният хлапак видял сливи през крив макарон.
Ако макаронът, през който гледаше, беше прав, сигурно, нещата щяха да стоят по различен начин и днес ние нямаше да сме горди потребители на израза със сливите. Не искате да ви разказвам откъде е дошла фразата с макароните, сигурна съм. И все пак, много ми е интересно кой е бил първият гений, дръзнал да провери какво може да види през крив макарон. А и при макароните има една специфичност – ако са варени, тогава деформацията им е по-лесна. Следователно едва ли е чак толкова трудно да видиш света през крив макарон. Друг е въпросът, че аз лично не смятам, че нещата изглеждат по-добре през прав макарон. Положението е такова, че ако си опрял да гледаш нещо през макарон – ще го видиш, ама на кукуво лято.
Това с лятото – схващам го като фразеологизъм, но дори аз не мога да си го разтълкувам. Сигурно авторът е имал предвид, ято, но не му е звучало благозвучно и е прибавил едно „л“. Или примерно не е харесвал кукувицата като птица, което, смея да твърдя, си е чиста дискриминация. А най-логично е, че кукувицата е нямала нищо общо – просто онова лято, в което сентенцията е била сътворена, било изкукало – от ония, твърде горещите...
Надявам се, че след тази статия, няма да се появят хора, които да ми имат зъб. Все пак много фенове, а само 32 зъба...
автор: Пламена Джигова
Коментари