Как живеем сега

Има хора, които изразходват много сили, докато се научат да планират времето си. От какво зависи, доколко ще успее човек да направи това? Казват, че от желанието му. По принцип, вътрешната организация на човек зависи от неговата психическа настройка и всеки има своя, определена настройка за време. Има хора, които вътрешно са много организирани и отрано планират всяка своя стъпка, задължително планират деня си, понякога планират дори много преди да реализират замисъла си и така, всеки път действат по план. Всеки конкретен човек има ясно поставената задача и предназначение в света. Изискването да го изпълни, желанието да го постигне и влиянието на обкръжението върху него, трябва да бъдат организирани така, че той да работи успешно вътре в това изпълнение. От друга страна, съществува световна тенденция, изразено еволюционно развитие, което води до промяната на нашите желания и ценности. И затова, няма смисъл да заставяме човек да работи над миналите ценности в достигане на целите, които днес вече не са важни. Това зависи още и от времето. В наши дни се извършва много сериозно преустройство на човека и обществото. Във всеки народ, във всяка цивилизация, а в момента на Земята живеят наследниците на 6-7 цивилизации, има своя особеност, свое усещане за време, своя ценностна система за време, които трябва да се взимат под внимание. Например, жителите на Африка, Китай или Южна Америка възприемат времето не съвсем така, както народите на Северна Европа или Северна Америка. Те имат напълно различен подход, различно вътрешно усещане за време и за стойността на времето. За някои времето е като парите – огромен потенциал, който ти е даден и ти си задължен да реализираш, за други – времето тече спокойно, а и те, заедно с него се движат спокойно. Представителите на различни цивилизации чувстват времето различно и това означава, че количеството действия, които те извършват ще бъде също различно. Така че, ако се вземе на работа човек от Индия, с неговото ментално отношение към времето или човек със скандинавски характер, то те имат напълно различни изисквания към себе си, към обкръжението си и към всичко около тях. Необходимо ни е да знаем, че усещането за време в различните съвременни цивилизации е различно. В съответствие с това, трябва да проектираме съответстващи взаимоотношения, съответни отношенията, за да има успех общата ни връзка и съюза между нас. Някои народности водят полурастителен, натурален начин на живот. Те живеят в колиби по бреговете на Индийския океан. При тях скоростта на протичането на времето се забавя значително. За онзи, който се снижава до животинското ниво, е възможно времето да изчезне напълно от сферата на усещанията му. Животните инстинктивно усещат, кога трябва да се хранят, да спят и да се размножават. Който е избрал този начин на живот, може да го организира някъде на юг, в Индия или в Африка и спокойното да съществува така. Необходимо е да разберем каква е целта на нашето съществуване и че в живота ни има начин да се изкачим на следващото ниво в развитието си. Сега човечеството наближава такова състояние, при което получаваме възможност да преминем от животинското ниво на своето съществуване, характерно със задоволяване на насъщните материалистични желания за: храна, секс, семейство, слава, власт, знания – към нивото “човек”, характерно с желания от много по-фин и възвишен характер като: съпричастност, обединеност, взаимопомощ, подкрепа в реализацията на духовните стремежи на хората и любов към ближния като към самия себе си. Нивото “човек” е това състоянието, при което “се издигаме” над тялото си и достигаме такава цивилизация, такова ниво на развитието, когато напълно преставаме да се грижим за материалното си съществуване и можем спокойно да си осигурим всичко, без каквито и да е проблеми. При това, материалните ни желания стават много незначителни, свеждат се до това да сме задоволени само с всичко необходимо. Повече от това не ни трябва. Защото всички тези желания се намират на животинското ниво и се отнасят до поддържане на животоспособността на тялото ни. А останалите желания, постепенно се издигат до нивото, на което искаме да постигнем напълно различно усещане, новата виртуална реалност, по-висша от нас, каквито сме днес и да си отговорим на въпросите: “Заради какво съществуваме? Накъде сме се запътили? В какво се състои смисълът на живота ни? Каква е висшата система, която ни управлява?”. Тоест, ние желаем да опознаем едно ниво, намиращо се на божествена степен. В наше време човек започва да се стреми към това да излезе на ново стъпало в съществуването си, към това се устремява и цялото движение на нашата цивилизация. Дали ще можем да го осъществим или не? Имаме възможност да се развиваме по два начина: принудителен, с болка и страдания и осъзнат, с желание за издигането си, чрез работа над своя характер, признаване и отдаване към другите и взаимна помощ. Ако се развиваме по този осъзнат път, след десет до тридесет години бихме могли да достигнем състояние, при което до такава степен ще сме осигурени с роботизирането на бита си, че човечеството няма да работи физически и само малък процент от населението на Земята ще участва в производствените процеси и в развитието на технологиите. Човекът на новото ниво на развитие ще бъде заменен от роботите, 3D-принтерите и напълно освободен от физическата грижа за себе си, ще може да организира времето си по оптимален начин, като разполага с него неограничено. Продължителността на живота ще се увеличи двойно така, както от миналото до днес е нараснала два пъти. Вече сме на преходния етап към това развитие и след няколко десетки години ще достигнем до него. На това стъпало времето ще се забавя до спиране или ще се ускорява до изчезването му. Това е нивото на истинския свят, характерен с алтруистичното свойство отдаване. А ние, засега, се намираме във властта на измамата, илюзията, в който светът се подчинява на силата на егоизма. Необходимо е задълбочено да вникнем в природата около нас и ще си изясним, че всичко съществува съгласно силата на отдаването при раждането, отглеждането, израстването и смъртта. А нашето лъжливо, изкривено възприятие, каращо ни да мислим егоистично, съществува само в нас. Заради него не виждаме истинския свят, вървейки в тъмнината, безпомощно “опирайки се по стените”, с липсващите сетива, за да усетим и разберем къде живеем! Цялото човечество блуждае като “със завързани очи” в тази тъмнина. Ще трябва да приложим всичките си сили, за да премахнем това скриване на истината, създадено нарочно, за да се почувстваме безсилни да поправяме сами, вече “тежките дефекти” в нас. И трудно понасяйки, самите себе си да пожелаем силно и настойчиво, да бъдем съвършени като създалата ни сила, усещайки вълшебния свят на Вселената, наситена с любов и отдаване. Придобили, допълнителна сила за отдаване, движейки се в посоката на природното си състояние, все повече ще се привързваме към този “приказен град”, нашата Вселена и ще можем да се ползваме от всичко в нея, като все повече ще се засилва нивото на качеството и вида на нашите усещания и възприятия, което се явява подемът по духовните стъпала. Още в първия миг, когато ни се разкрива тази духовна стълба, ще ни става ясно, че цялата Вселена е изпълнена с любов и отдаване. Там, в нея, се намира и нашият “зародишен пашкул”, в който спим дълбоко своя летаргичен сън, без да идваме в съзнание, не знаейки, че само в нас е   тази болна илюзия, страшният сън на човека, лишен от своето съзнание, с преминаващите в мозъка му непонятни флуиди и хаотични мисли. Така живеем сега… автор: Емилия Наумова Коментари