Държавата на пинокиовците

Има едно нещо, за което сме платили за всички онези години прекарани в робство и в комунизъм. Проблемът е, че в повечето случаи се съсредоточаваме около финансовата част на изплатените данъци. Ще ви го кажа по друг начин. Къде е съвестта ви? Сигурно наистина, ако се запитаме как заспиваме вечер, повечето от нас ще отговорят, че не пият кафе след 7 вечерта. Живеем в държава, където всеки ти казва да не се връзваш, да си претупваш работата, а ако не го правиш – значи си много просто парче. Безочието е навсякъде, защо се изненадваме от политическите събития през изминалите дни? Ние това безочие го дишаме години наред – в градския транспорт, на работа, в отношението ни с хората. Чудя се на 40-годишните, как са свикнали с това. Аз съм на 20 и съм уморена, а още дори не съм видяла половината от интригите и помията, която ме очаква. Прекрасно е, че в главата на млад човек има подобни мисли, нали? Аз обаче съм излязла от възрастта на дете, което сега проглежда и не се надявам, че след 20 години ще живея по-добър живот. Наистина през годините сме съхранили себе си като нация – започва да ми се струва, че сме съхранили само името си. И не визирам хората, които излизат на улицата и крещят с пълно гърло. Напротив, това е онази шепа хорица, на които не им е останало нищо друго освен глас. Това са младите, които мислят като мен. На които им писна да бъдат, преоценявани като второ качество. Ние не сме наивни, трудна е задачата да завържеш очите на някой, който стои пред компютър. На човек, който може да посети всяка точка на света, без да излиза от панелния си апартамент. Трудно е да накараш такъв човек да се усмири и то веднага след като си го докарал до истерия. След като си му казал, че не става за нищо, след като се подиграваш с труда и уменията му. Къде е съвестта ви? Къде са децата и студентският ви град? Интересно е как хора без съвест, остават с пръст в уста, след като някой се възпротиви да действията им. Как тези хора са учудени, съкрушени, невярващи. Та те са толкова честни, борбени и дръзки? Те са толкова успели. Лъжи, кръв и мечти – докога ще живеем така? В държавата на пинокиовците дори пеленачетата биват лъгани денонощно. Пинокиовците обичат да мечтаят – момент, в който се смаляват носовете им, момент на самозалъгване, на затишие пред буря. За кръвта питайте медиите. А, мен, мен за нищичко не сте ме питали, но аз ще си кажа. Ще си кажа, защото ми писна да мълча!   Коментари