
Обикновено съм човек, който много трудно вярва в каквото и да е било. Обичам да съм по-недоверчива. Така човек може да ме изненада много приятно, а, ако ме разочарова, ще е по-леко.
В последни дни вярвам много силно. Вярата ми е сляпа, но е истинска. Не вярвам толкова в хората, които протестират на улицата, а по-скоро на фейсбук като социална мрежа.
Радвам се, че преди няколко деситилетия са измислили фейсбук, защото в момента тази on-line мрежа променя историята на България. Според мен това се случва.
Хората вече не си изпращат писма с гълъби или по пощата, за да се уведомят, че има простест насрочен за след две седмици. Напротив вчера за по-малко от половин ден се присъединиха над 30 хиляди човека в групата за протеста срещу назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАН.
Радвам се, че не само толкова бързо се организират хората, но и че започнаха да набират смелост. Започнаха да вярват в обединиението и силата, която отприщва то.
Фейсбук е днешният, модерният, справедливият коректив на Парламента. Управляващите вече не назначават който поискат за шефове и министри. Няма да има договорки между народните ни представители, защото фейсбук ги наблюдава! Да... Сега политиците повече мълчат и се съобразявт с Улицата. Тази, която преди години Теди Москов и много други бележити български актьори, я показаха на хората. Голата истина! Само че хората вече се бунтуват. Чрез фейсбук. Не има харесва Пеевски – правят група – събират се – стачкуват – свалят го. Фейсбук ни даде свобода на мисълта и вяра, че можем. Тя просто ни даде част от решението как да се справим с политиците. И това трябва да е така.
Защото политиците се кълнат във вярност на народа, но реалните действия показват съвсем користни намерения.
Дойде времето властта да се връща в ръцете на народа!
Заради това се радвам. Много обикновена причина, но истинска. Помните ли войника на Йовков в „Последна радост” – той умираше, но с усмивка на лице, защото видя едно цветенце насред войната. Е, драги народе – повод за усмивка и за вяра винаги има. Стига да го видиш. Фейсбук е нашето цвете насред протестите на улиците.
автор: Катина Лукова
Коментари