Българите спряха да викат Неволята и опозицията

Само за един ден десетки хиляди българи в големите градове на страната и стотици хиляди в социалните мрежи така здраво тряснаха с юмрук по масата, че зъбите на политическата класа у нас затракаха. Формалният повод за избухването на гнева на народа беше назначението на спорната фигурата на Делян Пеевски за шеф на най-могъщото силово ведомство в държавата, известно като ДАНС. Българите показаха, че няма да позволяват на „слугите на народа” да импровизират и да взимат решения, които не получават одобрението на същия този народ. Дали заради това, дали заради друго, но днес г-н Пеевски обяви, че е готов да се оттегли от своя нов пост, а премиерът Орешарски приветства решението му. Колко благородно, нали. Дами и господа народни представители. Трябва да знаете, че както обичаше да казва един медиен ветропоказател от телевизионния ефир „Имаме новина”. Българите вече се събудиха от състоянието на будна кома, в което ги държахте толкова много години и прогледнаха. Да, погледът им е още разфокусиран, още имат въпроси, на които нямат отговори, но бъдете сигурни в едно. Не е далеч денят, когато въпросите ще ви бъдат задавани. Само онези от вас, които отговорят, ще останат на работата си. Другите ще бъдат уволнени и повече никога няма да получат възможност да работят като „слуги на народа”. А сега нека да погледнем към опозицията... Към какво??? Да, знам, че за повечето от вас опозиция в парламента няма. Има един обидени хора, които се сърдят, възмущават и излизат от пленарната зала и после се жалват по коридорите. Уважаеми народни представители от ГЕРБ. С гордост и самочувствие казвате постоянно, че за вас са гласували над 1 млн. българи. Така е. Това е абсолютна истина. Толокова много българи са повярвали във вас и затова са изпратили точно вас в Парламента. Само че вашето поведение може да се сравни с нелепа стратегия на някой футболен отбор, бивш шампион, който тренира цяла седмица упорито или поне създава такова впечатление сред един милион свои запалянковци и когато дойде денят на мача, изведнъж старши треньорът, капитанът на отбора и футболистите напускат терена преди първия съдийски сигнал, излизат на пистата и започват да обясняват на журналистите и на хората по трибуните, че видите ли мачът е предварително ясен, защото съперниците са употребили допинг, съдията е подкупен, топката е крива, теренът е неравен, а едната врата е малка, а другата голяма и няма добра видимост. Така една седмица, после втора, после трета и отборът все напуска и трупа служебни загуби. Какво ще се случи тогава. Президентът на отбора ще уволни треньорите и много вероятно ще изгони играчите и ще ги замени с юноши на клуба. А публиката най-малкото ще тегли една майна на вечно оплакващите се и жалващи се футболисти, които отказват да излязат в битка и да изиграят едни мач. А и федерацията ще ги изкара от групата. Това е положението с ГЕРБ в момента. Те отказват да играят на терена в Народното събрание, защото според тях мачът е предизвестен и победата е невъзможна. Но партийният лидер Бойко Борисов, зам. председателят Цветан Цветанов и всички депутати от ГЕРБ, в това число и бургаските народни представители трябва да знаят едно. В спорта както и в политиката има един основен принцип. Всеки мач се играе докрай. Може и да загубиш. Може да загубиш катастрофално, но ако си умен, то във всяка битка или мач или парламентарно заседание виждаш една след друга слабите страни на своя съперник. И на реванша или по-късно го побеждаваш. Може да минат много мачове на терена или много заседания в Народното събрание дотогава, но ако си упорит, последователен, не предаваш хората, които вярват в тебе и не се отказваш, ще победиш. Да не говорим, че хората по трибуните, запалянковците, привържениците на отборите или последователите и привържениците на партиите не искат оправдания. Те искат да видят как техните избраници не се огъват и дават всичко от себе си, а не напускат позорно терена или залата. Та, заявеният отказ на Делян Пеевски от поста шеф на ДАНС  беше предизвикан не от опозицията, а от хората по улицата. От хилядите гневни българи, между които така и не се видя нито един от водачите на десницата, които явно проспаха възможността да поведат хората. Тези лидери мълчаха и не знаеха нито какво да кажат нито какво да правят. Само един ден да не се окаже, че българите нямат нужда нито от управляващите, нито от опозицията в този парламент и извън него. Тогава със сигурност 240 души ще напуснат игралното поле и ще отидат да си пишат тъжните мемоари, в които доста страници ще бъдат отделени на деня, когато българите спряха да викат неволята и си свършиха работата сами. Българите спечелиха една изцяло своя победа. Партиите гледаха отстрани, в това число и опозицията.     Коментари