Триумф на нощта

Небесното перде се спусна до земята започна постановката на тишината! Луната нейде тайно тръгна - и в шоуто до край не се завърна!   Снежинки се залюляха от скрития небосклон, падаха грациозно в студения салон. Ослепя градът, и хората, и сградите – бял скреж полепна по оградите.   Във тихата прегръдка на мъглата се гушкат светлини и звуци. Не отекват токчета игриви, не се чуват стъпки пиперливи!   Заспало ехото е в белия памук забравило за всеки звук! А те от мъка онемели в нощната постилка опустели.   Нощта е призрачна и сляпа, попила в себе рожбата на светлината. На ледената сцена друг герой сам се задава и в шоуто своя дял остава.   Двигател бавен някъде се чува, фаровете му размазани блестят, а после дълго във мъглата се причува, като отдавна чакан звук!   На първия ред проблясва нов дует. Светофарите редуват се подред, а уличните лампи във захлас примигват давайки си пас.   Мъглата ролята смени и магьосническия си талант тя прояви, изчезнаха дърветата и храстите, останаха снежинките със ласките.   Таз фокусница палава, игрива отплесна се, не спря да скрива. Покрила всичко с мрачна белота угаси тя всяка светлина!   Дълбок поклон от нощните актьори, нетърпеливо утрото ги притесни, нетърпеливо свойто шоу то започна с красивите си слънчеви лъчи!   Коментари