Човешкото ниво

Природата е създала условия за успешно и забележително развитие на своето творение. Срещу разрушителния ни егоизъм, имаме добавена мъдрост, способна да подпомогне развитието ни. Свободният ни избор се намира на средата между тези две сили: лошата сила и добрата, разсъдливата, предназначена да ни помага. Между лошото в нас и разума можем да намерим верния път, който да е благоприятен, както за нас, така и за неживата, растителната и животинската природа. Тогава ще сме в обща хармония с всички форми на живот, във всеобщата природа. Страданията, които изпитваме, задействат свободния ни избор за балансираното използване на  двете сили, над които имаме власт. С помощта на разума, овладяваме егоизма си, за да го управляваме правилно. Не трябва да унищожаваме егоистичното в човека, както се прилага в някои духовни техники и вярвания. То е невъзможно! Така сме създадени, неслучайно, за да искаме, все повече и повече, което осигурява напредъка ни. В природата няма нищо излишно. Но когато не прилагаме позитивната сила, негативната се превръща в зло. Не е добре да се отнасяме безотговорно към природата, към себе си и към другите. Неправилно е да предявяваме неоправдани изисквания и претенции, обобщено да критикуваме, презираме, ненавиждаме. Нужно е да разбираме, че сега всички преминаваме през етапите на процес в развитието си. Трябва да си помагаме един на друг, във взаимна помощ. Еволюционната теория показва, че този процес е подчинен на закономерности, а не на случайности. Чрез изследване по метода на апроксимацията се достига до извода, че целта е получаване на равновесие. Подобно на това, както природата е уравновесена на всички нива, ние, хората също трябва да достигнем равновесието на човешкото стъпало на развитие. Природата балансира много параметри: топлина и студ, разликата в налягането, ветровете и ураганите, вулканичните изригвания. Човекът трябва да уравновесява себе си, сам. Дадена ни е наука, знания, които ни позволяват да установим това равновесие. Използвайки лошата сила и силата на ума, ще можем да ги уравновесяваме и в хармония да се движим напред. Желанията, които изграждат човека, се делят на няколко слоя. Най-ниско са желанията на неживото ниво - материалът, от който е съставено тялото ни. Следва растителното ниво - косите, ноктите, костите и после е животинското ниво – всички останали физиологични елементи. Имаме разум, намиращ се над животинското ниво и егоизъм, силата на злото. На животинското си ниво е необходимо да постигнем балансирано консумиране и да се погрижим, така че целият свят да се балансира. На човешкото ниво, в човешкото общество - всички да сме равнопоставени, като братята в едно семейство. На нивото на научните знания - да се стремим към познаване на общия закон на реалността. Спазвайки равновесието на материално и телесно ниво, на човешкото ниво и на степента на познанието, целта е да достигнем своето съвършено състояние, своя баланс. На неживото, растителното и животинското ниво няма какво да се коригира, защото тези нива в нас са управлявани от природата. Единственият недостатък, поради който не са добри взаимоотношенията ни с другите хора, и така става нарушаване на равновесието в човешкото ниво, е лошата ни природа, егоизмът, изразен в това, че човек не признава своето зло, а го прехвърля върху другите. Защо все пак го правим? Причината е в собствената ни егоистична същност, която ни подтиква, с всички сили да искаме използването на ближния си, за да се извисяваме над него, да го превъзхождаме. Не признавайки злото в себе си, а прехвърляйки го, не сме способни да изградим добри взаимоотношения и егоистично разсъждаваме така: “Какво ли, ще означава да живея под властта на доброто начало?” “Ами, ще има един общ жизнен стандарт за всички! Възможно ли е нещо такова: Аз да съм като останалите? От какво ще изпитвам удоволствие? Когато всички са равни, няма нито големи, нито малки и това ще лиши живота ми от всякакъв смисъл, защото всеки път, подсъзнателно преценявам, до каква степен превъзхождам другите! А това прибавя вкус към живота ми, вдъхновява ме за нови постижения, активираме да участвам в безкрайните състезания и конкурси, които предлага! Така измервам тонуса на своето съществуване - като се сравнявам с другите! Но ако всички сме равни, тогава ще усещам ли, че живея и за какво живея?” Всъщност, съществува ли друга цел? В своето настоящо състояние не я виждаме. Всеки се опитва да се реализира по свой си начин, в своята сфера, да се отдели, да изпъкне над нивото на другите. Именно, тази потребност ни подтиква към развитието. Да предположим, че нещастията, изпитвани от настоящата криза, разпростряла се във всички сфери на живата ни, ще помогнат да разберем, как да се уравновеси цялото общество. И ето, че всички сме балансирани, всички сме равни. С какво ще запълним в себе си тази огромна празнина, която изисква от нас да бъдем над всички, във всичко? С какво ще бъдем и ще се чувстваме, повече от тях? Ситуацията в света е такава, че ни е достатъчно да работим по два часа дневно и в нищо няма да изпитваме недостатък, но при условие, че не се опитваме да се извисяваме един над друг. Всички, ние, ще имаме нормално, за съществуването ни, ниво на своя бит. А, какво ще правим през останалото време? Нима природата ни тласка към безделие? Тя ни подканя към взаимно сътрудничество срещу егоизма. Ще използваме егоизма, само че по противоположен начин. Не, за да се извисяваме над другите, а за да може всеки, да се издигне над своето себелюбие и да достигне до равновесие с другите. Тогава ще достигаме до получаването на удовлетворение от това, че по-силно се привързваме към околните. Нашето развитие в момента, е характерно с максимално развит егоизъм, неговата последна фаза. Принудени, от обстоятелствата на кризата или поради осъзнаването на факта, че заедно, с взаимно подпомагане сме по-успешни, го пренасочваме към отдаване за другите хора. И установяваме, че колкото повече сме обединени с тях, чрез своя поправен егоизъм, толкова по-голямо удовлетворение изпитваме, достигайки до равновесие, единство и взаимна любов, изискванията за предстоящото ниво в развитието на човека.   Коментари