Песен в пустинята

Аз съм песен. Дори гордо ще ви заявя, че съм българска такава, но не съм чалга. Куплетите ми възпяват грозната действителност, а припевът ми е безгрижен, летен и весел. Често ме пускат в дискотеките, 20 – годишните избухват на моя ритъм и крещят припева ми с цяло гърло. Куплетите ми рядко някой ги разбира. Тези, които се заслушват в посланието, което нося, твърдят, че съм твърде негативна и не ме харесват. Аз съм рап песен, обожавам да звуча на големи колони със зверски бас. Когато ме пуснаха за първи път, беше в една онлайн платформа за споделяне на български клипове. Тогава за пръв път разбрах какво си мислят хората за мен. Беше потресаващо, тук - там имаше положителни коментари. Повечето от тях бяха подчертано негативни.Ставаше въпрос за това, че не ставам за нищо, а освен всичко, изпълнителите ми били смешници. Това не ставало за слушане, излагация по български общо- взето. Ами, к'во да ви кажа, тъпо ми стана. Само аз знам колко пот и сълзи са хвърлени в създаването ми. Когато някоя моя конкурентка, от друга държава дебютира, не съм абсолютно сигурна, че нейната аудитория я оплюва по същия начин. Ми от де да знам, ама все пак ми се струва, че публиката й поне цени труда на авторите. Даже се чудя какво мрънкат българите, че сме имали само чалга индустрия. Ще имаме разбира се – в чалгата има по нещо за всеки – малоумни текстове, в които са пее за „нещата от живота“ и голи каки за „по-интелигентната“ аудитория. Дреме му на някой изпълнител какви ценности втълпява у младите хора подобно произведение на изкуството. Нали има пари? Пък и като са толкова прости, че да се влияят от някаква си песен – проблемът си е техен. Като се замисля и на чалга песните не им е лесно, винаги ще има публика, която не ги харесва и ги плюе. Проблемът е, че на същата тази аудитория и българските песни въобще не им се харесват. Абе, идеята е, че трябва да си хейтър, да коментираш, че всеки само се излага, и че ако беше ти на мястото на изпълнителите, щеше да им скриеш шапката. И какво се получава - от една страна недоволни и знаещи, от друга страна хора, които се интересуват само от пари и са готови на всичко. Остава някаква мижава групичка, която го прави от любов към музиката. Започвам да си мисля, че кардиналният проблем с мен е, че съм българска песен. Как да се харесаш на някого, чието мото в живота е да не харесва нищо, да не цени труда на околните? Аз съм българска рап песен. Не знам къде е проблемът с мен. Знам само, че албумът, в който ще попадна е сборна формация от изпълнители – все българи. Аз съм недописана книга – всяка една въздишка, оставя траен белег върху страниците ми. Аз съм горчив плод, паднал от народното дърво – гладният ще ме изяде, ситият ще ме подритне. Аз съм весел припев – крещян в чалга дискотеки и тъжен куплет – слушан в мрачна стая на студентско общежитие. Аз съм българското и ще бъда онази част от твоя живот, която ти решиш да озвучиш чрез мен.   Коментари