Д-р по икономическите науки Тодор Георгиев е дългогодишен консултант на различни инвестиционни фондове и транснационални компании от сферата на морския бизнес. Потърсихме го за кратък коментар относно очакванията на този сектор по отношение на необходимите икономически мерки, които трябва да въведе правителството.
Представители на морския бранш се срещнаха през седмицата в Бургас с депутати от управляващата вече партия, за да обсъдят заедно какво трябва да се случи във вашата сфера. Вие бихте ли маркирал накратко проблемите и да предложите някакви решения?
Проблемите в нашия бранш? Да започнем с това, че той е на изчезване. Той е вече екзотика в България. Да, имаме излаз на море. Опитваме се да правим някакъв туризъм покрай това море, който също не се получава особено успешно, ако гледаме структурата на туристите, които идват и парите, които оставят у нас. Колко туристи идват у нас? Миналата година бяха май 3 млн. души. Там някъде. Обаче структурата им се мени. Западноевропейците намаляват или тези ,които все пак идват, са все по-бедни и идват по социални програми. Идват и средната и ниска ръка руски туристи, което не е чак толкова лошо. Все пак са туристи.
3 млн. туристи генерираха 2 млрд. евро. приходи за страната. А нека дам Кипър като пример. 600 000 човека население, без плажна ивица, само скалист остров, 10 млн. туристи и 24 млрд евро брутни приходи от туризъм. Само от това ,че там някъде от вълните се била родила Афродита. И друг път съм го казвал, че с учудване разбрах, че около Бургас има 100 места, които са безкрайно интересни от историческа гледна точка за туристите. Не са разработени, до тях няма инфраструктура, никой не се е погрижил за тях, никой не ги е рекламирал.
Туризмът е като правителството на ГЕРБ. То се крепи на рекламата. Какво става всъщност, това вече е подробност.
А какво общо има туризмът с вашия морски банш, който определяте като изчезващ вид в икономиката?
Когато стане дума за България и за море, всички говорят за туризъм. Нас ни няма. Ние нямаме флот, националния флаг изчезва, корабният регистър е на път да изчезне поради липсата на клиенти, пристанищата са празни. Там се чуват само вълнички, които се плискат и гларуси. В общи линии това е. Няма ни.
Пристанищата ни бяха замислени добре, но бяха изоставени през последните четири години тотално. Дълбочините ни са малки и те са намалели заради непочистването на подходите и каналите и на самите...как го казваме „гаван”. Последните два месеца, четири кораба със стоки за Бургас...аз трябваше да ги пренасоча към Констанца, защото не могат да влязат тук, няма газене.
Но за това вероятно не са виновни шефовете на пристанищата, а държавата?
Структурата там е такава. Пристанището има само оперативни функции. Като оператор. Собствеността остава на държавата. Пристанищата са просто едни оператори. За поддържането за акваторията на пристанището се грижи агенцията „Пристанищна инфраструктура”. Тази агенция събира едни немалко пари от посещението на всеки кораб и не прави нищо.
Смисълът на тази агенция е да поддържа пристанищата.
А някой прави ли изчисления какви са икономическите загуби от това, че кораби не влизат в българските черноморски пристанища, а отиват в Констанца?
Четирите кораба, които аз закарах в Констанца са 200 000 тона. По четири евро ги сложи са 800 000 евро загубен приход за българската хазна. Това са само моите кораби. А има много други.
Какво ще струва на държавата едно такова удълбочаване на пристанищата и почистване на наносите, за да се възстановят дълбочините?
Ще струва около 40 до 50 млн. евро. Това е годишният приход на агенцията. Тя събира корабни такси. Акумулира ги и трябва да се занимава с подръжката. Колкото е събрала, трябва да разходва толкова през годината. Да ги разходва за подръжка на инфраструктурата на пристанищата. Явно тези пари са отишли директно в държавния бюджет, т.е нарушен е статутът на управление.
Дянков нали знаеш колко го интересуваше. Онзи ден слушах интервю с директора на ВМЗ „Сопот” с двама от профсъюзите. След стачките през зимата се направи една програма, по която всички съкратени по европейска програма щяха да бъдат отново наети на работа и осигурени за две години. Европейската програма е била за 2 млн. евро, а българското самоучастие е било 200 000 евро. Директорът обясни ,че тези хора са останали на улицата, понеже министър Дянков не е разрешил превеждането на тези 200 000 евро. Огромни поразии направи. Същото нещо стана и с тази агенция. Той просто е конфискувал приходите, това е най-вероятното.
Значи това е едно от предложенията ви...да се удълбочат пристанищата?
След като има агенции, просто да си вършат работата. Събират приходите от корабите, извършват драгажните работи, накрая на годината се отчитат пред морската общност, пред министъра...публично. Така е по закон. Така и не съм видял такъв отчет. Получихме например 60 млн. евро, 5 млн. за заплати, 55 млн. евро за драгажни работи. Друго не се иска. Това е. Затова говорим.
Това е едно, а другите предложения?
Другите неща са...структурата на пристанищата. Нека почнем от север. Пристанище Балчик. Там е зърнобазата на Добруджа. Пристанище Варна има два основни товародателя. Соди Девня и Девня цимент. Имат и зърно износ. Там е основното контейнерно пристанище.За контейнери не ми се говори, защото вече съм ви казвал, че имаме 140 000 контейнера за миналага година за България, а това е оборотът на пристанище Барселона за две седмици. Солун е още повече спрямо Барселона.
Пристанище Бургас...дадоха го на концесия. Аз имам една основна зебележка, защото знам какво означават концесиите в пристанищната дейност. В други държави никога не се дава на концесия изградена инфраструктура. Там се дава един вид 10 дка море. Ето ви тези 10 дка, строиш пристанище и го експлоатираш 35 години. След това става собственост на държавата или на общината. А пристанищата по принцип не се дават целите на концесия. На концесия се дават отделни кейове с технологична цел. Въпреки това много трудно стават тези неща. В Антверпен ти казват. Ето къде е реката, направи си кей, направи си пристанище, ние ще ти удълбочим подхода до теб.
А при нас концесионерът е само експлоататор. Той няма как да привлече нови клиенти. По никакъв начин. Бях предложил преди години да дадат участие 51% на държавата, да дадат участие на общината. Да има интерес самият кмет. Да вкарат големите компании, да имат тръпка да работят с пристанищата. Сега какво се получава?
Концесионерът, понеже няма много работа, увеличи таксите. Когато увеличи таксите, аз избягах. Имам един проект за подмяна на релсите за високоскоростни влакове. Релсите ги карам от Италия до България. Сега вече ги карам през Констанца. Защо?
Защото нашите ми дават цена за разтоварване от борда на кораба и натоварване на влака 24 евро. В Констанца за същата операция ми дават цена 4 евро. Разликата Констанца – София и Бургас-София е 7 евро, т.е аз за клиента икономисвам 12 евро. За какво говорим тогава.
Значи не можете да сте патриот?
Е, патриот съм, но това е бизнес. Аз пазя интересите на клиентите ми. Клиентът иска най-добра цена. Нали затова сме ЕС. Това не е друга граница или друга митница. Това е ЕС. Никой не си дава сметка. С нашето мислене „България на три морета” дотам я докарахме. От патриотизъм се дъним навсякъде.
Аз не мога да се сърдя на концесионера. Той си е сложил главата в торбата, плаща едни концесионни такси и трябва да ги избие.
Да, но той не може да е конкурентен на съседни пристанища, не е ли така?
Да, той е в положение „цунг цванг” или ако не ви звучи прекалено цинично попаднал е по народному в „кур капан”.
България е страната, която никога не е имала морска политика. Като визия. Дългогодишна сме нямали. Ликвидирахме навремето танкерния флот. Приключихме го. Ликвидирахме „Океански риболов” . Продадохме БМВ във Варна, като преди това ликвидирахме контейнерните превози. Ликвидирахме малкото танкери. Продадохме БМФ с общо 76 кораба, сега са 25. Нямаме протекция на флага. Законодателството не е преведено към световното в тази област, въпреки че кодексът ни е много добър. Махнат е от него терминът „социалистическо корабоплаване” , но смисълът си остава. Като структура и маниер на действие. Всички тези неща, които се натрупвани...трябва да се почне отначало.
Предишният министър Московски, беше завършил счетоводство, финанси...беше трудно да говорим с него за кораби. А на новия министър поне като му кажа кораб, няма да има нужда да му го рисувам. Оттук да започнем. Имаме базата, а какво ще стане....
При контактите ви с вашите партньори от страната и чужбина сигурно си говорите какво очаквате като бизнесмени, като предприемачи от новото правителство?
В Гърция, за която казваме, че е фалирала, а не знам защо казваме така, при положение че имат за 2012 год. 234 млрд. евро брутен вътрешен продукт, а ние имаме 31 млрд. евро. Смятайте ги. Та, Гърция задели в помощ на корабоплаването си като сектор 3 млрд евро. Дания, която е по-малка с население и територия от България, задели за своя морски сектор 5 млрд. евро за тази година помощи. Те стимулират отрасъла. Това са гаранционни фондове.
Между другото, когато корабоплаването е в криза, тогава е най-удобен момент да се купуват кораби. Гаранционният фонд финансира покупка на кораби, защото кризата в корабоплаването няма да е вечна. Тя е циклична.
Ние защо не купуваме тогава кораби в този момент като държава?
При нас държавата винаги е казвала ,че капитализъм се прави само с частни капитали. Абсолютна грешка. Ако капитализмът беше само частен, светът да беше рухнал. Барак Обама нямаше тогава да плати дълговете на CITY BANK и на BANK OF AMERICA. От 36 долара за акция CITY BANK се срина до 3 цента за акция. Държавата им даде пари, естествено като заем. Нямаше да има и Дженеръл Моторс. Говоря за големите корпорации. Намесата на държавата в един момент в подкрепа на икономиката е абсолютно наложителна. По два начина. Или с пряко финансиране или с облекчителни режими. Гаранциите са промените в законодателството. Променяйки законодателство и давайки пари, се изисква абсолютно спазване на правилата. Държавата кредитира бизнеса, за да си стъпи на краката. Генерално говоря.
Българският бизнес се нуждае от подкрепата на държавата. Първото е да се охлаби тази примка, която е стегната данъчно. Политиката през последните четири години беше в стил „събиране на пари на всяка цена” Само че по този начин парите свършват. Фирмите затварят кепенците. Това, с което Борисов най-много се гордееше, че парите в спестяванията се увеличавали всъщност означава, че бизнесът разпродава активи и кешира. После чакат по-добри времена. Взимат 5% лихва върху 5 млн. евро, отколкото да правят бизнес.
Ще дам пример с моя служебен шофьор. Имат семеен бизнес баничарница. Всяка седмица има инспекции, проверки. Той прави банички и му треснаха хиляди глоби. Защо? Да се пълни бюджетът? Ами ако затвори?
Още един пример. Имам приятел в Белгия, в Брюксел има голям търговски център. Продава стоки от балканските страни. Има само един проблем. В Белгия минералната вода е с акциз. Той казва, че дори да му подарят водата, пак не е на сметка.
Намерих една връзка в еврокомисията и и отидохме при комисаря по вноса. Човекът ни даде следното обяснение. Заявявате към 31 декември внос на 1 млн. бутилки минерална вода и плащате акциза върху тях.
Питахме го „Ами ако внесем 2 млн. бутилки” а той се позасмя и отвърна „Аз ви казах каквото имах да ви казвам”
Човекът имаше предвид следното. Минералната вода е необходима за неселението ,защото водата от чешмите не става за пиене. Всички пият минерална вода. От сдруга страна така са решили като консервативна държава да има акциз. Той е планиран. Планират акциз от 1 млн. бутилки. Плащаш го и те са доволни. Няма повече проблем. Не говорим за цигари или алкохол. Там е друго. Тук говорим за вода. Това е охлабване на примката. Ти си платил своето към държавата. Разликата е, че нашите хора все гледат да излъжат. Хората са сравнително честни и при нас вече.
Ако се намалят данъците или се премахнат, да се въведат патенти. Да плати 1000 лв. патент и да разкрие пет работни места. Но ако проверката установи, че не са разкрити толкова работни места, глобата да е 50 пъти или 100 пъти над тези 1000 лв. Ако не можеш да го направиш, подай молба в съда и да те преразгледат. Тогава да не са петима, да бъдат двама работника.
Хем облекчават бизнеса хем го контролират. Тогава я няма тази анархия.
Държавата прави контрол и на публичните финанси и на бизнеса.
Очаквате повече гъвкавост от държавата май?
Очаквам гъвкавост. Всеки който бърка гъвкавост със слободия, да бъде жестоко наказан.
А планът „Орешарски” има ли условия за гъвкавост? Премиерът вече каза ,че не бива да чакаме реки от мед и масло...
Не ни очакват реки от мед и масло, защото сме в долна мъртва точка. Първото завъртване на колелото е най-трудното. Това, което очакваме от него е да зъвърти колелото. Това иска много усилия. След две години, ако завърти колелото, дай Боже, правителството трябва да си отиде, защото ще бъде идейно и ресурсно изразходвано.
Коментари
08 юни 2013
2013-06-08
2016-12-24
2016-12-24
Krasimir Kaludov
Burgas Reporter Ltd.
Д-р и.н Тодор Георгиев: Правителството има две години да „завърти колелото” на икономиката и после да си отиде
Д-р по икономическите науки Тодор Георгиев е дългогодишен консултант на различни инвестиционни фондове и транснационални компании от сферата на морския бизнес. Потърсихме го за кратък коментар относно очакванията на този сектор по отношение на необходимите икономически мерки, които трябва да въведе правителството.
Представители на морския бранш се срещнаха през седмицата в Бургас с депутати от управляващата вече партия, за да обсъдят заедно какво трябва да се случи във вашата сфера. Вие бихте ли маркирал накратко проблемите и да предложите някакви решения?
Проблемите в нашия бранш? Да започнем с това, че той е на изчезване. Той е вече екзотика в България. Да, имаме излаз на море. Опитваме се да правим някакъв туризъм покрай това море, който също не се получава особено успешно, ако гледаме структурата на туристите, които идват и парите, които оставят у нас. Колко туристи идват у нас? Миналата година бяха май 3 млн. души. Там някъде. Обаче структурата им се мени. Западноевропейците намаляват или тези ,които все пак идват, са все по-бедни и идват по социални програми. Идват и средната и ниска ръка руски туристи, което не е чак толкова лошо. Все пак са туристи.
3 млн. туристи генерираха 2 млрд. евро. приходи за страната. А нека дам Кипър като пример. 600 000 човека население, без плажна ивица, само скалист остров, 10 млн. туристи и 24 млрд евро брутни приходи от туризъм. Само от това ,че там някъде от вълните се била родила Афродита. И друг път съм го казвал, че с учудване разбрах, че около Бургас има 100 места, които са безкрайно интересни от историческа гледна точка за туристите. Не са разработени, до тях няма инфраструктура, никой не се е погрижил за тях, никой не ги е рекламирал.
Туризмът е като правителството на ГЕРБ. То се крепи на рекламата. Какво става всъщност, това вече е подробност.
А какво общо има туризмът с вашия морски банш, който определяте като изчезващ вид в икономиката?
Когато стане дума за България и за море, всички говорят за туризъм. Нас ни няма. Ние нямаме флот, националния флаг изчезва, корабният регистър е на път да изчезне поради липсата на клиенти, пристанищата са празни. Там се чуват само вълнички, които се плискат и гларуси. В общи линии това е. Няма ни.
Пристанищата ни бяха замислени добре, но бяха изоставени през последните четири години тотално. Дълбочините ни са малки и те са намалели заради непочистването на подходите и каналите и на самите...как го казваме „гаван”. Последните два месеца, четири кораба със стоки за Бургас...аз трябваше да ги пренасоча към Констанца, защото не могат да влязат тук, няма газене.
Но за това вероятно не са виновни шефовете на пристанищата, а държавата?
Структурата там е такава. Пристанището има само оперативни функции. Като оператор. Собствеността остава на държавата. Пристанищата са просто едни оператори. За поддържането за акваторията на пристанището се грижи агенцията „Пристанищна инфраструктура”. Тази агенция събира едни немалко пари от посещението на всеки кораб и не прави нищо.
Смисълът на тази агенция е да поддържа пристанищата.
А някой прави ли изчисления какви са икономическите загуби от това, че кораби не влизат в българските черноморски пристанища, а отиват в Констанца?
Четирите кораба, които аз закарах в Констанца са 200 000 тона. По четири евро ги сложи са 800 000 евро загубен приход за българската хазна. Това са само моите кораби. А има много други.
Какво ще струва на държавата едно такова удълбочаване на пристанищата и почистване на наносите, за да се възстановят дълбочините?
Ще струва около 40 до 50 млн. евро. Това е годишният приход на агенцията. Тя събира корабни такси. Акумулира ги и трябва да се занимава с подръжката. Колкото е събрала, трябва да разходва толкова през годината. Да ги разходва за подръжка на инфраструктурата на пристанищата. Явно тези пари са отишли директно в държавния бюджет, т.е нарушен е статутът на управление.
Дянков нали знаеш колко го интересуваше. Онзи ден слушах интервю с директора на ВМЗ „Сопот” с двама от профсъюзите. След стачките през зимата се направи една програма, по която всички съкратени по европейска програма щяха да бъдат отново наети на работа и осигурени за две години. Европейската програма е била за 2 млн. евро, а българското самоучастие е било 200 000 евро. Директорът обясни ,че тези хора са останали на улицата, понеже министър Дянков не е разрешил превеждането на тези 200 000 евро. Огромни поразии направи. Същото нещо стана и с тази агенция. Той просто е конфискувал приходите, това е най-вероятното.
Значи това е едно от предложенията ви...да се удълбочат пристанищата?
След като има агенции, просто да си вършат работата. Събират приходите от корабите, извършват драгажните работи, накрая на годината се отчитат пред морската общност, пред министъра...публично. Така е по закон. Така и не съм видял такъв отчет. Получихме например 60 млн. евро, 5 млн. за заплати, 55 млн. евро за драгажни работи. Друго не се иска. Това е. Затова говорим.
Това е едно, а другите предложения?
Другите неща са...структурата на пристанищата. Нека почнем от север. Пристанище Балчик. Там е зърнобазата на Добруджа. Пристанище Варна има два основни товародателя. Соди Девня и Девня цимент. Имат и зърно износ. Там е основното контейнерно пристанище.За контейнери не ми се говори, защото вече съм ви казвал, че имаме 140 000 контейнера за миналага година за България, а това е оборотът на пристанище Барселона за две седмици. Солун е още повече спрямо Барселона.
Пристанище Бургас...дадоха го на концесия. Аз имам една основна зебележка, защото знам какво означават концесиите в пристанищната дейност. В други държави никога не се дава на концесия изградена инфраструктура. Там се дава един вид 10 дка море. Ето ви тези 10 дка, строиш пристанище и го експлоатираш 35 години. След това става собственост на държавата или на общината. А пристанищата по принцип не се дават целите на концесия. На концесия се дават отделни кейове с технологична цел. Въпреки това много трудно стават тези неща. В Антверпен ти казват. Ето къде е реката, направи си кей, направи си пристанище, ние ще ти удълбочим подхода до теб.
А при нас концесионерът е само експлоататор. Той няма как да привлече нови клиенти. По никакъв начин. Бях предложил преди години да дадат участие 51% на държавата, да дадат участие на общината. Да има интерес самият кмет. Да вкарат големите компании, да имат тръпка да работят с пристанищата. Сега какво се получава?
Концесионерът, понеже няма много работа, увеличи таксите. Когато увеличи таксите, аз избягах. Имам един проект за подмяна на релсите за високоскоростни влакове. Релсите ги карам от Италия до България. Сега вече ги карам през Констанца. Защо?
Защото нашите ми дават цена за разтоварване от борда на кораба и натоварване на влака 24 евро. В Констанца за същата операция ми дават цена 4 евро. Разликата Констанца – София и Бургас-София е 7 евро, т.е аз за клиента икономисвам 12 евро. За какво говорим тогава.
Значи не можете да сте патриот?
Е, патриот съм, но това е бизнес. Аз пазя интересите на клиентите ми. Клиентът иска най-добра цена. Нали затова сме ЕС. Това не е друга граница или друга митница. Това е ЕС. Никой не си дава сметка. С нашето мислене „България на три морета” дотам я докарахме. От патриотизъм се дъним навсякъде.
Аз не мога да се сърдя на концесионера. Той си е сложил главата в торбата, плаща едни концесионни такси и трябва да ги избие.
Да, но той не може да е конкурентен на съседни пристанища, не е ли така?
Да, той е в положение „цунг цванг” или ако не ви звучи прекалено цинично попаднал е по народному в „кур капан”.
България е страната, която никога не е имала морска политика. Като визия. Дългогодишна сме нямали. Ликвидирахме навремето танкерния флот. Приключихме го. Ликвидирахме „Океански риболов” . Продадохме БМВ във Варна, като преди това ликвидирахме контейнерните превози. Ликвидирахме малкото танкери. Продадохме БМФ с общо 76 кораба, сега са 25. Нямаме протекция на флага. Законодателството не е преведено към световното в тази област, въпреки че кодексът ни е много добър. Махнат е от него терминът „социалистическо корабоплаване” , но смисълът си остава. Като структура и маниер на действие. Всички тези неща, които се натрупвани...трябва да се почне отначало.
Предишният министър Московски, беше завършил счетоводство, финанси...беше трудно да говорим с него за кораби. А на новия министър поне като му кажа кораб, няма да има нужда да му го рисувам. Оттук да започнем. Имаме базата, а какво ще стане....
При контактите ви с вашите партньори от страната и чужбина сигурно си говорите какво очаквате като бизнесмени, като предприемачи от новото правителство?
В Гърция, за която казваме, че е фалирала, а не знам защо казваме така, при положение че имат за 2012 год. 234 млрд. евро брутен вътрешен продукт, а ние имаме 31 млрд. евро. Смятайте ги. Та, Гърция задели в помощ на корабоплаването си като сектор 3 млрд евро. Дания, която е по-малка с население и територия от България, задели за своя морски сектор 5 млрд. евро за тази година помощи. Те стимулират отрасъла. Това са гаранционни фондове.
Между другото, когато корабоплаването е в криза, тогава е най-удобен момент да се купуват кораби. Гаранционният фонд финансира покупка на кораби, защото кризата в корабоплаването няма да е вечна. Тя е циклична.
Ние защо не купуваме тогава кораби в този момент като държава?
При нас държавата винаги е казвала ,че капитализъм се прави само с частни капитали. Абсолютна грешка. Ако капитализмът беше само частен, светът да беше рухнал. Барак Обама нямаше тогава да плати дълговете на CITY BANK и на BANK OF AMERICA. От 36 долара за акция CITY BANK се срина до 3 цента за акция. Държавата им даде пари, естествено като заем. Нямаше да има и Дженеръл Моторс. Говоря за големите корпорации. Намесата на държавата в един момент в подкрепа на икономиката е абсолютно наложителна. По два начина. Или с пряко финансиране или с облекчителни режими. Гаранциите са промените в законодателството. Променяйки законодателство и давайки пари, се изисква абсолютно спазване на правилата. Държавата кредитира бизнеса, за да си стъпи на краката. Генерално говоря.
Българският бизнес се нуждае от подкрепата на държавата. Първото е да се охлаби тази примка, която е стегната данъчно. Политиката през последните четири години беше в стил „събиране на пари на всяка цена” Само че по този начин парите свършват. Фирмите затварят кепенците. Това, с което Борисов най-много се гордееше, че парите в спестяванията се увеличавали всъщност означава, че бизнесът разпродава активи и кешира. После чакат по-добри времена. Взимат 5% лихва върху 5 млн. евро, отколкото да правят бизнес.
Ще дам пример с моя служебен шофьор. Имат семеен бизнес баничарница. Всяка седмица има инспекции, проверки. Той прави банички и му треснаха хиляди глоби. Защо? Да се пълни бюджетът? Ами ако затвори?
Още един пример. Имам приятел в Белгия, в Брюксел има голям търговски център. Продава стоки от балканските страни. Има само един проблем. В Белгия минералната вода е с акциз. Той казва, че дори да му подарят водата, пак не е на сметка.
Намерих една връзка в еврокомисията и и отидохме при комисаря по вноса. Човекът ни даде следното обяснение. Заявявате към 31 декември внос на 1 млн. бутилки минерална вода и плащате акциза върху тях.
Питахме го „Ами ако внесем 2 млн. бутилки” а той се позасмя и отвърна „Аз ви казах каквото имах да ви казвам”
Човекът имаше предвид следното. Минералната вода е необходима за неселението ,защото водата от чешмите не става за пиене. Всички пият минерална вода. От сдруга страна така са решили като консервативна държава да има акциз. Той е планиран. Планират акциз от 1 млн. бутилки. Плащаш го и те са доволни. Няма повече проблем. Не говорим за цигари или алкохол. Там е друго. Тук говорим за вода. Това е охлабване на примката. Ти си платил своето към държавата. Разликата е, че нашите хора все гледат да излъжат. Хората са сравнително честни и при нас вече.
Ако се намалят данъците или се премахнат, да се въведат патенти. Да плати 1000 лв. патент и да разкрие пет работни места. Но ако проверката установи, че не са разкрити толкова работни места, глобата да е 50 пъти или 100 пъти над тези 1000 лв. Ако не можеш да го направиш, подай молба в съда и да те преразгледат. Тогава да не са петима, да бъдат двама работника.
Хем облекчават бизнеса хем го контролират. Тогава я няма тази анархия.
Държавата прави контрол и на публичните финанси и на бизнеса.
Очаквате повече гъвкавост от държавата май?
Очаквам гъвкавост. Всеки който бърка гъвкавост със слободия, да бъде жестоко наказан.
А планът „Орешарски” има ли условия за гъвкавост? Премиерът вече каза ,че не бива да чакаме реки от мед и масло...
Не ни очакват реки от мед и масло, защото сме в долна мъртва точка. Първото завъртване на колелото е най-трудното. Това, което очакваме от него е да зъвърти колелото. Това иска много усилия. След две години, ако завърти колелото, дай Боже, правителството трябва да си отиде, защото ще бъде идейно и ресурсно изразходвано.
Коментари