Приказки върху рафта

Влизам в един от големите супермаркети. На един от рафтовете с консервирани продукти, засичам разговор между консерви. Консерва с грах (срока на годност на консервата изтича до няколко дни) към консерва с царевица (току що излязла от производствения цех): Виж сега какво ще ти кажа. Не, че имам конкретно нещо против теб, ама много като тебе се навъдиха на пазара. Какъв е смисълът от вас? Стоиш тук с новата си опаковка и си мислиш, че знаеш всичко за продуктите в целия магазин и за потребителите. Царевицата: Не съм казала нищо подобно. Напротив, чувствам се приповдигнато – всичко е ново и интересно за мен. Имам желание да се развивам, може би един ден ще стоя на касата и някой ще ме закупи. Може би, дори ще заприличам на теб. Грах: Не може да си мислиш така..Как може да си толкова наивна!? Това никога не може да се случи на една новосъздадена консерва. Освен, ако не си от онези, които ги ползват за промоция на стоката и ги отварят преждевременно. Нормално е да си толкова глупава. Ти все още нищо не си разбрала от живота. Теб дори още не са те взели, за да те занесат до касата и след това да те върнат, защото клиентът е решил, че няма нужда от теб. Ти ми говориш за готвене..Днешното поколение консерви става все по-глупаво, накъде отива този магазин.. Най-лошото е, че ако теб те нямаше, сега на рафта щеше да има много повече място за мен. Царевицата: Но ние сме консерви, на теб и бездруго не ти трябва много място на този рафт. Грах: Ти, никаквице, няма да ми казваш от какво се нуждая. Аз много по-добре знам как се чувствам. Та ти не знаеш какво пише на етикета ти, а ще ми даваш съвети. Много са ми интересни такива като теб. Идват тук – безполезни и безвкусни, и хоп – без много усилия се нареждат на рафта до мен. Аз сама съм си пробила пътя. Била съм от онези консерви, които стоят най-отзад. Едно време, преди 89 – та, ама ти откъде да го знаеш това, съм била приготвена по уникална рецепта, много сълзи и сополи са вложени в моето производство. Вие сега с тези технологии, не знаете къде е истината за живота. Абсурдно е да си мислиш, че твоята полезност, ще бъде еднаква с моята. Когато си отлежал е друго, ставаш по крехък и гъвкав, съобразителен си и си лесно смилаем. А ти си жилава и глупава. При това си нагла, в опитите си да се наредиш рамо до рамо с мен. Знам какво си мислиш – веднъж да те купят и животът е песен. Но има и други неща, които осмислят съществуването на консервите. Аз дори мога да ти изнеса презентация по темата – навремето служех за мостра при откриването на моята марка – такъв купон беше. Затова сега имам правото да седя на рафта и да си знам мястото. Ти недей да се обаждаш. Неочаквано един служител от магазина дойде и отмъкна консервата с граха – занесе я за бракуване. Реномето на магазина спада с тия остарелите, вика оня. Онзи разговор така и си остана – записан единствено във времето и пространството на магазина от някоя прашна камера. Така си говореха онези консерви – напълно различни и същевременно толкова еднакви. Царевица и грах. Изтекъл срок на годност и свежа гаранция. А консервата с царевица искаше само малко побутване и кураж за един по-добър старт на битието й в този магазин. Стана ми жал. Реших, че ми се яде царевица. автор: Пламена Джигова   Коментари