Атанас Зафиров е председател на Българската федерация по ръгби. Той, а и всички практикуващи много силовия, но и много джентълменски спорт в страната и по света останаха очаровани от олимпийската титла на Фиджи, спечелена на финала срещу Англия. Потърсихме г-н Зафиров, за да разтълкува „чудото”
Как бихте обяснил огромния успех на държава, която е извън „световните сили” в областта на спорта? Как приемате това, че ръгбистите на Фиджи повалиха на финала не кого са е, а родината на ръгби спорта Англия?
Може би е удачно да си припомним правилото, че учениците надминават своите учители. Ако се вгледате внимателно във флага на Фиджи, там ще видите ,че присъства и британското знаме. Фиджи е държава, която под един или друг начин е била под влияние на Британската корона. Имат много спортисти и много голям потенциал специално в ръгбито. Прав сте, че англичанието бяха забележително безпомощни на финала. Бих искал да кажа ,че стигането им обаче до финала е много голям успех на европейското ръгби въобще, защото при жените накрая едни срещу други излязоха Австралия и Нова Зенландия. Очакваше се това да стане и при мъжете. Но този „океански” сблъсък може би за радост не се състоя. А иначе ръгбистите на Фиджи показаха един спектакъл от космическа величина, беше истинско удоволствие да се наблюдава това, което те направиха. Причините са много. Разбира се, това, че Фиджи е малка държава, не пречи на състезателите им да играят в най-елитните английски и френски клубове. Въпреки всичко...правилно е да се питаме как една малка държава е постигнала този успех. С много усилия, с много труд и в нея децата от 3 год. възраст започват да практикуват ръгби. Това е държавна политика. А във Фиджи този спорт е религия, освен това им е генетично заложен. Много поколения назад може да се проследи историята на ръгбито във Фиджи.
Но как така Англия, Шотландия и Франция, които имат също дългогодижшни традиции и са диктували модата в ръгбито, сега остават в подножието на върха, където са Австралия, Нова Зенландия? И как Фиджи влезе в клуба на големите? С държавна протекция ли?
Трудно е да се каже коя е печелившата формула в ръгби. Става въпрос за вековна традиция. Не е само държавната подкрепа. Вижте, едно Косово също спечели олимпийски медал, а това е държава, която не е между титаните в спорта, а икономиката им не позволява някаква огромна подкрепа. Не винаги държавната намеса е решаваща, ако нямаш самочувствие и усещането, че играеш за собствената си родина. Друг е въпросът, че в България ставаме свидетел на едно доста изкривено разбиране по отношение на финансирането на редица спортове от държавата, от фирми, които започнаха ударно да наливат средства във футбола за сметка на всички останали спортове. За съжаление е много тъжно, което виждаме като представяне на нашите спортисти на Олимпиадата. В колективните спортове дори не искам да отварям тази тема. Всички милиони, които се наливат във футбола...само в една малка част са вложени разумно и успешно, а в останалите...В други спортове, между които е и ръгби, има много по-големи успехи от футбола. Приемете този златен олимпийски медал на Фиджи като една частица от голямата магия на спорта, където не всичко се измерва с пари или с география.
Имахте една идея, която се опитвате да наложите...ръгби да се практикува в спортните училища и в учебните заведения за средно образование...работите ли по тази възможност и поддържате ли контакти с министъра на спорта Кралев?
Много усилени при това. Първата стъпка, която обаче ще направим е да се опитаме да влезем в армията. Няколко срещи проведох с началника на отбраната по тази тема. През септември месец наши експерти ще присъстват на един семинар на министерството, където ще са събрани всички военни спортни клубове и ще се обсъжда техния състезателен календар за 2017 год. Ще обсъждат и какви видове спорт ще развиват. Искрено се надявам да ги впечатлим с нашата презентация на ръгби. Надявам се от догодина нашия спорт д се появи поне експериметално в някои от военните клубове. Това ще бъде един много голям пробив. В редица държави в Европа направиха огромен скок в световното ръгби, вкарвайки този спорт в армиите си. Знаете, че военните клубове са голям ...как да кажа....резервоар на отлични спортисти. А училищата...това у другата ни голяма цел. Ако обърнем тази прословута пирамида, за която говорим, да се започне от най-малките...като Австралия, Нова Зенландия, Фиджи, Япония...там не е като при нас. Ние обучаваме децата ни до 10 год. в безконтактно ръгби, а при тях съм виждал с очите си 7-8 год. малчугани буквално сами търсят контакта и подражават на големите батковци. Не че одобрявам това, трябва да пазим децата, но ръгби е силов и контактен спорт. С това можем да си обясним защо тези държави са пред нас не с едни гърди, а с няколко обиколки.
Полагате усилия да има връзка между ръгби и училищата, между ръгби и армията...а възможно ли е училищата и армията да имат връзка между себе си чрез ръгби, т.е момчета и момичета, които не станат състезатели след средното си образование, но са практикували дълги години този спорт, да имат някакво предимство за военна или полицейска кариера? Най-малкото физически те ща са завършени и напълно изградени и готови за свръх натоварвания. Бихте ли работил и затова?
Да, задължително трябва да се търси подобен подход. В предварителните разговори, които водихме с началника на отбраната, стана ясно, че в армията сега се развиват предимно спортове, които развиват скорост и издръжливост, но липсва силовия елемент. Ръгби е уникален спорт, защото развива комплексни качества, в това число и силови. Може да се превърне в онзи обединяващ спорт и компонент, който да се ползва при започване на кариера в тези силови структури. Няма да ми омръзне да повтарям, че ръгби не е просто спорт, защото развива комплексни качества, етика, солидарност, уважение...все неща, които се изгубиха сред нашите младежи.
Може ли тогава българските клубове по ръгби да се превърнат и в една сфера, която да подготвя и създава освен спортисти и блестящи във физическо отношение бъдещи кадри за армията и полицията?
Да, чудесна идея и на практика е напълно осъществима. Виждате в какви сложни времена живеем. Задачите пред нашите силови органи вече имат по-различен характер. Обстановката предполага вече друг тип обучение и затова наистина се надявам нашия спорт да съдейства за изграждането на един такъв комплекс от необходими качества.
автор: Красимир Калудов
автор: Красимир Калудов
rxS�}��b�
Коментари
.jpeg)
