Бащите на нацията са същите като...нацията

Дни след парламентарните избори и часове след избора на правителство се навдигна вълна от отрицание, негодувание, разочарование и негативизъм сред широките народни маси. Същите тези маси, от които гласуваха само около 50%. Почти не остана човек от новия кабинет воглаве с новия премиер, който да не бъде дискредитиран с ужасявящи данни за принадлежност към едни или други олигархични кръгове или политико-икономически тригълници, а някои направо бяха определени като тъпоъгълници, т.е като хора, които не стават за тази работа. Най-честият въпрос, който ококорените избиратели изстрелваха беше „Какви са тия?” Странен въпрос, при условие че отговорът е пред очите ни. Народните представители не са попаднали в парламента като паднали от небето. Те са били изпратени там от нас...от гласувалите и от негласувалите. Защо тогава се учудваме, че още от първото заседание на 42 народно събрание депутатите в него демонстрираха презрение и неуважение един към друг, към парламентаризма и към избирателите на своите опоненти. Какво изненадващо има в това положение, че от парламентарната трибуна се чуват думи, които се чуват от разговори между не много възпитани хора? Питате ли се как може да попадне един простак в Народното събрание? Много просто, ако там го изпратят простаци, които вярват в него и му гласуват доверие да ги представлява. А ако на заседания на парламента има смайващи просташки прояви и липса на уважение, то тогава гласувалите простаци могат да бъдат спокойни ,че са парламентрано представени. Бъдете честни. Нима ние сме влюбени в паралмента? Нима ние уважаваме всички депутати? Ако ние се отнасяме така с тях, защо очакваме те да се отнасят с нас по друг начин. Всички лицемерно се възмутиха, че днес народните представители Волен Сидеров и Ивайло Московски кажи речи щяли да се сбият насред храма на българския парламентаризъм. Амиq какво се учудвате. Абитуриенти от елитни гимназии вече се млатят на своите балове вместо да танцуват. Децата днес искат да приличат на ММА бойци, а не на учени физици, не че бойците са лоши или физиците добри, но едните са звезди, а другите не могат да гледат към звездите, защото няма пари за телескопи. Но колкото и да ви се струва кретенско и ненормално, това правителство има уникален шанс. Това е първият кабинет в новата ни история след 1989 год, който започва мандата си с рекордно висок процент на неодобрение, нихилизъм, отрицание и всеобщи очаквания за провал. Историческият му шанс се състои в това, че никой не очаква да успее. Ами ако правителството вземе, че заработи както трябва? Да , знам, че това изглежда невъзможно. Никой не вярва в това, но има едно малко „ако” Що пък да не погледнем към една такава невъзможна възможност. Слабо вероятна е , но на теория я има. А колкото до липсата на възпитание в някои депутати и управляващи...ами новият министър на спорта е професор по български език, но възпитанието му веднага беше определено като тежък грях.  Предният министър беше спортист, но одобрението към него хич го нямаше. Затова е време да проумеем най-сетне една проста истина. Депутатите, бащите на нацията са същите като....нацията, която представляват в парламента.             Коментари