Колко струва килограм чалга?

Тъмно е. Влизаш в нощно заведение, всички около теб в най-добрия случай са пияни. Общо взето, мястото, което посещаваш, е обещаващо. Обещаващо много купон. Поглеждаш наляво – виждаш вип сепаре. В държавата, която живея, вип сепаретата са предмет от първа необходимост. Как иначе ще покажеш, че си над другите? Картината е малко парадоксална, тъй като в заведението, всеки е над останалите, но сепаретата са с ограничено количество. Най-често те са заемани от позастаряващи мъже, които виждат себе си като хора, които знаят стойността на забавлението. Придружавани са от охрана и по масите, които са заели, е пълно с танцьорки. Предполагам, че в собствените им очи, в този момент, те са господарите на света. Те всъщност, дори в очите на младежите, които не могат да си позволят вип сепаре, са господари на света. Тръгвайки си от заведението, елините типове задължително взимат със себе си някоя млада кака, която тази вечер ще бъде тяхната господарка. Да видим сега каква ли музика пускат в това заведение? Има ли значение изобщо и дали ще ме разберете, ако ви кажа, че ми е писнало от чалга мислене? Аз не съм вездесъщото добро, нито би трябвало да ме интересува, какъв начин на живот водят останалите граждани. Аз просто разсъждавам. Ясно ми е, че във всяка част на света, мога да намеря подобни сцени, стига да поискам. Все ми се струва, че за малката държава, която сме обаче, тази картина е твърде често срещана. Хубав начин на мислене имаме. Проблемът е, че при нас този начин на мислене, се е настанил във всяка една частица от ежедневието ни. Важно е да си вип и околните да хвърлят завистлив поглед към теб. А ти си правиш кефа и си толкова велик, че даже няма нужда се криеш – щото така ти е кеф. След като разказах тази история на няколко души, получавах различни коментари. Единият беше, че човек трябва да се абстрахира от подобни картини и просто да знае, че те са неизбежни. В този случай, смятам да се опъна като магаре на мост и да кажа, че няма как да се примиря. За съжаление няма и как да избягам. Във всички случаи отказвам да приема фактите. Всички виждаме докъде ни докара безусловното примиряване с фактите – на мен това не ми харесва. Друг коментар по темата беше, за една личност, която била видяла толкова много и била преживяла подобни купища ситуации, че заслужавала възхищение. Накарайте ме да се възхищавам на някой, който държи в репертоара си подобни весели ситуации. Не е за завиждане, че даден човек е преживял точно това многократно. Явно съм сбъркана, но аз мога да се възхитя на Стив Джобс или на Опра Уинфри, или на Риана, но защо за бога да се възхищавам на човек, който цял живот е лежал по вип сепарета. В България ставаш вип благодарение на 5-6 милиона души. Отговорете си сами , въз основа на колко милиона си вип в Америка? Дали Стив Джобс всяка вечер е лежал къркан по сепаретата на чалга дискотеки? Не мога да разбера само защо мрънкаме, че средата, в която живеем не ни харесва. Не сме ли точно ние, които са я направили такава? Картините в дискотеките са основата на нашето общество. На нас това ни харесва, нямаме право да мрънкаме. Предварително благодаря на всеки, който ще ми каже, че не съм права. На всеки, който ще ме попита мен какво ме засяга. И на всеки, който ще си помисли, че съм отгледана в манастир и морализмът в мен е достигнала пределната си точка. Благодаря ви! Ако има държава, в която хората танцуват кючеци на класическа музика, познайте коя е тази държава. Ако не ми вярвате, погледнете политическото и икономическото състояние на държавата. Дали управниците й, си падат по чалга индустрията, как мислите?   Коментари