[caption id="attachment_20418" align="alignleft" width="300"]
Бай Георги, както го знаят всички, които някога са се докосвали до литографията, е един от последните печатари в България.[/caption]
В ерата на интернет, за да бъде една книга наистина ценна, от значение са както нейното съдържание, така и графичното оформление, включващо илюстрациите в нея.
Отдавна, борещи се за оцеляване, авторите не могат да си позволят скъпи уникални издания. Но книгопечатането в България помни и по-добри времена, когато на бял свят са се появявали произведения, съдържащи уникални литографии, изработени ръчно. Днес такива издания са колекционерска рядкост, а с правене на литографии се захващат все по-малко художници, тъй като творческият процес е дълъг, а създаването на подобна картина – скъпо.
Поради тази причина и печатарите-литографи в света се броят на пръсти. България може да се похвали с трима майстори, решили да усвоят този нелек занаят. Най-възрастният от тях – бай Георги, е от Бургас. Именно в днешния светъл ден, когато славянската писменост отбелязва своя празник, решихме да ви запознаем с него.
Днес вече на 65 години - от две години пенсионер - Георги Велков цял живот се занимава с печатарство. Започва да се учи на занаят през далечната 1966 г. първо в София, а после в Пловдив. „За тази работа няма училище, гледаш, пробваш, „крадеш” знания.”, обяснява бай Георги. Помни и датата на първия си работен ден – 1-ви април. Но макар денят да съвпада с празника на шегата, не на шега бургазлията се занимава с литографии вече цели 47 години. Започва в Държавната печатница „Георги Кирков”, след това машините са преместени в кооперацията „Черноморка”, където работи 8 години, а от 1983 г. е в Графична база-Бургас.
Най-голямата му болка е, че няма кой да го наследи в професията. Първо защото тя е изключително трудоемка, а целият труд се извършва ръчно, и второ защото заплащането е нищожно. За да се създаде една литография само от няколко цвята са нужни около 15-20 дена. Процесът по отпечатването й е свързан с местенето на каменни плочи, всяка от които тежи между 70 и 110 кг. Затова не е чудно, че желаещи да се захваната с този занаят не се редят на опашка. „Говорил съм много пъти с ръководителите на Графичната база да се намери човек, който да дойде, за да го обуча и да ме замести. Защото тази работа не може да се усвои за няколко месеца, нужни са поне 3 години, за да се навлезе в занаята и да се усвои така, че се справяш самостоятелно. Но няма такъв човек засега, защото финансово Дружеството е много зле, аз не разчитам на заплата, а само на това, което художниците си платят, а младите хора искат високи доходи, за да могат да се издържат.”, обяснява бай Георги.
И допълва, че освен него в България има само още двама печатари-литографи – момче от Художествената академия в София и още едно във Велико Търново. Но макар тази бройка да изглежда скромна, бай Георги обяснява, че има държави, които не могат да се похвалят и с толкова. Затова, за да печатат своите произведения, при бургаския майстор са минали стотици чужденци, някои от които известни творци. Негов редовен клиент е словашкият график Владимир Гажович. В нашата Графична база са се печатали автори от Англия, Германия, Австрия, Турция, Швейцария, Сърбия, много творци от Русия и къде ли още не.
Попитан дали съжалява, че не се е отдал на друга по-лесна професия, бай Георги е категоричен: „Не, не можеш да съжаляваш, че си посветил живота си на работа, която не само ти е интересна, но и вършиш с много любов.”
Коментари
Бай Георги, както го знаят всички, които някога са се докосвали до литографията, е един от последните печатари в България.[/caption]
В ерата на интернет, за да бъде една книга наистина ценна, от значение са както нейното съдържание, така и графичното оформление, включващо илюстрациите в нея.
Отдавна, борещи се за оцеляване, авторите не могат да си позволят скъпи уникални издания. Но книгопечатането в България помни и по-добри времена, когато на бял свят са се появявали произведения, съдържащи уникални литографии, изработени ръчно. Днес такива издания са колекционерска рядкост, а с правене на литографии се захващат все по-малко художници, тъй като творческият процес е дълъг, а създаването на подобна картина – скъпо. 
Поради тази причина и печатарите-литографи в света се броят на пръсти. България може да се похвали с трима майстори, решили да усвоят този нелек занаят. Най-възрастният от тях – бай Георги, е от Бургас. Именно в днешния светъл ден, когато славянската писменост отбелязва своя празник, решихме да ви запознаем с него.
Днес вече на 65 години - от две години пенсионер - Георги Велков цял живот се занимава с печатарство. Започва да се учи на занаят през далечната 1966 г. първо в София, а после в Пловдив. „За тази работа няма училище, гледаш, пробваш, „крадеш” знания.”, обяснява бай Георги. Помни и датата на първия си работен ден – 1-ви април. Но макар денят да съвпада с празника на шегата, не на шега бургазлията се занимава с литографии вече цели 47 години. Започва в Държавната печатница „Георги Кирков”, след това машините са преместени в кооперацията „Черноморка”, където работи 8 години, а от 1983 г. е в Графична база-Бургас.
Най-голямата му болка е, че няма кой да го наследи в професията. Първо защото тя е изключително трудоемка, а целият труд се извършва ръчно, и второ защото заплащането е нищожно. За да се създаде една литография само от няколко цвята са нужни около 15-20 дена. Процесът по отпечатването й е свързан с местенето на каменни плочи, всяка от които тежи между 70 и 110 кг. Затова не е чудно, че желаещи да се захваната с този занаят не се редят на опашка. „Говорил съм много пъти с ръководителите на Графичната база да се намери човек, който да дойде, за да го обуча и да ме замести. Защото тази работа не може да се усвои за няколко месеца, нужни са поне 3 години, за да се навлезе в занаята и да се усвои така, че се справяш самостоятелно. Но няма такъв човек засега, защото финансово Дружеството е много зле, аз не разчитам на заплата, а само на това, което художниците си платят, а младите хора искат високи доходи, за да могат да се издържат.”, обяснява бай Георги.
И допълва, че освен него в България има само още двама печатари-литографи – момче от Художествената академия в София и още едно във Велико Търново. Но макар тази бройка да изглежда скромна, бай Георги обяснява, че има държави, които не могат да се похвалят и с толкова. Затова, за да печатат своите произведения, при бургаския майстор са минали стотици чужденци, някои от които известни творци. Негов редовен клиент е словашкият график Владимир Гажович. В нашата Графична база са се печатали автори от Англия, Германия, Австрия, Турция, Швейцария, Сърбия, много творци от Русия и къде ли още не.
Попитан дали съжалява, че не се е отдал на друга по-лесна професия, бай Георги е категоричен: „Не, не можеш да съжаляваш, че си посветил живота си на работа, която не само ти е интересна, но и вършиш с много любов.”
Коментари