Пак съм аз и пак си ти

Пак съм аз и пак си ти! Пак прати ми целувка и аз пак с целувка я приех! Очите ти отново в мен са впити, но този път не гледаш ме с любов! Тормози нещо ти сърцето, но тайна е, подсказва ти лицето. Когато нещо ми говориш, накрая казваш, че си луд, но думите ти искрени и честни е трудно да ги споделиш на друг. Общуваме винаги сами, от другите срамуваш се нали?   Аз гледам в теб – ти гледаш в мен! Един в друг понякога се гледаме сънливо, но винаги за мен е много мило. Усмивката ти истинска или фалшива, понякога показваш я на сила! Сълзите ти от мен аз знам, че криеш, но трудно е във болката да гледаш ти, защото все повече започва да боли. Когато с влажен поглед косата си редиш, знам пред мен сълзите си пестиш. И в тези мигове очи да имах с теб бих поплакъл аз, но аз съм ти, а ти съм аз! Ядосан понякога случайно те срещам и страх ме е от твоя гняв. Във тези мигове ужасни не ме гледаш дълго и в захлас!   Не суетата в теб ме иска, не някакъв специален тоалет, а нуждата във себе си дълбоко да погледнеш и себе си сам да разбереш! „Обичам те” понякога ми казваш, „Обичам те” казвам ти и аз! Само с твоите емоции оживявам аз! Нямам сърце, за да разбера любовта ти, нямам душа, за да съживя същността си! Копирам те, защото друго не умея, стоя във стаята, защото нищо не копнея. Понякога прахта ме замъглява, но грижовно махаш я от мен, усмихваш ми се, за да е бодър твоят ден!   Аз ще те чакам там, където ме оставиш ти и верен винаги ще ти бъда запомни! И старините си в мене можеш да огледаш, а аз мога само да те отразя! Страх и ужас в мен ще виждаш от отминалите дни, но когато в спомени потънеш усмивка блага лицето ти ще озари!   Погледни в мен, за да видиш себе си, усмихни се на мен, за да се усмихнеш на себе си, виж болката в мен, за да я видиш в себе си! Аз съм безсмъртно, плоско стъкълце, което може само да отрази твоето лице! автор: Емилия Иванова   Коментари