Преди години, когато учените изучават частиците на атомите, откриват двойнствената им природа, това че понякога можем да ги наблюдаваме като частици на веществото, а понякога като вълни.
Тогава, как да ги възприемаме, как да ги разглеждаме, как да ги изучаваме? Това изцяло зависи от изследователя и от използваните прибори за изследването им. Когато това се е изяснява, започнали да се задават въпросите:
Дали вълните притежават някаква определена форма или е такава, каквато ние я възприемаме?
А цялата материя, която ни заобикаля, също ли е такава, каквато я възприемаме или има друга форма?
Тази дилема поразила учените. Какъв е в действителност, нашият свят? Защото, при изследване с други прибори, те откриват не вещество, а вълни, различни видове плазми и енергии.
В последните години учените се доближават до откритието, че извън човека не съществува никаква реалност, която може да се разкрие и изследва по друг начин освен, в съответствие с неговите сетивни органи.
Заобикалящата ни реалност е висша светлина, някакво силово поле.
Каква ще е картина на света, възприемана от нас, зависи от това под какъв ъгъл и в съответствие с кои наши свойства, условия и разбирания я разглеждаме.
Нашето възприятие за света се променя, в зависимост от нашите сетивни органи. Подобно на холографското изображение, което се променя, в зависимост от ъгъла на зрение към него.
Обяснява се с това, че няма разлика между духовното и материалното. Ако човек разбере, как възприема картината на материалния свят, по какъв начин тя му се представя, ще му е по-лесно да премине към духовното възприятие за света.Така, един и същи човек достига до възприемането и на двата свята, духовният и материалният взависимост от неговите изградени свойства.
Същността на творението е желанието “да получава”, което изисква своето напълване. Творението усеща това, в съответствие със своите свойства. Ако желанието “да получава” е малко, се усеща само собственият живот, собственото съществуване. Пример за това е неживата природа, растителният и животинският свят от по-елементарно ниво. Ако желанието “да получава” е голямо, творението развива едновременно и умствената си система, която му помага да постигне напълването. Така, заедно със сърцето и желанието за наслада, възниква и разумът.
Колкото по-силно е желанието, толкова разумът е по-обострен в търсенето на начините, за да изпълни желанието за напълване. И колкото по-съвършено е творението, толкова по-съвършени в него са и тези две части, разум и сърце. Желанието “да получава” достига състояние, когато става способно да възприема цялата реалност, т.е. да получи цялото му полагащо се напълване, тъй като на предишните нива на развитие, напълването е възможно само частично.
Ако в нас преобладава желанието за земни наслади, то и нашият разум е ангажиран в търсенето на начини за изпълнението, именно на това желание.
В желанието съществуват определени вътрешни свойства.
Светлината, която го изпълва, заедно с желанието, създават общата картина за света, за реалността.
И се оказва, че действителността ни не е това, което се намира пред нас, не е това, което съществува извън нас, а изцяло зависи от нашите свойства, като има открита и скрита част.
Реалността се дели на степени: нежива природа, растителна природа, животинска природа и човешка природа. Още се дели на твърди тела, течности, газове.
Всичко това е в съответствие с нашите свойства и ако ние променим тези свойства, то и нашата реалност ще се промени, защото ще възприемаме околния свят според своите “нови прибори” за възприемане, както учените, откривайки вълни там, където преди, с другите прибори са наблюдавали твърдо тяло.
Преди 30-40 години започва кризисен период в науката, защото сава ясно, че не може да се развива по-нататък, ако не отчита свойствата на човека-изследовател, тъй като преди е твърдяла, че възприемаме света по определени закони, независимо от личността на изследователя. Но се изяснява, че всичко се определя точно от това, как самите ние се променяме и че всичко зависи от нас и всичко, което приемаме за действителност е отпечатъкът на нашите чувства навън, в света.
Всички наши усещания, всички наши действия съществуват само в този свят, който си представяме и не съществува никаква реалност, сама по себе си. Ако променим ъгъла на зрението, т.е. нашите свойства, ще видим вместо вещество – вълни, а вместо вълни – вещество, както се открива пред изследователите на елементарни частици през 20 и 30-те години на миналия век.
Днес, ние можем да обсъдим с учените и заедно да се обърнем към целия свят с новото обяснение за устройството на нашия свят, което е истински поврат в мирогледа за света и последиците са с огромно значение.
Това е, че всичко зависи от нас и от вътрешното състояние на човека, че цялата система от законите на този свят, всичките наблюдавани от нас връзки и съответствия между частите на света, зависят от начина на възприятието на човека.
Не съществува никаква обективна реалност! А ако е така, то е необходимо да се знае само едно: по какъв начин е необходимо да се променим, под какъв ъгъл е редно да разглеждаме абстрактната висша светлина, пребиваваща в абсолютен покой, за да се прояви тя в най-добрия си за нас образ, в оптималния си вид?
Картината на света, такава, каквато днес я наблюдаваме е ужасяваща. Светът е потънал напълно в отчаянието, оттук идва и влечението му към наркотиците, кризите в семейството и обществото като цяло. Но всичко това не е поради факта, че просто така е устроен. Това е само отпечатъкът на нарастващото в нас желание “за получаване”, тъй като именно желанието ражда нашата картина за света, проектирайки върху себе си свойствата на висшата светлина.
Сам по себе си, светът не се променя. Светът е висшата светлина, пребиваваща в пълен покой. И за това четем в последните статии на учените. Астрофизиците твърдят, че Вселената представлява една, единна мисъл, действаща разумно и целенасочено. Еколозите са стигнали до извода, че нашата планета, с нейната атмосфера и всички природни феномени се проявява като живо същество, обладаващо разум и програма за действия и реагира спрямо нас като жив обект.
Те стигат до извода, че Вселената и Земното кълбо с всичко, което съществува върху него от най-простите форми до глобалните системи, всичко това представлява отпечатъкът на човешките свойства. Поради това, всички науки, развиващи се в продължение на хилядолетията, са успели да обхванат само една много тясна област от изследваната действителност.
А реалността се проявява за нас, в съответствие с принципа за подобието на свойствата, при съпоставката на нашите свойства със свойствата на светлината. Всяко явление ни се открива, само при уподобяването на нашите свойства със самото явление.
Това можем да си обясним чрез прост пример: звуковите вълни съществуват извън моето ухо, но аз ги възприемам само при условие, че вътре в мен има система, способна да възпроизведе същите тези вълни.
Подобна аналогия може да се направи с радиоприемника. Вътре в него има колебателен контур, произвеждащ вълни със зададени честоти. Щом се достигне с движението на плъзгача на приемника съвпадение по честота с излъчваната вълна от външен източник, радиопредавател, то става т.н. резонанс, съвпадение по честота между двете вълни, на приемника и на предавателя, и приемникът улавя вълната отвън и я предава до слушателя, който вече чува излъчваното предаване, музика на тази честота на вълната.
По този начин, “за да уловя вълната”, аз трябва да притежавам някакви съответстващи, еднакви с нея свойства. И така, ако искам да възприема някаква определена част от действителността, трябва да зная какви вътрешни свойства е нужно да притежавам за тази цел.
Ние се раждаме с 5 сетивни органа. И във всеки от тях има определена област на възприятието, в която се фиксират всичките наши реакции на протичащото извън нас. Ние възприемаме със слуха си не всички вълни, които съществуват около нас, а само в определен диапазон от 15 Хц до 15 КХц. Така са устроени и всички останали органи, на определена честота.
Създадени сме така, че светът ни се открива само в диапазона на нашите 5 сетивни области. А ако притежавахме допълнителни сетивни органи с друг диапазон, с други области на възприятия, картината на света ще ни изглежда съвсем различно, защото тя е това, което ни се предоставя, вследствие на нашите реакции спрямо “нещото”, което е извън нас.
Извън нас съществуват вълни с голям честотен диапазон, т.н. висша светлина. И от всички тези вълни, чрез нашия фиксиран диапазон от честоти, улавяме само незначителната част, която предизвиква малкия набор от усещания в нас. И това е всичко, което създава представата ни за картина на света. Така възприемаме и самите себе си, и околната реалност.
И така, тази картина се явява отпечатъкът на нашите свойства. Ако някой, по рождение е лишен от един сетивен орган, неговата представа за света ще бъде различна от нашата. А, ако в нас се появи допълнителен орган за възприятие, картината ни за света също ще се промени.
Науката се развива, в резултат от изследванията на тази картина. Човекът, ограничен от своите свойства, не може да изследва това, което се намира извън полето на неговото възприятие. За това е нужно допълнително свойство или изграждането на шестия за нас сетивен орган, което ще доведе и до следващото, по-високо развитие на човека и на науката за света.
Да променим нашите природни, телесни сетивни органи ние не можем. Затова възприемаме обкръжаващия ни свят като единна картина. Но ако в нас се появи възприятиен орган, способен да се променя, то благодарение на него пред нас ще се открие един променящ се свят.
Именно, това се случва с помощта на осъзнато съкращаване на егоистичното ни желание “да получа”, чрез работа над себе си, изразена в старанието да възприемаме ближния като самите нас. Така, постепенно се сдобиваме с алтруистичното желание, това ново свойство “да отдам” и вече можем да възприемаме другия, висшия духовен свят, от който произхождаме, защото достигаме до неговите свойства, “до резонанса” с него и можем да го усетим. А той е съвършен!
Така откриваме Новата Реалност за нас, която ни изпълва с отдаденост и когато в грижата си за другите, не се страхуваме и не мислим за себе си, защото усещаме грижата и мисълта на другите за нас и това, че ни чувстват като самите себе си, така както ние чувстваме тях!
Нека положим нужните усилия, за да заслужим тези прекрасни нови усещания!
автор: Емилия Наумова
Коментари
21 май 2013
2013-05-21
2016-12-24
2016-12-24
Krasimir Kaludov
Burgas Reporter Ltd.
Новата Реалност
Преди години, когато учените изучават частиците на атомите, откриват двойнствената им природа, това че понякога можем да ги наблюдаваме като частици на веществото, а понякога като вълни.
Тогава, как да ги възприемаме, как да ги разглеждаме, как да ги изучаваме? Това изцяло зависи от изследователя и от използваните прибори за изследването им. Когато това се е изяснява, започнали да се задават въпросите:
Дали вълните притежават някаква определена форма или е такава, каквато ние я възприемаме?
А цялата материя, която ни заобикаля, също ли е такава, каквато я възприемаме или има друга форма?
Тази дилема поразила учените. Какъв е в действителност, нашият свят? Защото, при изследване с други прибори, те откриват не вещество, а вълни, различни видове плазми и енергии.
В последните години учените се доближават до откритието, че извън човека не съществува никаква реалност, която може да се разкрие и изследва по друг начин освен, в съответствие с неговите сетивни органи.
Заобикалящата ни реалност е висша светлина, някакво силово поле.
Каква ще е картина на света, възприемана от нас, зависи от това под какъв ъгъл и в съответствие с кои наши свойства, условия и разбирания я разглеждаме.
Нашето възприятие за света се променя, в зависимост от нашите сетивни органи. Подобно на холографското изображение, което се променя, в зависимост от ъгъла на зрение към него.
Обяснява се с това, че няма разлика между духовното и материалното. Ако човек разбере, как възприема картината на материалния свят, по какъв начин тя му се представя, ще му е по-лесно да премине към духовното възприятие за света.Така, един и същи човек достига до възприемането и на двата свята, духовният и материалният взависимост от неговите изградени свойства.
Същността на творението е желанието “да получава”, което изисква своето напълване. Творението усеща това, в съответствие със своите свойства. Ако желанието “да получава” е малко, се усеща само собственият живот, собственото съществуване. Пример за това е неживата природа, растителният и животинският свят от по-елементарно ниво. Ако желанието “да получава” е голямо, творението развива едновременно и умствената си система, която му помага да постигне напълването. Така, заедно със сърцето и желанието за наслада, възниква и разумът.
Колкото по-силно е желанието, толкова разумът е по-обострен в търсенето на начините, за да изпълни желанието за напълване. И колкото по-съвършено е творението, толкова по-съвършени в него са и тези две части, разум и сърце. Желанието “да получава” достига състояние, когато става способно да възприема цялата реалност, т.е. да получи цялото му полагащо се напълване, тъй като на предишните нива на развитие, напълването е възможно само частично.
Ако в нас преобладава желанието за земни наслади, то и нашият разум е ангажиран в търсенето на начини за изпълнението, именно на това желание.
В желанието съществуват определени вътрешни свойства.
Светлината, която го изпълва, заедно с желанието, създават общата картина за света, за реалността.
И се оказва, че действителността ни не е това, което се намира пред нас, не е това, което съществува извън нас, а изцяло зависи от нашите свойства, като има открита и скрита част.
Реалността се дели на степени: нежива природа, растителна природа, животинска природа и човешка природа. Още се дели на твърди тела, течности, газове.
Всичко това е в съответствие с нашите свойства и ако ние променим тези свойства, то и нашата реалност ще се промени, защото ще възприемаме околния свят според своите “нови прибори” за възприемане, както учените, откривайки вълни там, където преди, с другите прибори са наблюдавали твърдо тяло.
Преди 30-40 години започва кризисен период в науката, защото сава ясно, че не може да се развива по-нататък, ако не отчита свойствата на човека-изследовател, тъй като преди е твърдяла, че възприемаме света по определени закони, независимо от личността на изследователя. Но се изяснява, че всичко се определя точно от това, как самите ние се променяме и че всичко зависи от нас и всичко, което приемаме за действителност е отпечатъкът на нашите чувства навън, в света.
Всички наши усещания, всички наши действия съществуват само в този свят, който си представяме и не съществува никаква реалност, сама по себе си. Ако променим ъгъла на зрението, т.е. нашите свойства, ще видим вместо вещество – вълни, а вместо вълни – вещество, както се открива пред изследователите на елементарни частици през 20 и 30-те години на миналия век.
Днес, ние можем да обсъдим с учените и заедно да се обърнем към целия свят с новото обяснение за устройството на нашия свят, което е истински поврат в мирогледа за света и последиците са с огромно значение.
Това е, че всичко зависи от нас и от вътрешното състояние на човека, че цялата система от законите на този свят, всичките наблюдавани от нас връзки и съответствия между частите на света, зависят от начина на възприятието на човека.
Не съществува никаква обективна реалност! А ако е така, то е необходимо да се знае само едно: по какъв начин е необходимо да се променим, под какъв ъгъл е редно да разглеждаме абстрактната висша светлина, пребиваваща в абсолютен покой, за да се прояви тя в най-добрия си за нас образ, в оптималния си вид?
Картината на света, такава, каквато днес я наблюдаваме е ужасяваща. Светът е потънал напълно в отчаянието, оттук идва и влечението му към наркотиците, кризите в семейството и обществото като цяло. Но всичко това не е поради факта, че просто така е устроен. Това е само отпечатъкът на нарастващото в нас желание “за получаване”, тъй като именно желанието ражда нашата картина за света, проектирайки върху себе си свойствата на висшата светлина.
Сам по себе си, светът не се променя. Светът е висшата светлина, пребиваваща в пълен покой. И за това четем в последните статии на учените. Астрофизиците твърдят, че Вселената представлява една, единна мисъл, действаща разумно и целенасочено. Еколозите са стигнали до извода, че нашата планета, с нейната атмосфера и всички природни феномени се проявява като живо същество, обладаващо разум и програма за действия и реагира спрямо нас като жив обект.
Те стигат до извода, че Вселената и Земното кълбо с всичко, което съществува върху него от най-простите форми до глобалните системи, всичко това представлява отпечатъкът на човешките свойства. Поради това, всички науки, развиващи се в продължение на хилядолетията, са успели да обхванат само една много тясна област от изследваната действителност.
А реалността се проявява за нас, в съответствие с принципа за подобието на свойствата, при съпоставката на нашите свойства със свойствата на светлината. Всяко явление ни се открива, само при уподобяването на нашите свойства със самото явление.
Това можем да си обясним чрез прост пример: звуковите вълни съществуват извън моето ухо, но аз ги възприемам само при условие, че вътре в мен има система, способна да възпроизведе същите тези вълни.
Подобна аналогия може да се направи с радиоприемника. Вътре в него има колебателен контур, произвеждащ вълни със зададени честоти. Щом се достигне с движението на плъзгача на приемника съвпадение по честота с излъчваната вълна от външен източник, радиопредавател, то става т.н. резонанс, съвпадение по честота между двете вълни, на приемника и на предавателя, и приемникът улавя вълната отвън и я предава до слушателя, който вече чува излъчваното предаване, музика на тази честота на вълната.
По този начин, “за да уловя вълната”, аз трябва да притежавам някакви съответстващи, еднакви с нея свойства. И така, ако искам да възприема някаква определена част от действителността, трябва да зная какви вътрешни свойства е нужно да притежавам за тази цел.
Ние се раждаме с 5 сетивни органа. И във всеки от тях има определена област на възприятието, в която се фиксират всичките наши реакции на протичащото извън нас. Ние възприемаме със слуха си не всички вълни, които съществуват около нас, а само в определен диапазон от 15 Хц до 15 КХц. Така са устроени и всички останали органи, на определена честота.
Създадени сме така, че светът ни се открива само в диапазона на нашите 5 сетивни области. А ако притежавахме допълнителни сетивни органи с друг диапазон, с други области на възприятия, картината на света ще ни изглежда съвсем различно, защото тя е това, което ни се предоставя, вследствие на нашите реакции спрямо “нещото”, което е извън нас.
Извън нас съществуват вълни с голям честотен диапазон, т.н. висша светлина. И от всички тези вълни, чрез нашия фиксиран диапазон от честоти, улавяме само незначителната част, която предизвиква малкия набор от усещания в нас. И това е всичко, което създава представата ни за картина на света. Така възприемаме и самите себе си, и околната реалност.
И така, тази картина се явява отпечатъкът на нашите свойства. Ако някой, по рождение е лишен от един сетивен орган, неговата представа за света ще бъде различна от нашата. А, ако в нас се появи допълнителен орган за възприятие, картината ни за света също ще се промени.
Науката се развива, в резултат от изследванията на тази картина. Човекът, ограничен от своите свойства, не може да изследва това, което се намира извън полето на неговото възприятие. За това е нужно допълнително свойство или изграждането на шестия за нас сетивен орган, което ще доведе и до следващото, по-високо развитие на човека и на науката за света.
Да променим нашите природни, телесни сетивни органи ние не можем. Затова възприемаме обкръжаващия ни свят като единна картина. Но ако в нас се появи възприятиен орган, способен да се променя, то благодарение на него пред нас ще се открие един променящ се свят.
Именно, това се случва с помощта на осъзнато съкращаване на егоистичното ни желание “да получа”, чрез работа над себе си, изразена в старанието да възприемаме ближния като самите нас. Така, постепенно се сдобиваме с алтруистичното желание, това ново свойство “да отдам” и вече можем да възприемаме другия, висшия духовен свят, от който произхождаме, защото достигаме до неговите свойства, “до резонанса” с него и можем да го усетим. А той е съвършен!
Така откриваме Новата Реалност за нас, която ни изпълва с отдаденост и когато в грижата си за другите, не се страхуваме и не мислим за себе си, защото усещаме грижата и мисълта на другите за нас и това, че ни чувстват като самите себе си, така както ние чувстваме тях!
Нека положим нужните усилия, за да заслужим тези прекрасни нови усещания!
автор: Емилия Наумова
Коментари