Журналисти на практика

Ще ставам журналистка! Представяте ли си колко ще е хубаво. Обаче искам да съм от онези журналисти, дето ги дават по телевизията. Ми, че то е много лесно, бе! Направо не знам как не съм се сетила досега. Ще ме дават по телевизията и всички българи ще познават името и лицето ми. Какво толкова правят журналистите, че аз да не мога да го направя? Държат един микрофон и задават някакви въпроси. Когато ходят по пресконференции, даже не е нужно да задавам въпроси, колегите ще свършат тая работа вместо мен. Аз само ще си стоя и ще бъда красива. Даже на пресконференциите, ако успея да заема такава позиция, че камерите от различни предавания да ме хващат, ще ме дават по-още повече телевизии! Всъщност като се замисля, за какво ми е да ставам журналист, който само да търчи наляво надясно и да ми разказват игрите от събития. Я по – добре да взема да стана една водеща. Тогава само ще си стоя в студиото, ще задавам въпроси (всъщност човека от слушалката ще ги задава) и ще бъда красива. Най-хубавото е, че ще се запозная с известни личности и ще се снимам с тях за фейсбука. Готиното на тази професия е, че не е нужно да имаш диплома. Гледай какви прости шматки го работят това, та аз ли дето на всичко отгоре съм и красива, няма да успея.. Още сега звъня на Пешо-телевизора и от утре почвам. - мислеше си Мая На следващия ден, по време на една ужасно скучна пресконференция.. Яна: „Ауу, гледай каква нова колежка се е излюпила. То не са екстеншъни, не са изкуствени нокти..сигурна някоя фолк певица ще стои по-представително на тази позиция. Ама много съм гадна, не бива да съдя хората така. Сигурно е интелигентно момичето. Аз всеки път си казвам, че са интелигентни, но винаги се оказва, че журналистите били прости. Как няма да сме прости като тези кифли са усъвършенствали изкуството да се гримират с маска до n-та степен, но дори името си не могат да изпишат без правописна грешка. Най-лошото е, че въпросната мадама е назначена на работа, а аз съм само на неплатен стаж. Сигурно са практични този тип момичета, каквото им кажеш това правят, кеф ти да държи микрофон, кеф ти да излезе на среща с някой министър... Свобода на словото за нея означава да можеш спокойно да обсъждаш колегите си с напълно непознати хора. Ама аз съм много проста и аз за какво ще се бъхтя, да могат да ми назначават фолк певици за журналисти. И тая пресконференция не можеше да е по-тъпа. Само някакви наконтени хора, събрали се да си говорят глупости, направо не знам от къде ще вадя инфо, за да сколасам някаква прилична статийка. “ Така върви журналистическата действителност в България. Позитивизъм и негативизъм всеки ден държат някое човешко същество на ръба на оцеляването. Добре, че главните редактори не могат да четат мисли. Те и да можеха, смятате ли, че положението щеше да се промени. Свобода на словото в България може и да няма, но със сигурност има полет на мисълта. Дано не ви се налага да се натъквате на някое мисловно гнездо. автор: Пламена Джигова   Коментари