Балът на цветята

Треперещата копринена рокля на мака привлече вниманието на всички със своята ефирна прозрачност. Розата изпъчи бодлите си, опитвайки се да не показва  червена завист зад многото пластове на нейната дреха. Поразлисти листата си, за да парадира с обем и се фръцна в посока на бодилите. С тях щеше да прекара следващите няколко часа, чешейки бодли зад гърба на мака. Сред първите гости беше и кокичето. Неговата скромна белота изпъкваше, благодарение на силата, която всеки в балната зала знаеше, че притежава. Погледът му сочеше към вратата в очакване на своя възлюбен - минзухара. Ето го и него, влиза със самочувствието, че контролира зимата с оранжевия си цвят. Въпреки старанието на нарциса да привлече внимание с очарователния си жълт костюм, погледите на всички минаваха през него, сякаш го няма. Всеки знаеше, че нарциса е влюбен в себе си и никой не уважаваше тази негова черта, но той продължи да крачи из залата, спирайки на всеки две крачки, сякаш върви към огледален олтар. Малките чашки на игликата напомняха на свещи, които чакаха поредния рожденик да си пожелае желание. С усмивката си приканваше всеки да повърви с нея, но всеки се чувстваше единствен и уникален, защото тази вечер бе неговия бал. Тоалетът на зюмбюла сякаш бе шит по поръчка и всеки цвят беше закачан старателно от истински професионалист. Който не го бе забелязал се обръщаше, за да зърне цветето, което ухае така прекрасно. Още една тема, която розата веднага подхвана с бодилите. Оркестърът от щурци засвири първата песен. Славеят запя с омайния си глас и всички се понесоха във  валса на цветята. Тъга изпълни залата, когато влезе момината сълза. Малките й бели камбанести цветчета бяха захванати за дълга зелена перелина, с която се опитваше да скрие тъгата си, но не можеше да скрие красотата си. Хризантемата заемаше място за трима и на дансинга изглеждаше, че танцува сама, въпреки това се завърташе с очарование, разлиствайки малките листенца на роклята, които наподобяваха слънчеви лъчи. Лилията стоеше сама в малкото езерце, някои от цветята я заговаряха от култура, но не смееха да се задържат дълго време при нея. Мислеха я за странна, заради водата, но не си даваха сметка, че обичат вода също толкова много. Нарцисът се доближи до нея, но не за да я заговори, а за да се възхищава на образа си. Ирисът се беше наежил, мислейки своят костюм за най-хубавия. Преливащото синьо в лилаво и жълтите му ресни го караха да мечтае и за други цветове, които иска да има, но прикриваше удобно тази своя мечта. Загледа се в бялата орхидея и пожела да има мъничко бяло по себе си. Когато погледите им се пресякоха се върна в реалността и си помисли, че ако имаше и бяло щеше да бъде прекалено шарен. Къдриците на карамфила раздвижиха танците и щурците засвириха по-бързи ритми. Сякаш страстта затанцува с него, дори розата остави клюките и отиде да танцува. Срамежливата теменужка криеше танцовите си умения зад леко поклащане, а лалето подпираше вече пияната маргаритка, която се смееше и плачеше едновременно. Преди минути някой отново се беше пошегувал с нея с онези остарели вицове за листата й. „Обича ли те или не те обича?” й беше казал един завистлив магарешки бодил. Лалето извади изпод своята тънка рокля една пчела и се опита за прогони нахалника, но пчелата се засили към сладката рокля на детелината и забрави за нахалника. Четирилистната красавица беше заобиколена от цветя, които искаха да се докоснат до нея, за по-голям късмет. Почти полегнала подаряваше на всяка пчела по мъничко прашец. И ако детелината беше най-харесваното цвете, то от жълтурчето бягаха всички. Лепкавата течност, която оставаше след себе си отблъскваше цветята. Въпреки това то ги заговаряше, опитвайки се да намери приятели. Атрактивната рокля на мимозата съдържаше в себе червени нюанси, които преливаха в лилаво, а зелените си листа използваше за ветрило. Всеки си мислеше, че оскъдния тоалет я кара да се чувства неудобно, защото те не биха избрали същото. Тя можеше да прочете мислите им по погледите, но не се чувстваше неудобно, защото природата й беше дали този избор и тя бе доволна. Часовникът удари дванадесет часа, но никой не разбра. Ирисът обсъждаше възможните промени в костюма му с орхидеята и по случайност се оказа, че тя може да шие и да добави мечтаното бяло. Срамежливата теменужка засрами хризантемата и карамфила с танцовите си умения, а след часове съревнование се примириха, че вечерта няма да има най-добър танцьор. Лалето преброи листата на маргаритката без да ги къса и се оказа, че последното е „Обича ме”. Само игликата се сети да попита момината сълза защо е толкова тъжна, оказа се, че има рожден ден, но никой не й го честитил. След като жълтурчето се докосна до листата на детелината, раната му заздравя. Розата беше забравила за своята завист, кокичето и минзухарът танцуваха влюбено, а нарцисът най-накрая забеляза лилията. Вълшебна бална вечер, мили абитуриенти! автор: Емилия Иванова   Коментари