Как се учим?

Ако човек не е свързан с учител, ще напредва, ще спира, ще се върти в кръг и трудно ще върви. В продължение на много години е съществувала необходимост да чуем, какво казва един учител. Но днес времето се съкращава и виждаме как промените около нас се извършват с все по-нарастваща скорост. Човек, който нищо не знае сега за методиката за поправяне на своите качества, след месец – два може да се окаже свързан в тази дейност с цялото си сърце и душа. А след още няколко месеца ще започне да преминава от лошо в добро състояние и обратно. Но както и да се случи, методиката за поправяне трябва да се разкрие и всеки, който я е открил за себе си, ще поиска да я разкрие за целия свят. В зависимост от по-голямото количество хора, които ще започнат да се занимават с нея, ще бъде по-леко да я разберат и да я усвоят. Те изведнъж ще почувстват отвътре, че всичко е именно така, както казва учителят. Онова, което някога е коствало значителни усилия и продължително напрегнато обмисляне от човека, докато не се оформи някаква картина, сега ще става просто и от само себе си. Малкото дете взема мобилния телефон, натиска клавишите и звъни. То се е родило, вече готово да използва тези съвременни средства, тъй като е ново превъплащение на душата, разкриване на ново желание, в което са включени записите от опита на всички минали животи. Детето, сякаш от само себе си разбира кое, как става. Младите хора, дори без да четат инструкциите, използват някакъв прибор. Поработят с клавишите и бързо разбират как работи. С такава лекота трябва да започне да се възприема и методът на поправянето, макар и да ни се струва, че е духовен и откъснат от земния живот. Когато започне да се разпространява сред хората, то на всички ще им стане ясно, от само себе си, че всичко е точно така, че ако в нас е заключено злото на егоизма, което ни пречи да живеем, то трябва да се възползваме от силата на доброто и да отдаваме от себе си на обществото. И ако “играем” на това добро, то ще достигнем до него. Хайде “да поиграем” на добро обкръжение. Чрез самото желание да заживеем в ново общество, по-свързано и по-сплотено, хората ще започнат постепенно да привличат поправящата ги светлина, даваща  живот за всички. В нашия свят, когато се роди дете, то помага на родителите си да пораснат и да съзреят. А в духовния свят, малкият добавя на родителите си това, което изисква от тях напълването. Във висшите светове цялата светлина минава през предишните стъпала. И всяка, отново родила се душа, получава от предишните стъпала и така им добавя напълване. Затова, благодарение на детето, се прибавя светлина във всички души. Така, повдигайки се, продължаваме да получаваме чрез същите тези системи, чрез духовните си родители. Това прибавяне ни се дава, протичайки във всички светове до нас. В този свят, в който се отнасяме към всички егоистично, ние растем, сякаш се придвижваме “по главите” на предишното поколение и смятаме тези, които са живели преди нас за някакви примитивни и недоразвити, а себе си за възвишени. В духовния свят се повдигаме по стъпалата и през цялото време добавяме към всички, благодарение на дълбокото си желание, защото се присъединяваме към тях и отменяме егото си. Не се повдигаме, “стъпвайки” върху главите им, както е прието в нашия свят, в който използваме предишното поколение просто като ”утъпкана почва”, върху която можем да растем, а през цялото време оставаме в сливане, чрез преданото прилепване към духовните си родители. Когато се повдигаме все повече и повече, всички учители по тази верига, по която сме получили светлината, ще се оказват  все по-величествени и ще се присъединяваме към тях още по-силно. Цялата ни душа е изградена от скрития, от това, че скриваме своето желание да се насладим по всякакъв начин. Първото скриване е просто съкращаване. А след това започваме да изследваме, какво съкращаваме, в какво желание се стараем да сме скромни и какво искаме от себе си? Всичко, което получаваме, може да бъде само за отдаване, като изграждаме четирите нива на скриване: скриване на скриването на скриване, като достигаме до все по-желаното величие. Но истинската му висота, ние никога няма да можем да разберем. Може би, някога в новата реалност, след края на поправянето ни. Засега, тя се образува от това, доколко сме способни да възприемем вътрешно изградените от нас скрития. Не можем да оценим нищо, което ни се открива явно, а само скривайки го от себе си. Когато човек ни се разкрива и започваме открито да получаваме от него, то преставаме да го величаем, тъй като всичко, което има той, вече го имаме и ние. Той се е открил и се отнася към мен просто. Аз също се отнасям към него просто. Цялата ценност се поражда от скриването. Но в духовното не се “играят игри”, а разкриваме себе си. И именно, другите са задължени да направят скриването, за да постигнат нас. Например, учителят открива себе си за ученика и се доближава до него. А ученикът, сам трябва да направи скриване спрямо учителя си и само в такъв вид, ще може да получи от него. Иначе учителят ще му се струва твърде обикновен и той няма да може да попие неговата мъдрост. Затова учителите са се държали винаги просто, а задължението на ученика е да направи  това скриване, за да постигне учителя по свойства! автор: Емилия Наумова   Коментари