Последно причастие или възкресение за десницата?

СДС остава извън парламента. Преди години изричането или изписването на подобно твърдение би изглеждало абсурдно като възможност, но днес вече е факт. Всъщност това ще е първият български парламент от 1990 год насам, в чийто състав няма да присъства СДС. От Великото Народно събрание до днес подобен крах не се е случвал. Е, случи се. Как да разчетем посланието на едно такова събитие на българските десни избиратели? Много просто. Те не припознават днешното СДС като изразител на тяхната философия, техните идеи и надежди. Те не го искат, дори не го забелязват. В нощта на изборите в СДС бяха останали само шепа спартанци. Но за парламентарната им смърт никой няма да направи фирм, защото в тази история няма героизъм, а много тъга и усещане за катастрофа. Катастрофа, под чиито смачкани ламарини останаха надеждите на милиони българи от онези времена около 1990 год., когато въздухът вибрираше от енергия, а хората наистина вярваха ,че комунизмът си отива. На ред са историци, анализатори, политолози и какви ли не още умни глави, които ще посочат причините да се стигне дотук. Важното е обаче друго. Важното е това, че точно насред това крушение се вижда една малка, незабележима в този момент надежда. Ако се вгледате обаче, ще я видите. Надеждата е свързана с това, че старите муцуни в десницата днес би трябвало вече да прогледнат и да разберат, че хората окончателно ги изпращат в килера на историята.  Да вземат молив, да напишат оставките си и да започнат да пишат мемоарите си. Иван Костов вече го направи.  Така той вече няма да е заплаха, оправдание или причина за спиране или започване на някакви процеси в дясното. Оставка хвърли и лидерът на СДС Емил Кабаиванов. В природата рядко остава празно пространство и липсата на силна дясна партия няма да продължава вечно. В България има много млади и активни хора, които категорично отхвърлят възможността някой да дава, да раздава и да преразпределя техните пари, да обещава неизпълними неща и да лъкатуши. Днес голяма част от тях остават парламентарно непредставени. Това е шанс за една нова партия, която да сложи кръст на безмисленото самоубийство на десницата и да обедини около себе си надежните и енергията на милиони хора. Тогава вече наистина дясното ще е ясно.     Коментари