Минути за размисъл в деня за избор

Знаете ли как изглеждат годините преди 89-те година, в очите на младите хора?На тези,  които не са имали честта да живеят в онези времена? На вас, които помните какво е било, ще кажа – на нас Тодор Живков ни изглежда така, както на вас ви е изглеждала Америка тогава. Тоест с идеята, че положението е било много страшно.За да не обобщавам, ще кажа, че поне в моите очи изглежда така. Нямаш право на избор, нямаш право на глас. На вицове също нямаш право. Идеята за равноправие я споделям дотам, докъдето я споделя и демокрацията. Не ми се струва привлекателна мисълта никога да не постигна определен успех, защото нямам връзки с партията и защото всички сме равни. Не ми се струва удачно да ходя да бера домати, при положение, че не смятам това да ми става призвание в живота. А най-тъжното е, че изобщо не ми се иска, когато целият този кафез прогние, да се окаже, че всички мои усилия са били продадени на вятъра за жълти стотинки. По този повод, какво ще си спомнят 20-годишните хора, след още 23 години? Още ли ще им се струват актуални фейлетоните на Алеко? Ако отговърът е „да“, значи ще трябва да призная, че действителността не е розова дори в очите на младите. Предпочитам онези бъдещи млади да гледат със страх и недоумение към нашето време. Нека им се струва недопустимо да бъдат печатани фалшиви бюлетини, да бъдат сваляни правителства. Дано циркът, който се разиграва между журналисти и политици им бъде чужд. Дано след още 20 години всички имаме право на избор, ама от онзи - истинския. Тъжно е, когато правото ти на избор се ограничава до цената на стоките в магазина (говорим за стотинки разлика) или до това да учиш или да работиш. Този избор е изборът на оцеляването. Не живея с мисълта, че българите сме единствените хора, които са изправени пред подобни избори. Струва ми се обаче, че сме един от малкото народи, за които подобно съществуване е в рамките на нормалното. Прекрасно е, че тук-там се намират хора, които имат големи възможности и са постигнали нещо с цената на много труд. Но е жестоко, когато шепа хора, правят своя избор на гърба на хиляди и то само заради собствения си интерес. Скъпи читатели, днес, когато се запътите към изборната секция, дръжте една мисъл в главата си. Представете си България след 20-30 години. Представете си как искате да изглежда тази държава. Не оставяйте своя избор на произвола на съдбата. Всяко голямо пътуване започва с първата крачка. Безразличието и апатията към изборите е престъпление! Коментари