За избирателния Дарвинизъм у българите

Дали случайно, или по някакво странно провидение на Вселената, но изборите в България този път съвпадаха с деня, в който почитаме апостол Св. Тома, наричан още Неверни. Прозвището си светеца получил заради недоверието, което изпитал, когато му казали, че неговият учител – Иисус Христос е възкръснал от мъртвите. "Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не сложа ръка на ребрата Му, няма да повярвам." Поуката от библейската притча е, че понякога трябва да вярваме. Да вярваме сляпо и безрезервно, защото истината не е само тази, която можем да видим с очите си и да докоснем с пръстите си. В разтърсваната от политически противоречия държава, в която компроматната война се води с пълна сила, не е ясно кои са повече - сляпо вярващите или напълно неверниците. И този път едните ще заложат на сигурното, а другите ще търсят алтернативата. Резултатите ще можем да анализираме отново след четири години... или след първите улични протести. Но не това е най-интересното, нито най-притеснителното. Защото в процеса на своята еволюция от хомосапиенс до индивид, живеещ в условия на демокрация, глобализация и заливаща ни информация човек е извоювал правото си да избира и да носи отговорност за избора си. Тревожното е друго. Кривата, проследяваща еволюционното развитие на българския избирател, показва, че от свещения съюз на „вярващия” и „невярващия” днес се е появил нов вид – „хомо непукитус”. Или казано на разбираем език – все по-голяма част от българите са оставили политическите пристрастия и са станали последователи на нихилизма. И сигурно има защо. Но докато неверието на апостол Тома е първата проява на прагматичното мислене, повело човечеството към велики открития, то дълбоката апатия не може да бъде движеща сила. Всеки от нас сам ще прецени дали и за кого ще даде своя глас днес. И навярно всяко решение ще бъде субективно оправдано. Но ще е добре ако българският нихилизъм даде поне резултатите, постигнати от Чърчилиловото отричане, че „изборите не променят нищо...” Коментари