[caption id="attachment_19829" align="alignleft" width="300"]
За последно бургаският квартал е имал медицински пункт през 2006 г.[/caption]
След близо седем години без присъствието на постоянен лекар Крайморие е напът да се сдобие отново с медицински център.
Това ще стане факт след като се намери фирма-изпълнител, която да изгради здравно заведение в квартала. Обществената поръчка вече е обявена в сайта на Община Бургас. В капиталовата програма са заделени 75 000 лв. До края на май ще стане ясно кой ще се заеме със строителството на медицинския център.
„Предвидено е в него да има кабинет на общопрактикуващ лекар, стоматолог, както и аптека, тъй като сега в квартала има само една дрогерия, от която хората могат да си купуват лекарства.”, обясни мая Казанджиева, директор Дирекция „Социални дейности” към Община Бургас.
Срокът за изпълнение на заданието е 180 дни за проект и изграждане. Терентът определен за здравното заведение е общински и се намира на ул. „Вълнолом”, само няколко метра от брега на морето.
[caption id="attachment_19830" align="alignright" width="300"]
На това място, почни до самия бряг, ще бъде издигнат медицинският център.[/caption]
За последно бургаският квартал е имал поликлиника през 2006 г. Поради лошата материална база и невъзможността да се покрият дори минималните норми, здравното заведение е затворено. Оттогава жителите на Крайморие се налага да търсят лекарска помощ в МБАЛ-Бургас или при джипитата си, които обаче са на 20 км от квартала.
„Това определено създава трудности. Личен лекар тук не идва, трябва да ходя до Бургас, а за отиване до там давам 1 лв., до джипито си ходя с друг автобус, което ми е още 1 лв, там си плащам потребителска такса, след което да се прибера до вкъщи отново хващам два автобуса и едно ходене на лекар, без лекарствата, ми излиза около 7 лв.”, разказа Петър Петров от Крайморие.
Той допълва, че липсата на медицинска помощ се усеща много силно през лятото, когато населението на квартала расте няколко пъти, заради туристите.
Осонено сериозно стои пробемът със спешните случаи, тъй като за пристигането на линейка понякога се чака час. За съжаление последният случай с фатален край е бил само преди две седмици, на 1 май.
Това е причината често хората да си помагат по съседски и когато се наложи да ходят с личен транспорт до болницата, вместо да звънят на Бърза помощ.
„Поне сме в добри отношения всички съседи, защото знаем, че зависим един от друг. Когато се наложи ходя в комшиите или при една братовчедка да ми премерят кръвното.”, казва с усмивка баба Дафина Желязкова.
Коментари