[caption id="attachment_19807" align="alignleft" width="300"]
Иванка Жекова заминава като медицински работник на фронта, когато е на 18 години.[/caption]
Какво може да накара едно 18-годишно момиче да зареже семейството си и да замине на фронта, за да помага на ранените войници?
„Просто много обичах медицината. Войната беше започнала, когато един ден моя съседка ми каза: „Хайде да се запишем!” На тези години не е нужно дълго убеждаване. Не съм го мислила много, нито съм се колебала.”, разказа пред „Бургаски репортер” Иванка Жекова, ветеран от Втората световна война.
Така двете момичета заминават на фронтовата линия в Италия, след което ги местят в Австрия. „Когато разбра, майка ми беше съкрушена. Тя ни отглеждаше сама, баща ми беше починал. От четири деца аз бях най-голяма и се очакваше да поема грижите за по-малките. Но реших друго. Не съжалявам, така съм чувствала нещата тогава.”, казва още Иванка.
И признава, че до ден днешен на 9-ти май тя изпитва силно вълнение и се просълзява, когато чуе някоя патриотична песен. Така беше и вчера, когато пред паметника „Альоша” заедно с Янаки Янакиев, заслужен ветеран от войните, поставиха венец в памет на онези, които не са се прибрали от фронта.
[caption id="attachment_19808" align="alignright" width="300"]
Янаки Янакиев носи с гордост медалите си, получени по време на Втората световна война.[/caption]
Самият дядо Янаки, който днес е на 93 години, разказва с умиление за тези смутни времена.
„Участник съм в Отечествената война, в която дадохме 32 хил. жертви. За разлика от другите войни, като се върнахме от фронта, заварихме България с дървените цървули, с дървеното рало , една занаятчийска държава. А с много труд и лишения успяхме да създадем работеща икономика, построихме предприятия и фабрики, селско стопанство беше в добро състояние и най-важното, станахме атомна държава, която изнася ток за Европа.”, спомня си ветеранът.
Попитан откъде са му всичките медали, обсипали гърдите му, Янаки Янакиев казва простичко: „Медали се дават по заслуги, а не по желание, затова ги нося с гордост.”
Двамата ветерани често разказват на внуците си случки от фронта, но искрено се надяват на младите никога да не се налага да доказват любовта си към родината по този начин.
Коментари