Парола: “ЛЮБОВ”

Човечеството е преживяло кризата на древния Вавилон преди 3700 години, в подобен вид на кризата в днешното време. Егоизмът на хората, в смисъл на индивидуализъм и нежелание за взаимна подкрепа и сътрудничество за общ, споделен живот, нараснал и се “устремил към небесата”, подобно на “Вавилонската кула”, която изградили като символ на желаното могъщество за власт на човека над природата. И кулата рухнала, като знак за несъответствието на хората със средата, в която живеят и е необходимо да почитат. В онези времена, също като днес, хората не знаели какво да правят с живота си, който се променил и обезсмислил. Те открили в себе си толкова силна ненавист един към друг, че не било възможно да живеят заедно. Престанали да се разбират помежду си, заговорили на различни езици. Тогава Авраам, един от жреците, отправил призив за събиране в група на хората с потребност, насочена към взаимно поръчителство, взаимна подкрепа и любов към ближния и с начин на живот, в синхрон със силата, сътворила нас и природата, като най-подходящата среда за нашето съществуване. Ето и ние в наше време, се налага да направим това. Загубвайки в нашето “изгнание” от духовността цялото си достойнство на човеци, ние сме престанали да бъдем сплотени. Можем да бъдем единни само на основата на взаимното поръчителство и любовта към ближния, както към самия себе си, на принципа на другарството. Падайки от това стъпало, което ни е свързвало със сътворената ни сила, сме се лишили от способността за усещането на висшия свят и възприемането на книгите, приети  и написани от неговото ниво. Всичко е скрито за нас! Това е изгнанието ни, подобно на изгнанието в Древен Египет, прекосяването на пустинята и стигане до планината на ненавистта Синай, където хората – мъже, жени и деца, събрани заедно, в страдания и болка отправят зов за помощ към Източника на живота, създал го и единствен в правото си да го промени! Отпреди милиарди години нашата Вселена се е зародила от Големия взрив, започвайки от простата материя, която по-късно се развива в растителна и животинска. Сега сме на прага на изкачването на човешкото стъпало, въпреки че се наричаме човеци, тъй като спадаме към животинския стадий. Това човешко стъпало се отличава от животинското по качество, по самата си същност. ЧОВЕКЪТ възприема действителността не преобладаващо, със своите пет животински органа на чувствата, живее не с онова, което влиза в него, а със способността да излезе извън себе си и сливайки мислите, желанията и чувствата си с ближния, да разкрие реалността, която се намира извън него и не зависи от неговото тяло. Разбирайки това, ще навлезем в ново осмисляне за нашето битие. Но засега, светлината, идваща от висшите светове не може да помогне на нас, които се различаваме от нейните свойства, защото нямаме еднаквост с нея по честота и трепет, характерни за излъчването на трепета на свойството любов! Групата на Авраам в древността е съхранила тези ценни свойства на взаимна любов, които са се  предавали през поколенията като ценен дар до днес. И сред нас има хора, които изпитват естествено привличане към тези свойства, без да са повлиявани от състоянието си в материалния свят. Добре или зле да вървят дейностите им на материално ниво, все нещо не им достига, за да почувстват сетивата си и сърцето си пълни. Те се учат как да се обединяват, за да постигнат духовния свят – онова, което се намира извън нашето тяло. А хората, които не чувстват такава празнота в себе си, ще се присъединят под натиска на страданията и лишенията, идващи с кризата, когато ситуацията в света се влоши напълно. Така, както е било и по времето на Авраам, Ицхак и Яков, когато условията за живот са станали невъзможни, страданията и настъпилият глад подтиквали хората към разкриването на духовния свят. Историята трябва да се учи, за да знаем какво ни очаква, тъй като тя се е повтаряла през вековете под различна форма. Това се очертава и днес за нашия свят. Ние всички стоим на прага на голямата криза, носеща назрелите за времето си изменения. И имаме голям проблем: “Как да се обединим във взаимно подпомагане, което ще бъде нашата “ПАРОЛА ЗА ВХОД”, преди кризата да ни е довела до самоунищожението?” Отговорът е: Като поверим живота си, дори без да вярваме напълно на мисълта, неслучайно, насищаща нашето пространство: “ЛЮБОВТА ЩЕ СПАСИ СВЕТА!” От ВИСОКО и недостижимо място е приета тя! Чрез сърце, трептящо в нейна честота! Само то улавя ПОМОЩТА! Как, постига ли се, ЛЮБОВТА? Да, прекрасно е усещането всички да са в твоето сърце! Сякаш то отделя външността, от същността! Разумът смекчава се, отстъпва. Приема тази същност с лекота без тежките прибавки на света. И постигаш ЛЮБОВТА! автор: Емилия Наумова           Коментари