Стефан Цинцарски: Коалиция СДС ще поведе отвратените срещу отвратителните в политиката

[caption id="attachment_19562" align="alignleft" width="300"] Стефан Цинцарски /вдясно/ смята, че СДС може да обедини десните избиратели[/caption] Стефан Цинцарски е втори в листата с кандидат-депутати на СДС в Бургас. Потомственият нефтохимик с удоволствие изложи тезата си защо България и Бургас имат нужда от СДС в Народното събрание Да започнем с това, което показват всичките ви билбордове, клипове и рекламни послания – „Дясното е ясно”. Какво му е ясното, изобщо някой знае ли колко десни партии има в страната? Статистика отдавна не се прави. Фокусът, обаче, на това послание, действително е ясен: Ние претендираме да сме първи. Ако сега трябва да говорим дали модерните в момента четирибуквени формации са десни... ГЕРБ дясна партия ли е? Ако трябва сега да разсъждаваме дали Бойко Борисов е десен, мога да кажа, че дясното у него е само десният му крак, с който рита топката. Нищо повече... И дясната му ръка, той нали е каратист! Може би да. Върху дясната му ръка нямам чак толкова много наблюдения... А десният му профил? Десният му профил зависи как е сниман, имам съмнение, че може да се окаже ляв. Добре, ето, имате съмнения дали ГЕРБ са дясна партия, а ги  подкрепяхте във вече бившия парламент. Защо СДС не е срещу тях? Да обясня. Още от началото на кампанията се опитах да дам разяснения по въпроса със следния нумерологически каламбур: Всъщност, ако извадим от ГЕРБ всичко това, което не ни харесва и което е прекалено червено за нас, ще получим това, което всъщност, искаме и се опитваме да представляваме ние. Наистина нямаме нищо общо с това как се паднаха номерата на бюлетините, просто така стана, но ето, вижте, ако извадите от номер 15 на ГЕРБ 5 на БСП, получавате точно 10 – номера на бююлетината на Коалиция СДС. И това за мен е достатъчно знаменателно съвпадение. Аз обичам да вярвам в игрите на съдбата. „Гергьовден” през колко коалиции мина в битността си на дясна партия? Общо взето, винаги сме се стремяли да не губим усещането си за лична хигиена. Най-успешното ни явяване в коалиция, досега, беше през 2001 година, с ВМРО и поради тази причина все още успяваме да бъдем трудно различими от тях, дори и досега. Оттам нататък винаги сме се явявали в различни формати, особено, пък, на местно ниво, с нашите приятели от Съюза на демократичните сили. На национално също. Е, вярно е, имали сме и някои търкания, които са напълно нормални за хора, претенциращи да мислят по-свободно и да не се подчиняват на командирски единоначалия. Дори Любен Дилов-син от „Гергьовден” беше депутат от Бургас, като водач на обща листа. Така че, общо взето сме рядко последователни, както виждате. Водачът на вашата листа в Бургас, Костадин Марков, каза, че няма да залагате на популизъм в тази кампания, пък и след нея. Нищо ли наистина няма да обещаете? Ами... то май не остана вече какво да се обещава... Всички думи вече са казани. Някои предрекоха, че живеем в края на историята, други – че живеем в края на политиката в България, единственото нещо, което можем да кажем на всички, е една хубава мисъл, която испанците са формулирали в прекрасна поговорка, много обичам да я цитирам на моите приятели, когато сме с тях в планината: „Пътнико, пътища няма. Пътищата стават с ходене”. Ние обещаваме на хората нашето ходене. И си мислим, че това е правилният начин... ... но няма да е ходене по мъките? Със сигурност ще трябва да минем и по някои мъки, няма начин! Налага се, ситуацията в момента го изисква. Но пътят е ясен. И той трябва да бъде извървян. И преглътнат. Вие от София ли сте сруснат в листата? Не, не. В никакъв случай! Аз, дори, доста късно научих за предложението на нашите приятели от СДС да бъда на второ място. И, общо взето, си беше съвсем натоварващо предложение – гласуваха ми доверие и ми възложиха работа. Защо България има нужда от Коалиция СДС в Парламента? Първо, България има нужда от СДС, като от своето истинско начало. Двадесет години по-късно отговор на този въпрос можем да дадем като в стил „Александър Дюма”. Двадесет години по-късно СДС има амбицията да събере отвратените и да ги води срещу отвратителните. Когато не гласуват отвратените, управляват отвратителните, това старо правило за 20 години е станало достатъчно показателно, всички виждат. Оттам нататък ние имаме амбиция да променим това, което в момента е статукво и да го променим по един по-оптимистичен начин. Ето какво имам предвид: Опитваме се да предложим на хората повече морков, отколкото тояга. И, ако трябва да употребя стилистиката на вашето предаване, мислим да предложим този морков перорално. Имаме амбицията да предложим повече въображение, отколкото крясък. Повече изслушване, отколкото подслушване. Повече свобода, повече избор. Но и повече контрол върху чудовищата, наречени „държавни монополи”. А с този скандал с подслушванията, се оказва, че и държавата сама по себе си е чудовище. Но, аз вярвам, че критичната маса на хората, които изповядват милиционерщина у нас, все още не е наближила опасната граница. За нас, от коалицията, държавата не трябва да бъде това, което  в момента. А тя в момента е избрала ролята на катаджията, който дебне в храсталака. И когато профучиш край нея, да махне, да те спре и да почне да говори неща от сорта на „А сега кво правим?” А защо Бургас има  нужда от Стефан Цинцарски в Парламента? Искрената ми надежда е, че Бургас има нужда да изпрати в Парламента хора, които познава и на които вярва. А, пък и в „Гергьовден” по принцип е така, имам амбиция да познавам всичките си избиратели по лице, нашето лично конкурентно преимущество, така да го кажа, е че познаваме лично хората, които ще гласуват за нас и които ще ни пратят там. И да свършим тяхната работа. И когато се видим на улицата да се усмихваме един на друг, а не да се гледаме по странен начин. Всъщност, ако трябва да отговоря на въпроса защо, аджеба, съм се хванал на това хоро, вдъхновението си намерих в съвременните живи класици на музиката и поетичното слово в България. Небезизвестният Ицо Хазарта от „Ъпсурт”, през кампанията от 2009 година, след като приключи едно участие в Бургас, на площад „Тройката”, на моя въпрос „Бе, Ицо, аз дали да не отида в Парламента?” ми отговори с текста от песента си „Иди. И никога нема да имаш хемороиди”... Вие сте служител на мощна петролна компания, няма ли да прокарвате лобистки закони в нейна полза, то е ясно, че всеки така прави! Е, аз никога не мога да избягам от битността  си на служител на петролна компания, това, което мога да кажа само е, че .... Отговорете си сега на въпроса за лобистките закони, които ще прекарвате... Да започнем с това, че аз съм потомствен нефтохимик. Цялото ми семейство е свързано с Нефтохима, ката че битността ми на такъв е на клетъчно ниво, ако щете. Амбицията ми да се кандидатирам за Народното събрание от листата на СДС по никакъв начин не е свързана с фирмата, в която работя. Единственото, което евентуално ще пренеса оттук в Парламента, в групата на СДС, е опитът, който съм натрупал за 13 години в едно от най-големите предприятия в България и със сигурност най-голямата петролна рафинерия на Балканите. И това, което мога да обясня на много хора там е какво представлява Нефтохим и защо, когато някой е решил да взема крайни мерки към него, е добре първо да е наясно какво представлява и да знае, че това, всъщност, не е ракиджийница. Имате имидж на рокаджия и фен на караокето. С този образ на герой от Вехтия завет как ще привлечете по-младите да гласуват за вас? Нещо чалга, хип-хоп? Аз се опасявам, че си останах старомоден хевиметъл. Така че едва ли на тези години има някакъв начин да бъда променен в това отношение. Всъщност, това, което правим, когато не ни харесва някаква определена музика, е да се съберем наши хора, за затворим някой бар специално за вас, да включим китари и да си пеем сами това, което харесваме. Защо бургазлии трябва да гласуват за листата на СДС? Ако трябва да се сравняваме с някого, може да е само с другия кандидат за десен (пак да кажа, че само претендира, но не е!) Имам предвид онази четирибуквена формация, която е вече бивша управляваща и, най-паче, с техния лидер. Понеже, общо взето, там няма с кого другиго да се сравняваш, освен с него. Та... това, което предлагаме, е по-добрият избор във всяко едно отношение. Ако говорим за инфраструктурни проекти, строеж, реализации на европрограми и така нататък, само в бургаската ни листа имаме човек, който разбира и прави повече от сегашния премиер. И всичко това е минало през главата му, през ръцете му и той го е изработил. Това е водачът на нашата листа г-н Костадин Марков. Със сигурност можем да предложим човек, който е и по-добър каратист от премиера. Ако някой не знае, моят приятел и колега Вълчо Чолаков също е бил член на националния отбор по карате. И точно по времето, в което вече бившият премиер е бил състезател в него. Единствената разлика е, че е бил в различна категория. Да, и Борисов напоследък доста натежа... А! Ако трябва да се сравняваме по тези категории, например човекът, който предлага повече като наднормено тегло и високо кръвно налягане от него, това съм аз! Със сигурност по време на работа то се вдига доста повече от неговото. И то без да ангажирам с това Правителствена болница, българският патриарх, за главния мюфтия, пък, изобщо не ми и минава през ум. Единствено бих могъл да се обадя на някой от членовете на бургаското арменско църковно настоятелство, но ще ги търся в друго тяхно качество. Това дотук, в кръга на шегата. Оттам нататък, ако погледнете изключително студенооките юристи от листата на ГЕРБ, в противовес на тях ние предлагаме изключително усмихнатия безспорен професионалист в лицето на Константин Райков – един от най-брилянтните адвокати на град Бургас. На тема „футбол”, пък, просто нямаме равни. Единствено само Христо Стоичков, ако беше излязъл с листа, щеше да предложи нещо по-добро. В нашата листа можете да видите най-добрият футболист в политиката у нас Милен Георгиев! Който след кариерата си отново се занимава със спортен бизнес. Предлага на децата на Бургас да тренират при бразилски треньори! Аз никога не съм си и помислял, че мога да видя нещо подобно! Не ви ли обезкуражават всички тези прогнози „Няма да влезете и това е”? В много житейски ситуации съм попадал, където шансовете са... да кажем, доста ограничени. Но това никога не ме е отказвало.                     Коментари