Воал на любовта

Косите й като златен водопад се спускат по нейната гръд. Като две звезди, непознаващи деня и нощта, очите й блестят, блестят сякаш вълшебни са и те карат да се чувстваш добре. Усмивката й ражда усмивки. Смехът й отеква във всяка душа, докосне ли с ръце настръхва всяко сърце. Всяка извивка по нейното тяло е рисувана с четката на красотата… И ето в стаята влиза… Тишината в дълбок сън заспива. Смехът й кънти по всички ъгли, усмивката й сее усмивки. Хиляди камбани звънтят в душата му, а тялото безмълвно стои. Музиката танцува с нея, всеки тон гали косата й, всеки звук докосва тялото й, всеки стон се ражда от устните й… Тя с погледа си хиляди глави замайва, с усмивката си тайно го омайва, кожата й пари от страст, а в ръцете си държи цялата власт. Букет от аромат на нежни цветя се носи из въздуха. Понася се с летния вятър сега, усеща й отново дъха. Лети сред облаци от нежни слова, пита се сън ли е това? И ето я близо до него. Толкова преглъщани думи треперят в сърцето му сега, но дойде мигът, в който ще й разкаже за своята тайна една. „Ти си най-близката звезда превърнала се някога в моя мечта. С мисълта за теб заспивам и отварям очи. Самотата ми е поносима, защото винаги те нося вътре в мен. Обичам да се взирам в твоите очи, да споделям с теб мислите си. Обичам да сънувам, как преплитам пръсти с твоите и се носят телата ни сред пролетни цветя. Обичам да си мисля как моя ще си някой ден, как ще се слеят нашите съдби и завинаги любовта между нас ще запламти. Обичам те, когато говориш със страст за всичко, което заобикаля нас. Обичам света, в който се пренасям, когато си близо до мен. Обичам гласа ти, който като камбанен звън дълго след като си си тръгнала отеква в душата ми. Обичам емоциите, които се изписват на лицето ти, знам кога говориш от ярост и кога блестиш от щастие. Обичам всяка твоя дума, попита от смисъл и разум. Ти знаеш всичко! Кога да говориш, кога да мълчиш, кога е редно да спориш или да се примириш. Ти мислиш за всичко, за всяка секунда напред, ти следваш страстта от сърцето, но никога без разум и похват. Ти следваш мечтите си, без страх, без сълзи, бориш се, знаеш, че ще ги постигнеш ти. Ти извор си на смях, на веселби и най-тъжния човек да срещнеш, знаеш как да върнеш неговите мечти. Ти смела си, но не и безразсъдна, ти бурна си, но не и непокорна. Вярваш в добротата, в любовта, в това че има лек за всяка грозота, намираш го и лекуваш най-черната душа. Разбираш всяка зла постъпка, не съдиш, не упрекваш ти, прощаваш и оставаш другия сам да си прости. Ти даваш нежност на всеки, който грубо се държи, като вода потушаваш омразата във всяко сърце, даваш криле, не само ново сърце. Ти трудностите никога не ги наричаш с техните си имена, за теб са всичко друго, но не и това. Ти радост сееш във всеки миг, бездънен кладенец е твоята душа. Парила си се знам от любовта, но в пепел никога не си превърнала това. Не губиш никога надежда, дори облята в сълзи, знаеш, че всичко ще се подреди и своето място ще намериш ти. Ти силна си и борбена дори, но вътре в теб, аз знам едно момиченце стои. Тя има нужда някой обич да й дава, да не бъде никога сама, да бъде обичана от сърце и душа. Обичам те, нека този някой бъда аз и влея в теб цялата си страст. Да бъда твоя блян, в миналото далечно пожелан, да сваля всяка звезда, да ти направя венец от тях още сега. Позволи ми в щастие да те облека, за теб ще бъда аз приятел и любов. С ароматна китка в твоите коси, ще те окичвам в сутрините ти. С кафе от хиляди целувки, ще те будя, ще те нося на ръце, ще бъда с теб в добро, а от лошото ще те предпазвам всеки път, здраве, болест и тъга ще посрещаме прегърнати, като в приказка една. Ще заспиваме гушнати като деца, а майка ще ни бъде любовта. Позволи ми моя да бъдеш сега!”   Над тях в тази зимна вечер щастието разтвори крила. То даде по едно на неговата и нейната душа. С целувка нежна сляха устни – заби едно сърце! ... Косите й като златен водопад се спускаха над неговото лице. Като две звезди не познаващи деня и нощта очите й блестят пред него. Роди се мъничка сълза от щастието, от любовта. Спомени нахлуха в техните сърца. С усмивки от отминалите дни, старините загърбиха той и тя! Купидон покри ги с черен воал… изстинаха телата им, но не и любовта.     Коментари