Доброто обкръжение

Съществуването на алтруизма, тоест безкористната, немотивирана помощ към ближния, от доста време се възприема за странна. Ако невинаги достигат средствата за храна и други ресурси, защо да ги делим с приятели и непознати? А дори да са достатъчни, дали пък да се запасим за бъдещето? Помощта към ближния се е оказвала полезна за груповото оцеляване на хората и затова обществото е започнало да я одобрява. Но алтруизмът е заложен в мозъка на ниво рефлекси. Оказва се, че в човека има “център за помощ към ближния”. Помощта за другите, едва ли не, е потребна на организма ни. Психолозите забелязват, че хората обичат да се чувстват щедри и добри. Затова подпомагането на ближните физически, удовлетворява тяхната собствена потребност да бъдат “добри”. И това не е случайно. Неврофизиолозите откриват, че по време на алтруистичните постъпки в мозъка се активира системата, отговаряща за удоволствието. “Алтруистичните” неврони не забраняват да се получава удоволствие и от собствената полза. Само предоставят алтернативен източник на това удоволствие, във вида на добрите постъпки. Изучавайки анатомията на човешкото тяло, все още, не сме наясно за връзката между всички негови системи. Да вземем за пример, мозъкът. Целият организъм е изпълнен с негови датчици, изпращащи сигнали до него, без които не би могъл да знае, как и какво трябва да прави. Но ние погрешно вярваме, че това е управляващият ни орган, който се намира в главата ни. Ако се замислим, ще се досетим, че управлението не съществува в телата ни. Защото, откъде мозъкът ни получава командите? Къде се намира заложената програма за неговото действие? Още преди време Спиноза е казал: “Хората мислят, че са свободни, защото осъзнават своите постъпки, но те не знаят причините, които са ги породили!” Така, съществуването на свободната воля е един от важните, неразрешими проблеми на философията. Приемаме ли едно решение осъзнато или нашият избор се осъществява без участието на съзнанието, при това много преди да го осъзнаем? Емануел Кант включва проблема със свободната воля към въпросите, чиито отговори са отвъд границите на възможното познание. Но съвременните учени успяват да разрешат загадката. Причината за нашите постъпки не се явява съзнателният ни избор. Свободата на волята е илюзия и не е повода за нашите действия, а само ги придружава. Това е усещане, което ни позволява да различим действието, изпълнено от нас, от процесите, които не зависят от нас. Когато извършваме определено желано действие, за нас е свойствено да го третираме като проява на свободната ни воля. Понякога, хората извършват действия и нямат никакво чувство за реализиране на свободната им воля. Но е вярно и обратното, че нерядко усещаме свободната воля в действия, които не сме извършили. Психологът Б. Либет е открил в мозъка на човека т.н. ”потенциал за готовност”. Това е възбуждане в мозъка, което възниква за време, една стотна милисекунда до вземането на съзнателно решение за действие. На хората, участващи в експеримента, им предложили да натискат даден бутон винаги, когато поискат. От тях се изисквало да отбележат момента, когато е било взето осъзнатото решение да натиснат бутона. Измервайки този “потенциал за готовност”, експериментаторите могли да предвидят момента на натискането на бутона, в стотната милисекунда преди, изпитваният да е осъзнал, че е решил да натисне бутона. Тоест, първо учените наблюдавали скок на “потенциала за готовност” върху измервателните прибори, а едва след това, човекът осъзнал, че иска да натисне бутона и после ставало самото натискане на бутона. Така, всяко случайно действие извършвано от нашето тяло, се счита за съзнание, като резултат на проява на свободна воля, дори да не е било такова. Като опита с двамата, живеещи в една стая, но  разделени един от друг, така че не знаели, че не са сами. При отварянето на прозореца, всеки от тях бил убеден, че тъкмо той го е отворил. Убеждението, че можем свободно и съзнателно да избираме нашите постъпки, е основно за картината на нашия свят. Но тази гледна точка не се съгласува с последните експериментаторски данни, които посочват, че нашето субективно възприемане на свободата не е нищо повече от илюзия, че постъпките ни се определят от процеси в мозъка, скрити от нашето съзнание и произтичащи, много преди появата на усещането за приетото решение. Така че, нямаме свобода на волята. Нашите действия извършваме, единствено под негласното  влияние и неусещано от нас указание на нашето обкръжение. Волята ни се изразява в това да изберем вида на обкръжението под влияние, на което да се намираме. Ако можем да направим правилния избор и да реализираме тази свобода, се удостояваме с възможността да влезем в следващ етап от развитието си, т.н. духовен живот, различен от досегашния предопределен, фиксиран, материалистичен начин на живот. Информационните данни постъпват от обкръжението и то ни привежда в действие. Оказва се, че  животът на човека зависи от неговата връзка и готовност за взаимодействие със своето обкръжение. Оттам мозъкът получава команди, в зависимост от това, доколко дадена личност е необходима на общността, в която съществува и не получава команди, ако няма необходимост от нея за обществото. В тялото ни всяка секунда умират клетки и на тяхно място се раждат нови. Така е и в обществото. Докато има нужда от теб си жив, а когато не, мозъкът получава нужната за това команда. Започват процеси в тялото на човека, в резултат на които той се разделя със своята материална същност. Така че, да не се скъпим в прегръдките с нашите близки. Защото, хората, които са склонни често да прегръщат близките си, стават по-чувствителни, топли и необходими. Според учени от Виенския Университет, по време на прегръдка с близки хора в кръвта се освобождава окситоцин, т.н. “хормон на предаността”, който понижава артериалното налягане, намалява усещането за стрес и безпокойство, подобрява паметта. Убедени сме, че поставяне началото на знанието за създаване на доброжелателна обкръжаваща среда за всички хора в обществото е нужно и за нашите деца, в училище и в къщи! За да сме здрави, трябва да живеем така, че да бъдем необходими на обществото и да излъчваме положителни емоции, зареждащи околните и самите нас! автор: Емилия Наумова   Коментари