Призваните

Записките, направени от Моисей върху пергамент, са земното изразяване на духовните действия на светлината върху желанието (земята), чрез материални символи. Моисей е записал в книга всичко, на което е научил своите ученици. В продължение на 40 годишното скитане в пустинята е написана цялата “Тора” (“Библията”). Това е целият път от Египетското изгнание (земно и духовно) през пустинята (материална и духовна) и в земята на Исраел (земна и духовна).  Моисей е изразил целия този процес на връзката, чиито символ е дървото с корен (в духовния свят) и клони (в материалния свят), чрез конкретна символична форма. Книгата “Зоар” изразява същите процеси, но на друго ниво, под различна форма. Защото общото желание за наслаждение, което е създал Творецът, до този момент е напреднало няколко стъпки и е било усъвършенствано от светлината. Затова желанието, преминало през подеми и падения, през разбиването на Първия и Втория храм (символизират духовни състояния), през изгнанието и е достигнало до последното разбиване, преди последното изгнание, трябвало да получи метод, подходящ за края на изгнанието, а това е нашето време, в което живеем. Затова е написана книгата “Зоар”, чиито автори са били наследници на много поколения кабалисти, започвайки от Авраам и до разбиването на Храма. Раби Шимон е бил ученик на Раби Акива, който в своето духовно развитие е достигнал до разкриването на голяма светлина и е било във възможностите му да изрази това в книгата “Зоар”. Самата “Тора” (разкриването на светлината) е разделена на две части: устна и писмена. Светлината идваща до Малхут (това сме ние, хората), съдържа всичко необходимо за промяната на Малхут. Но тази светлина, все още не се получава от нас, защото сме пощадени чрез наличието на т.н. екрани, намаляващи нейната огромна сила върху нас и затова се нарича “устна Тора”. Под влиянието на същата, тази светлина, идваща “на капчици”, в Малхут се случват вътрешни промени, които оставят специфична следа в Малхут. Това влияние се нарича “писмена Тора” и дава представа само за действието на светлината в желанието от началото на творението до края му. Не съществува друго – освен желания. Някои от тези желания са усетили, че съществуват сами, отделно от всички останали. Това сме ние. Тези желания съдържат свойства, които могат да помогнат по пътя на поправянето. И затова ние получаваме усещане за липса на поправяне, за липса на осъзнаването на злото. По този начин възприемаме себе си. Точно тези желания е необходимо да получат “Тора”, инструкциите, обясняващи как да участват в собственото си поправяне, по техния свободен избор и как да привлекат светлината, желаейки да се поправят по-бързо, вместо да чакат да дойде тя и насилствено да ги разтърси. “Има човек, който се бои от Твореца, заради живота на синовете си, или се страхува  за своето телесно или материално благополучие. И затова страхът не го оставя, но не е насочен към висшия корен, защото в корена му лежи собственото благо, от което се и ражда страхът. А има човек, който се бои от Твореца, заради наказанията в този свят и в ада. И  двата вида страх не се считат за истински страхове пред Твореца. Истинският страх – това е трепетът пред своя Господар, пред Неговото величие и силата, управляваща всички светове. И в това е огромната разлика, между масите и избраните личности, стремящи се към истината. И затова желаят да стигнат до това, когато всички техни действия да са, заради Твореца. И не чакат за това никаква награда, а служат на Царя, тоест изпълняват Тора и заповедите заради величието на Твореца, а не заради собственото си благо.” За нас  е много трудно да свикнем с езика на кабалистите, който автоматично сме готови да преведем с обикновените за нашия свят религиозни термини. Но кабалистите са използвали този език в продължение на много поколения, за да може с негова помощ да се отделят и защитят от хората, които не са призвани да се занимават с духовна работа. Защото само единици получават пробуждането, свише и чувстват в себе си потребността да разкрият причината за своя живот, неговият корен и целта на своето съществуване. Те усещат, че в природата съществува вътрешна сила, която е създала нея и нас. Тази сила дава на някои от нас желанието да я разкрие, да се приближи до нея и да я разбере. Кабалистите пишат книгите си, единствено за тези хора!  А за всички останали, правят тези текстове скрити, така че да е невъзможно да ги разберат. Но, възможно ли е нещо да се скрие, ако тези книги се предават от поколение на поколение и са призвани да носят разкритие? Ето затова, кабалистите обличат методиката за достигането на Твореца, тоест науката кабала, разкриването на Твореца от творението, в такива думи, които всеки човек ще прочете и ще помисли, че ги е разбрал! И зависи от степента на развитието на желанието в човека, което представлява неговата еволюция, дали ще разшифрова тези записи. Един ще види в тях религиозни предписания, друг – морал, трети – исторически документи, четвърти ще ги отнесе към философията, възпитанието, законите на живота на човека и обществото, към отношението на човек с Бог или към другите хора. Всичките книги на кабалистите: “Тора”, “Танах” и другите свети книги, които говорят изключително за това, как да се разкрие висшата сила на природата са били тълкувани, според възможностите на самите хора, които са се вдъхновявали от тях и са създавали много разкази. И само хората, които получават пробуждането да разкрият Твореца, ще използват тези записки с правилното им предназначение, за разкриването на висшата сила, на вътрешната природа. Там те ще намерят указанията, как да осъществят своето напредване и ще получат светлината, необходима за поправянето си, идваща чрез усилията, които ще положат при разтълкуването на текстовете, неразбираеми с разума и усещани със сърцето! автор: Емилия Наумова   Коментари