Буря

Вълните със своята сила и мощ се приближаваха безстрашно към брега. Гребените им се надуваха, пенеха се, показвайки своето величие. Носеха със себе си тайните на морето и се състезаваха една с друга, коя ще каже първа на пясъка. С цялата си мощ се сблъскваха с брега, но после нежно го погалваха ,сякаш се извиняваха за грубостта си и се прибираха обратно. След това се сливаха отново с морето, изчезваха в необятността му и губеха своята идентичност, сила и величие. Мощта, с която идваха беше велика, но кратка. Те се носеха с вятъра, той ги правеше толкова силни и бързи, но при срещата с брега се разделяха, вълните изчезваха, а вятърът продължаваше сам. Усещаха се хилядите малки и леки капчици, които вятърът понасяше със себе си, но те също падаха недалеч от морето, откъснати от него. В далечината се виждаше назъбения хоризонт. Непослушните вълни променяха постоянно формата му. Светкавици проблясваха неочаквано и проговаряха бързо след това. Думите им разцепваха монотонната песен на бурята. Капчиците звънтяха, когато докосваха морето, а от клоните на близките дървета шумоляха като планинска река. Морето пригласяше с пенливите си вълни, сякаш искаше да заглуши песента на сирените. Уморените златисти листа на дърветата се откъсваха и политаха с вятъра. Той си играеше с тях във въздуха, докато не натежат от дъжда. После ги търкаляше дълго по мократа земя, събирайки ги сгушени в някой ъгъл. Скупчените облаци вече олекнаха. Напоиха сухата почва, върнаха взетото от морето и спокойни се понесоха с вятъра. Морето също се успокои. От короните на дърветата падаха закъснели капки. Те дълго отекваха след края на бурята, сякаш продължаваше да вали. Майката на звездите огряваше като слънце изтощената земя. Рожбите й блещукаха около нея сякаш откъснати от едно цяло. Песъчинките светеха като диаманти под лунната осанка. Границата между морето и брега беше позеленяла. Хиляди миди и водорасли бяха изхвърлени на сушата. Може би плачеха за дома си, но вълните вече бяха прекалено слаби, за да стигнат до тях и да ги върнат обратно. Една падаща звезда поряза небето и сякаш природата затаи дъх. Сигурно си пожела да бъдат спасени морските деца...   Коментари