За какво е тази криза?

В европейските страни, обхванати от световната криза, хората имат малки шансове да си намерят работа. В Гърция и Испания всеки втори млад човек няма работа и трудно ще успява да намира постоянна работа през следващите години. Периодът на отсъствие от работа в началото на кариерата, влияе негативно на професионалното развитие и води до усещането, че професионалният живот така и не започва. По-добре е наличие на временна работа и възможност за разширяване на познанията, отколкото пълно излизане от сферата на професионален живот. Най-големият проблем настъпва тогава. Според мнението на А.Михайлов, експерт в Центъра по политико-икономически изследвания, икономиката отдавна вече работи в условията на безработица. Възможно е високата и растяща безработица да стане постоянно явление, бележещо социалната и финансова деградация на милиони хора. Досега е прилагано разпределяне на икономическия ръст до нивото на пълната заетост. Сега има два основни метода, за да бъде осигурена заетост за всички хора: - Да се разпредели безработицата, за сметка на съкращението на работния ден и съкращаване на работната седмица, с преминаване към четиридневна работна седмица, без да се намалява заплащането на труда. - Да се увеличат празничните дни и дните на отпуск, като задъжително се включват полагаемите две до четири седмици годишно, за образование и повишаване на квалификацията. В това ни състояние на еволюция, изпитваме усещането, че сме в криза, поради несъответствието на човека, изоставащ в адаптирането си към общото развитие на природата около него. Необходимо е да осъзнаем, че по този начин природата ни притиска да се променим, за да съответстваме на следващия си етап, при който  се осъществява пълната взаимовръзка и обединеност между всички хора по света. Налага ни се да създадем ново отношение към проблема на безработицата. Да я приемем като коректив на своето поведение и освободени от подтискащата грижа за препитанието, разполагащи с подсигурени средства за нормален живот без излишества, да успеем да разкрием свойството отдаване помежду си, а след това и всеобщата любов, в която ще усещаме своето съществуване извън себе си, извън усещането за време и пространство. Вече забелязваме, че хората са преситени от материалните усещания, желанията им се променят и те губят страстта си към непрестанно потребление. След като се обезпечи с необходимото, човек не намира смисъл да работи излишно и няма мотив, за да се напрегне повече. Такова е настоящето природно развитие на желанието в нас. То е следствие от нашата еволюция.       Малко не ни достига до осъществяване на следващия етап на човешкото изискване към света. То ще бъде  чувствено, по-стойностно, с възможност за изход в друго пространство и с усещане на висшите управляващи сили на природата. Днешната, вече непоносима преситеност и празнота, е преходът към тази нова еволюционна степен! автор: Емилия Наумова             Коментари