Дали ми стиска?

Преди седмица попитах един приятел, (много напред с материала по отношение на българския език) да ми каже какво точно значи изразът „Стиска ли ти?“. В оговор, той ме контрира с въпрос: „Ама, ти наистина ли ме питаш?“ Еми, да. Напълно сериозна бях и напълно истинска. Никога няма да забравя първия ми директен сблъсък с това все още необяснимо за мен изречение. Бях 7-ми клас и учителката ми по биология ме караше да ходя на някаква олимпиада по биология. Аз естествено никога не съм била от децата, които си падат по разделите„ За любознателните“ в учебниците. В следствие на това се опъвах като магаре на мост и не исках да слушам за никакви извънкласни занимания, камоли за такива, свързани с олимпиади. И така един ден, вървя си аз със 100 – килограмовата раница и чувам зад себе си „Пламена, да те записвам ли за олимпиадата?“. Аз : „Ами, госпожо..вижте сега...така и така...ами,....НЕ!“. И тогава настъпи кулминацията на нашия вълнуващ разговор. Тя ми отвърна (най-неочаквано за наивиния ми седмокласнически мозък): „Не искаш да отидеш, защото не ти стиска.“ Спомням си как отчаяно я подпитах какво иска да каже, а тя, най-нагло: „Аз ти казвам, просто не ти стиска“. От тази случка измина много време, но през годините в определени ситуации, съм се връщала към този екстремна за моя живот експириънс. И все си спомням колко обидена се почувствах, а дори не знаех защо. И разследване съм водила даже. Какво искаше да каже тази учителка, по дяволите? Не ми било стискало. Ама аз изобщо никога не съм искала да ми стиска. Случвало се е да имам обувки, които ми стискат и повярвайте, това е едно от най-неприятните изживявания на света – също като проклетата олимпиада. Веднъж в периода, когато бях приятно закръглена – горе долу като глобусите по география – ми се случи да имам дънки, които ми стискаха. Познайте какво се случи с тях. Седнах зад едно тясно чинче в час по рисуване и те се спраскаха. Хич не е приятно нещо да ти стиска. Даже стискането обикновено (по мои наблюдения) все води до нещо неприятно. Ето вземете кой да е политик например. Те все опяват наляво и надясно, че им стиска за държавата и хората. Чудя се на кое им стиска? Щото, ако е на обувките, това обяснява доста неща. Когато нещо ти стиска толкова много, трудно е да разсъждаваш трезво. Изразът „Стиска ли ти?“ по принцип значи имаш ли достатъчно смелост да направиш нещо. Ами да ви кажа, отдавна съм установила, че я имам тая смелост. Знаете ли колко пъти съм обувала неудобни (стискащи) обувки само от суетня. Като се замисля тези мои малки саможертви, могат да станат основа за биографичен филм. Даже струва ми се току що установих, нещото, което е вдъхновило сценаристите на филма „Смело сърце“. Сигурно са им стискали обувките. И Мел Гибсън във филма е със силно стиснато сърце – кво да се прави, любовта понякога е по-коварна и от обувки, които са ти минимум с два номера по-малки. Изводът общо взето е неочакван – не се притеснявайте, ако не ви стиска – напротив, радвайте се. Животът е твърде кратък, за да го пропиляваме в мисли, за болката от стискането. По този повод мога да кажа само едно – радвайте се, ако ви е широко около врата. Там ако ви стиска, положението не е на добре. автор: Пламена Джигова Коментари