Дончо Златев: Нужни са промени в Закона за висшето образование

Представям ви Дончо Златев и неговите чувства и емоциите, които преживява, малко повече от месец, след като получи „Награда на Декана“ 2013 г., в категория „Студент“. - Какво се случва с теб, месец по-късно, след като спечели престижната награда „Награда на Декана“? -Вече месец, наистина, много бързо мина времето след „Награда на Декана“. Емоциите бяха доста силни тогава. Еуфорията около самото събитие определено беше голяма, но, може би, по-важното беше, че не спрях да върша задълженията си със спечелването на наградата. - Т.е., не си си казал: „Това е моят връх?“ - Да, определено за мен това не беше краят на работата ми в Бургаския свободен университет. Успяхме, заедно с моите колеги, да изпълним още няколко проекта, един от които беше срещата-разговор на бургаските студенти, с известните телевизионни водещи Мартин Карбовски и Любен Дилов – син. - Като стана въпрос за това, каква е оценката, която ти, заедно с твоите колеги, поставяте на това събитие? Разкажи ни повече за тази среща. - Срещата мина изключително добре. Залата беше пълна, имаше и доста правостоящи, така че, според мен, това беше още един успешен проект за студентската пиар агенцията „Практа”. Емоциите бяха доста положителни като цяло. - Да се върнем на „Награда на Декана“. Какво се промени за теб оттогава? Очакваше ли тази победа? - Да, говорихме, че от спечелването на наградата, получих много обаждания, съобщения. Много хора ме поздравиха за този успех и, ако трябва да съм честен, вътрешно очаквах да спечеля, защото, все пак, още при кандидатстването за наградата, аз бях наясно, с всичко, което подавам и смятам, че имах едно доста подплатено с различни проекти, статии и препоръки портфолио. - За пръв път тази година преподавателите номинират студентите, а не, както досега, самите студенти да подават заявления за участие? Какво смяташ за това? - Наистина, една страхотна инициатива, реализирана по мое предложение. Оттук нататък преподавателите ще номинират студентите, с които са работили и за които знаят, че са постоянна част от академичния живот на Бургаския свободен университет. След като през последните три години студентите гласуваха за „Преподавател на годината“, беше напълно логично и самите студенти да бъдат номинирани от преподавателите. Получи се доста сполучливо, доста от преподавателите успяха да номинират студенти. Разбира се, с времето, предполагам още догодина, това ще се развие и ще стане още по-ефективен начинът на номиниране. - Имаше ли противници на тази идея? Как беше посрещната тя от екипа, с който работиш? А от преподавателите? - Не, не смятам, че имаше противници, даже напротив. Смятам, че екипът, който организираше наградата, както и самата доц. Евелина Динева (бел. ред. – Декан на Центъра по хуманитарни науки към Бургаския свободен университет), оцениха идеята и я прегърнаха, защото, наистина е напълно закономерно и преподавателите да казват, кой според тях заслужава да спечели тази награда. А и при положение, че в предишни години, самите преподаватели даваха препоръки за този конкурс, нямаше нищо по-логично, от това, техните препоръки вече да се превърнат в номинации. - Как протече самата организация на събитието. Разкажи ни малко повече за популяризирането му. Как то достигна до студентите, защото това също е важно да се отбележи. - Участвах в организацията като част от студентската пиар агенцията и като заместник-управител на това университетско звено имам съответните отговорности. Искам да поясня, че участвах само в организацията на събитието. Изборът на преподавател и на студент си беше изцяло и единствено на Декана на Центъра по хуманитарни науки доц. Евелина Динева. Единствената задача, която имах, беше да се уверя, че всички подадени документи и всичко, около самото протичане на събитието, ще бъде в реда на нещата и ще се случи, както трябва. Също така, че ще достигне до студентите. Смятам, че успяхме да го свършим това нещо. Популяризирането на събитието беше изключително успешно, разбира се, благодарение на нашите партньори от „Бургаски Репортер“, във ваше лице, както и на останалите ни партньори от Дарик и консултантска къща Интеграл. Още един плюс за събитието тази година е това, че успяхме да ангажираме бургаски медии и организации, свързани със студентите, да се включат в „Награда на Декана“ - Ти беше единствената номинация на Бургаски свободен университет, за националния конкурс „Студент на годината“ 2012 г. Какво се случи там? Как се стигна до твоята номинация? - За конкурса „Студент на годината“ бях потърсен от деканското ръководство и разбрах, че университетът иска да номинира мен за националния конкурс. Разбира се, приех, без да се замислям много. Защото това е огромна чест за мен. Смятам, че това преживяване беше изключително полезно за мен. Какво се случи там, успях да спечеля номинация в категория „Социални, стопански и правни науки“, което никак не е малко, на фона на големия брой кандидати, които участваха в тазгодишния конкурс. Успях да създам едни изключителни приятелства, включително и с победителя от моята категория, Ергин Азис, от Свищовската стопанската академия , който наскоро участва в конкурс за Студентско научно творчество в Бургаския свободен университет. - Като се връщаме назад, във времето, разкажи ни и за интересната дума „медиология“ и с какво я свързваш? - Свързвам я с наградата „Най-добър студент по Журналистика“ за 2012г. - Как успя да спечелиш и тази награда? - Връщаш ме доста назад, наистина, това е още едно голямо признание, което получих на миналогодишното издание на „Медия Свят“. Подготвих научна разработка върху темата: „Взаимодействието между новите медии и човека на 21-ви век“ и с нея се явих на конкурса. Отделно, по същото време бях ангажиран с конкурса за студентско научно творчество. Беше трудно, но се справих. Иначе, по същото време, по което спечелих тази награда, аз имах възможността да стажувам в един регионален вестник, в едно национално радио и в няколко електронни издания, т.е., успявах да се подготвям за активната си журналистическа дейност извън университета. - Ами бъдещето ти? Как виждаш себе си, примерно след пет или десет години? Имаш ли някакви конкретни планове, ако мога да перифразирам така, любимия въпрос за „бъдещите творчески планове“? - Продължавам да се развивам в академичната среда, със сигурност ще продължим доста от каузите, които започнахме със студентската пиар агенцията. Ще продължаваме да развиваме каузите на Бургаския свободен университет, защото си заслужават. И не трябва да спираме да ги защитаваме и да представяме новите идеи в образованието, защото това е може би най-важното в момента. - Като каза „в момента“, няма как да не засегна темата, че започвате една инициатива, свързана с отношението на държавата към частните учебни заведения? Поясни малко повече за това. - Ами, да, в момента се борим за промяна на Закона за Висшето образование и за това, студентите да бъдат третирани по един и същи начин и може би, най-важното, парите да следват студента. Заставаме зад позицията, че парите трябва да следват студента, защото все пак и нашите родители плащат данъци, с които издържат държавните университети, както и настояваме да се засили конкуренцията между висшите учебни заведения, защото, когато няма конкуренция, нивото на образование пада изключително много и ставаме свидетели, на това, че по данни на Българската стопанска камара, 80% от специалностите в университетите не отговарят на реалния пазар на труда, в България. - Чудесна кауза, наистина. Но, да излезем за момент от тъжната действителност и да се насочим към нещо по-оптимистично. Предстои ти завършване тази година. Какво ще пожелаеш, на тези, които идват след теб? - Активно да се включват в академичния живот на Бургаския свободен университет... - Да отстояват позициите си, да се борят? - Да. Да, защото това носи изключително много позитиви в професионален план. Определено си заслужават знанията и опитът, натрупани в студентската пиар агенция, университетския вестник „Студентски Страсти“, в електронния и хартиения му вариант, както и в театралното ателие към университета. автор: Кристиян Трифонов   Коментари