Хюсеин Хафъзов: Пътят за излизане от кризата е пътят към културата

Хюсеин Хафъзов е водач на листата с кандидат депутати на ДПС от Бургаски избирателен район. Г-н Хафъзов с удоволствие се съгласи да запознае читателите на "Бургаски репортер" със своята рецепта за изход от духовната и икономическа криза, в каквато се намира България в момента. Как бихте се представил на гражданите от Бургаска област? Казвам се Хюсеин Хафъзов. На 37 години съм, роден съм в Бургас, а живея в село Тополица, община Айтос. Завършил съм средно образование в духовно училище с профил „Ислям”. След отбиване на военната ми служба завърших „Българска филология” в БСУ, магистър по филилогия съм. Специализирах и „журналистика”. Впоследствие работих като имам свещенослужител в село Тополица. Бях и секретар на районния мюфтия в град Айтос.По-късно бях назначен за началник отдел „Образование” към Главно мюфтийство. Не след дълго бях назначен като главен секретар към Главно мюфтийство на мюсюлманското вероизповедание в България. Тази длъжност изпълнявах до средата на 2012 год. след което по мое желание и по семейни причини се наложи да напусна институцията. За себе си бих искал да кажа, че имам тежнения най-вече към духовно културните въпроси, които касаят нашето общество. Смятам, че би трябвало да се даде възможност на духовния, културния и академичния елит на нашата нация да съдейства и помогне за излизане от кризата, за която много често шаблонно говорим през последните години. Смятам, че те са взаимно свързани...духовната и материалната и икономическата криза. Те няма как да бъдат преодолени, ако не вземем всички аспекти на живота и всички области. За да имаме материално проспериращо общество, ние преди всички трябва да обърнем внимание на манталитета, на културата, на начина на живот на хората. На този етап те не са в добро състояние...това не е мой анализ или извод, а извод на интелектуалния елит на държавата. Вие сте духовник, как един духовник би се чувствал уютно в политиката, където има не много примери на почтеност и на загриженост към  хората? Не бих се съгласил с дефиницията, че аз съм духовник. Аз не съм и духовно лице. Аз съм човек, който се опитва да живее по правилата на своята религия и на своята култура, но духовник е доста силно казано. Изпълнявал съм тази длъжност в определен етап от своя живот, но в нашата религия духовник не е сан, който се дава до края на живота или е длъжност, която се изпълнява в определен момент. Аз бих казал, че към човек на духа, че съм човек, който е избрал духовния начин на живот и ценностите на своята култура. Бих искал да изясня това преди всичко. Моето послание не е единствено и само по отношение на религиозните ценности. Религиозните ценности би трябвало да бъдат разглеждани като част от общите културни ценности. В България говорим за криза. Имаме криза на идентичността. За да бъде преодоляна тази криза, имаме необходимост от тези изначални,  духовни, културни ценности и устои, които са извеждали нашата страна през различни кризи през различните епохи на съществуването на нашата Родина. В това отношение аз бих казал, че няма да се чувствам чак толкова комфортно, но нали точно затова говоря. Даже политическата криза или кризата в политическите среди би могла да бъде преодолян, ако ние успеем да отдадем необходимото значение на тази сфера духовната и културната. Да подсилим идентичността на българите, които са трудолююбиви, добри, способни, хора чувстителни и чувствени...хора, които преди всичко са известни със своето добродушие, със своята толерантност и диалогичност към останалите хора без значениедали са различни или еднакви с тях. Следователно това се касае за политиката. Аз за съжаление не бих искал да бъда лош пророк, но България все повече затъва в кризите и смятам, че не би могла да намери правилния път, ако не намери пътя към културата. Пътят за излизане от кризите е пътят към културата. Това е моето мнение. Включително и политическата култура, която ако трябва да бъдем честни, не е в завидно състояние. Търпи много критика, но ако искаме да имаме развитие, трябва да подобрим културата на нашето общество. Политиците са хора. Те са личности. Те се влияят от културните обосновки в нашето общество. Колкото по-силни културни послания има от страна на интелектуалните елити, толкова повече хората ще се влияят от тях. Без значение дали тези хора ще стават политици, лекари, шлосери, шофьори, работници или управляващи...всички те одухотворени от общата културна база в страната биха били добри в своята област. А какво е вашето послание към хората от Бургаска област....не само към избирателите и симпатизантите на ДПС, а към всички? Разбира се, че моето послание не е само и единствено към електората на ДПС. Това би било много инфантилно и рудиментарно. Абстрахирам се единствено да говоря в този аспект. Моето послание е не само към бургаските избиратели, а към всички хора, които живеят в тази страна, граждани, гости и хора ,които пребивават известно време в страната. Ние всички бихме могли наистина да изведем България от това положение, в което е. То не е чак толкова лошо, но не е приемливо за една страна от ЕС. Бихме могли с общи усилия, когато единствено успеем да преодолеем своето его, преодолеем своите вътрешни негативни пориви и нагласи. Когато престанем единствено и само да мислим за себе си и да бъдем тщеславни и себични и преди всичко мислим за ближния. Когато обичаме хората толкова, колкото обичаме себе си...помислете си какво общество бихме представлявали. А това общество би преодоляло абсолютно всякакви трудности материални или духовни. Но за да се получи това развитие в нашето съзнание, за да можем да мислим за останалите, има три основни начина. Това ще бъде моето послание към всички хора в тази стана. Тези три начина са култура, образование и религиозно възпитание. Това е начинът, по който ние ще преодолеем духовната криза, а след преодоляване на духовната криза...вярвайте ми, ще настъпи материално благоденствие. Трудовата етика, находчивостта на населението , на общността...тя не може да се обоснове от само себе си. Тя може да бъде надграждана, но базисната основа може да бъде единствено манталитетът, чувствата, мисленето, т.е културната насоченост на една общност. Смятам да отстоявам своите позиции, да разпространявам своите идеали. Не мисля, че е прекалено идеалистично или химера. Това не са абстракции. Това може да бъде реализирано, има начини, с които бихме могли именно преди всичко да допринесем за развитие на своята страна, когато обърнем внимание на тези базисни тези. Коментари