Вик… за Новия свят

Науката Кабала е наука за получаване от човека, за напълване на неговите сетива и ще се разкрие сега при излизането ни от егоистичното начало, което се чества на празника Пасха (Изход от егоизма). Този скок ще се случи неочаквано, никой не знае кога и не може да го предскаже. Великият кабалист, Баал а-Сулам пише, че периодът Пасха е особено важен. В нашия свят това е особено време, отнасящо се до отправяне на искане-молба към светлините, които ни обграждат и осигуряват нашето съществуване. Казано е: ”Победиха Ме, синовете Мои”. Как да подходим към Създателя ни с максимална молба, която да ни послужи за преминаване на границата между нашия материален четириизмерен свят и духовния свят, без време и пространство, състоящ се от сили и свойства? Дори да знаем, че не заслужаваме поради егоистичното си несъвършенство, трябва да искаме и да настояваме. Оказва се, че тази настойчивост е полезна, тъй като свидетелства за това, че излизайки от пределите на своето его, ние вярваме, че сме зависими от Твореца и поради това, тъкмо от Него изискваме желаното. В това влагаме не само емоционална искра, а вик, настоятелен и упорит, претенция, насочена към Него: ”Направи това!”. Така в нас, самите се създават “нови съдове” за напълване, създават се нови желания и допълнителна потребност, на мястото на старите егоистични наситени състояния. Това изискване се изгражда, като се фокусираме на противоположното, което се формира при “Изхода от Египет” (изхода от егоизма) - на обединението и подема над нашия егоизъм, частния и общия. Необходимо е искане и настоятелност, подкрепено с нашето единство. Как да сме настойчиви при тази молба и в същото време да се молим за всички, заедно с всички? Казано е, че от Египет излизаме в нощната тъмнина, тъмнината на егоизма, която усещаме вътре, когато нищо друго не може да ни спаси и нямаме начин за бягство. А трябва да бягаме към центъра на обкръжението ни, към любовта на хората около нас, към любовта на ближния. Ето, върху това трябва да се съсредоточим, да искаме само това да е важно за нас. Светлината разкрива “новите съдове” в нас, новите усещания и ги поправя. Всичко идва от нея освен молбата за помощ, защото ние, с нашата човешка воля трябва да поискаме и да я отправим. Мъдростта идва само с опита. Трябва много пъти да почувстваме тъмнината, а после светлината и отново тъмнината, светлината, да преминем през много приятни и неприятни състояния, когато сме добре или зле по различни духовни причини, докато се уверим, че нищо не можем да поправим сами. През нас, задължително, трябва да преминат и да се сменят хиляди такива преживявания, докато не започнем да осъзнаваме, че възприятието ни зависи от нашата оценка, от значението, което придаваме на духовните свойства, на обединяването, на любовта и на ближния.   Започваме да разпознаваме, какво се крие в тъмнината и я усещаме. Вече не ни е добре или зле, а добре или зле, в зависимост от отношението ни към околните и от това, дали ги смятаме за важни или се отнасяме лошо с тях. Този път е изграден от много етапи, от много на брой малки стъпала, засега все още недуховни и от психологически бариери, за да бъдат преодолявани. След това достигаме до такива разбирания, че пробуждайки се от тъмнината, започваме да мислим за създаване на вътрешно ограничаване като екран, преграждащ егоистичното получаване и за времето, когато ще можем да бъдем над него. Ние трябва да преминаваме през добри и лоши усещания, сменяйки “деня” с “нощта” до самия край на поправянето. Независимо, че всеки върви по своя път, започваме да чувстваме, че трябва да се издигнем над тези усещания. Не искаме да зависим повече от тях и да бъдем техни роби, а искаме да можем да се защитаваме от тях с подходящ “щит”. Дори в нас да възникват различни вътрешни впечатления, те не трябва да влияят на отношението ни към околните, към духовния път, към важността на целта и Твореца. Необходимо е да сме в това усещане, независимо от своето егоистично желание и неговите преживявания. Да сме над страданията на егоизма. От този момент, можем да осъществим пряката си връзка с Твореца, защото започваме да изискваме от Него. Досега сме молили само за приятни усещания, за добри състояния, за сладко напълване. Така сме изисквали за своя егоизъм. А сега, искаме да ни издигне над егоистичното ни желание, което е и правилното искане от Твореца. Задължени сме да се отнасяме към Стопанина на Света от една позиция, в едно направление, оставайки над емоциите и преживяванията на своя егоизъм. Това се нарича ”антиегоистичен екран”, нашата защита от самите, себе си. Има видове екрани, с много нива и особености. Но с такъв първи екран се започва работа със светлината, искайки да съкратим желанието си за наслаждаване. И разбира се, усещаме всичко, което се случва, като го преживяваме. Но всички тези емоции, врящи някъде в стомаха, не влияят на нашето зрение, на сърцето и разума ни, защото между тях се появява преграда, усещана с диафрагмата ни. Под тази преграда, някъде в стомаха, нещо се преработва, за да съществуваме в този свят. Всеки от нас иска да се олицетворява с нещо по-висше, което е над диафрагмата - като белите  дробове, сърцето, мозъка. И отправяме вик, за да станем част от възвишения свят! автор: Емилия Наумова     Коментари