Универсалната сила

Зад границите на нашата Вселена, преди и след нея, лежи територията на силите за отдаване, основата на нематериалния свят. Самата Вселена, изцяло е построена от егоистичните сили за получаване, в които живеем. Затова, развивайки се посредством обществото, при правилното взаимодействие с ближните и с личната си сила за отдаване, ще придобием възможността да се откъснем от границите на нашата Вселена и да се окажем от другата страна на точката на Големия взрив, който е поставил нейното начало. Там ще се потопим в друга материя, с други свойства, с получаващо и отдаващо желание, намиращи се в нашата власт, което е условието, за да станем съвършени и вечни, както е самата всеобхващаща ни природа. Затова, в сегашния момент на криза и лишения, трябва да виждаме особената точка на началото на промяната и да сме горди, че сме стигнали до този момент, когато вече не ни е необходимо да преследваме всевъзможни битови и егоистични цели, оказващи се временни. Сега сме в предверието на вечното, безкрайно измерение, плътно приближило се до нас, заслужили да го прекрачим, ако формираме и приложим ново отношение към хората около нас, постигнато чрез нашето вътрешно преобразяване. Нашият успех зависи само от това, ще бъдем ли сплотени един с друг, ще се организираме ли помежду си в големия колектив на цялото човечество, започвайки с постепенно влизане в групите, които го изграждат и сякаш естествено никнат и се оформят, според различните интереси на хората, като ги обединяват. От нас зависи дали ще изградим топли взаимоотношения и напредване, разкривайки новия етап, който ни предстои. При това, всички ние сме различни и никой не може да заеме по-големи управляващи функции или облаги. Всеки от нас има своите уникални възможности, позволяващи му да се присъедини към останалите и да им даде това, което може да даде само и единствено той, според своето предназначение. Тъкмо тази способност за съединяване и отдаване към останалите хора ни липсва като умение, което можем да усвоим чрез съответното образование и възпитание. Без да се насилваме или пречупваме, като се стараем съзнателно да работим на принципа, който ни помага при правилното възпитаване на детето, съгласно неговия път, тоест развивайки неговите способности, без потискане и принуда, ще се научим лесно да се обединяваме с другите хора. Така ще се обезпечим със средствата, доближаващи ни, оказва се, до светлината, благодарение на която ще ни бъде лесно да различаваме скритата в природата универсална сила, която ни помага  за хармоничното ни съществуване в нея. Това е ценна методика и трябва да се научим да я прилагаме. Ако дадем такова възпитание на децата си, те ще успеят по-бързо да постигнат този поврат в отношението на човека към обкръжението, към другите хора, към себе си и природата. Не е лесно и човек, сам, не може да го постигне, защото е необходимо да се обедини с другите хора, аналогично на разкриващата ни се днес глобална, интегрална природна система, в която всички ние сме взаимно свързани, а обществото е нашият дом, оптималната среда, в която се развиваме, усещайки, че социумът – това сме ние, самите. На практика тези способности ще се реализират в колективи, създаващи се естествено, с помощта на социални мероприятия, съпътствани от работата със специалисти в областта на социалното общуване. Виртуалното включване между групите, с помощта на интернет, дава някаква представа за контакта между хората, но физическият не може да бъде заменен. Необходимо е да се възстанови събирането в културните домове, клубовете, парковете, напомнящо ни за общия живот по тлаки и седенки на нашите предци, свързани с природата на своето ниво на развитие. Така започваме своята първа вътрешна трансформация, за да станем интегрална част от новото стъпало, на което се издигаме, придобивайки интегралното усещане, че цялото човечество е достъпно за всеки. Повдигайки се, излизаме сред необятието на безкрайността, откъсваме се от егоистичните ограничения на времето и пространството и утвърждаваме в себе си вечната, съвършена основа. Това ни се вижда нереално, защото все още сме подчинени на старото, егоистично възприемане на реалността, ограничавани от личните си желания. Учените, социолозите и психолозите вече имат емпирични доказателства (събиране на знание чрез средствата на директно или индиректно наблюдение, опит или експеримент),  че ако всеки човек се обедини с ближния, ще получи ново възприятие на реалността. Това е квантов скок за нас, тъй като е извън веществото и над днешната ни природа. Квантовата физика, астрономията и другите науки, откриват някаква граница в материята, зад която не можем да преминем. Но след нея съществува нова реалност и  друг живот. С помощта на придобитите нови усещания, можем да преминем тази бариера, като не се разделяме с това, което имаме в момента. Обществото, семейството, индустрията – всичко ще остане. Разширяваме само своето възприятие, правейки го безкрайно, повдигайки се над индивидуалните и лични ограничения, защото когато човек излиза от себе си чрез обществото, той става като съд без дъно – може да приема до безкрайност. Ако човек вече е готов да поддържа новата връзка с обществото в равновесие и обединението между всички, той се учи да развива своите собствени нови желания, за да извърши своя собствен квантов скок в съзнанието си, в своето чувството и в своето  възприятие. Това е скок в новото измерение, което се разкрива зад пределите на егоистичния свят. Така, универсалната сила, царяща в цялата природа ръководи, подрежда и планира всичко от началото на Вселената и по-отрано, до нейния край и след него. Властва върху нас и ни направлява! автор: Емилия Наумова     Коментари