Хейтър, Уирдо и Скучуляга

Хейтър (hate – омраза – hater) най-често бродел из интернет пространството, критикувайки и мразейки всеки, осмелил се да остави отпечатък в нета. Той живеел пълноценно и се чувствал полезен, само на себе си разбира се, нехаресвайки нищо и никого. Поведението му в интернет било забелязано през 2007 година в българското виртуално пространство. След като установили неговото съществуване, не отнело много време, за да бъде изваден на показ виртуалния образ на хейтъра. Тъй като дълго време той бил анонимен мразител и до днес не може да бъде установена неговата самоличност в реалността. Изучавайки предпазливо поведението му в интернет, успели да извадят определени характеристики. Днес вече може да бъде разпознат по хапливия си език и невъздържан нрав, както и по липсата на чувство за мярка. Не се учудвайте, ако след като прочетете целия текст, осъзнаете, че презимето на  съседката ви Пенка Георгиева е Хейтър или в най-лошия за мен вариант, осъзная, че вие сте хейтър по коментара, който ще оставите. Хейтърите имат нужда от това да мразят, защото е по-лесно от това да обичат и защото омразата им действа като защитен щит, който никога няма да позволи да бъдат наранени. Те са често агресивни или така наречените лесно запалими – трудно загасими. Хейтърът е егоцентрик, затова не очаквайте приятелска прегръдка от него. Той предизвиква внушителна интелигентност и остроумие, но трудно доказва това. Общуването с хейтър е въпрос на интерпретация на образа му, тъй като в някои случаи, като тези на Уирдо и Скучуляга, всичкомразителят не се възприема като отрицателен образ. Уирдо (weird – странен) е човек, който не отговаря на нормите на обществото. Той е странен, често неразбиран от хората и смятан за извратен. Уирдо не е равен на луд, той има здраво съзнание, но ако обществото разсъждава в една линейна структура, то той разсъждава нелинейно. Никому не желае зло и има странно чувство за хумор. Не е като анимационен герой, но дори като такъв би бил много забавен. Скучуляга е последният човек, когото бихте избрали за свой приятел. Той е скучен! Толкова е скучен, че няма шанс да ви развесели или вие да развеселите него. Животът му се струва една голяма спирка, на която просто чака. Той няма чувство за хумор, но притежава чувство за самосъхранение. Не мразете скучулягата, защото той има и своите плюсове. Никога няма да ви досажда или да ви обременява със своите проблеми. По-скоро ще седи в ъгъла и няма да има претенции за музиката, мястото, темата на разговор и прочие. Безразличието му, обаче не е форма на глуповатост, а на забавено чувство за живот. И така Хейтър, Уирдо и Скучуляга си седели на една пейка обсъждайки преминаващите покрай тях обекти. Куче с неустановен стопанин се спряло на около метър пред тях, сякаш искало да бъде център на разговора им и заело удобна поза, за да изпълни нуждите си. -          Къде ти е стопанина, приятелю? – Уирдо заговорил на кучето. -          Не може да те разбере. – казал очевидното Скучуляга. -          Бау-бау my friend, бау-бау? – повторил на своя измислен кучешки. -          Безразлични глупаци, не виждате ли, че пред вас се извършва престъпление? Много ме дразнят хората, които не спазват закона. Ето, разхожда си кучето без каишка и без намордник, а вечерта ще ми протестира. Няма даже и да му прибере ….. – развикал се Хейтър. След като кучето си свършило работата и тръгнало, Уирдо отишъл до мястото на престъплението и събрал с пликче изненадата на животното. -          Ухаааа май си надминал очакванията си, а? – продължи да говори на вече отдалечаващото се куче. -          Не може да те разбере. – отново се обадил Скучуляга. -          Бау-бау… -          Аре млъквай! – Хейтъра нетърпеливо прекъснал монолога на Уирдо. На хоризонта се задал човек, който разхождал своя домашен любимец на каишка и с намордник. -          А на тоя ще му е хубаво ли, ако  аз го разхождам на каишка, па и му завържа устата! А? Да го питам аз него, защо така мъчи животното. – Хейтър не се въздържал от поредния коментар, с който потвърдил, че всичко може да бъде извор на критика. Отново се повторило действието с кучето и неговата нужда. Човекът откъснал едно широко листо от близкото дърво, за да заличи следите на животното. -          Господине, искате ли да ви дам плик? Имам много. – Провикнал се най-странният от тримата на пейката. -          Благодаря ви, а къде е вашето куче? -          Нямам, но винаги си нося с мен пликчета… Човекът побързал да продължи по пътя си, стреснат от неестественото държание на Уирдо. -          След половин час имаме среща с психолога. Трябва да тръгваме. – обадил се Скучуляга.  Следва продължение…. автор: Емилия Иванова Коментари