“Взаимно поръчителство” е следващият световен обществен строй

Обикновените хора искат просто да живеят, да се радват на живота, да имат гаранции за бъдещето, гаранции за своите деца, да имат култура, занимания, свобода, права, работа, развитие, но не им се вярва, че с обединяването помежду си, ще могат да постигнат всичко това. А то се явява следващият етап от развитието на човечеството и ако не се движим в тази посока, ще последват кризи, глад и гибел! Нито парите, нито силата, нито миналите технологии на управление вече имат своето въздействие. Счита се, че светът е стигнал до “задънена улица”. Но точно там е нашата минала представа за него. Ние се развиваме под натиска на проявяващите се в нас желания и този процес наричаме еволюция, при който водени от природата, се явяваме следствие от възникващите в нас желания и мисли. Управлявани от природата, се подчиняваме на нейните заповеди и се оказваме роби, но не го осъзнаваме, а се считаме за свободни. Но това не е свобода, а пълно подчинение, дотолкова, че не го усещаме като подчинение, защото от наша страна отсъства съпротивата при изпълняване заповедите на природата, тъй като ги считаме за свои желания. В нашето общество, водени от природата си, сме направили силата и парите, средство за управление. Богатството на избраните е смисълът на случващото се в обществото, а демокрацията се явява дума, успокояваща масите. Цялата планета вече е почти изконсумирана, без да се замислим как ще живеем, когато привършат природните ресурси. Доброто е, че кризата започна преди да са се изчерпали напълно! Намираме в свят на съревнование и конкуренция, измисляйки си цели и ценности. Кризата започна преди да усетим отчаянието от безизходността на нашето съществуване и преди да изпаднем в безсилна ярост, усещайки собствената си нищожност, унищожавайки себе си и планетата! Тя ни показва навреме, преди напълно да сме се провалили, безизходицата на нашето егоистично  развитие и по неволя ни тласка към обединение в единна система и към взаимно поръчителство, изразяващо се в подпомагнето помежду ни. Природата ни подтиква към нашето пълно подобие със самата нея. Но именно, този процес на уподобяване трябва да преминем съзнателно, като осъзнаваме, че е желан. В резултат, ще достигнем пълно знание за цялата система на природата, за живота на нивото на нейната вечност и съвършенство. Взаимосвързаният интегрален свят, в който вече живеем, изисква интегрално взаимодействие, без оглед на каквито и да било различия /расови, национални, религиозни, политически, класови и др./. Това е доброволен съюз между всички нас и затова е възможен, като резултат от всеобщото интегрално възпитание. Взаимното поръчителство се постига само съзнателно. Чрез принуда неговото достигане е невъзможно. Това ново общество на взаимното поръчителство се задължава да предостави на всеки човек, всичко необходимо, което се полага за достойното му съществуване – жилище, пособия, социално осигуряване, здравеопазване, възпитание на децата и т.н.. Тъй като светът вече е принуден от кризата да не увеличава ненужната производителност, ще се насочи само към производството на необходимото. Работният ден ще се ограничи, а останалото свободно време ще се използва за обучение и възпитание, като крайният резултат на всички усилия ще бъде в постигането на един по-висш свят и в разкриването на интегралното обединяване на хората. Вследствие на това, изчезва основата на конкуренцията и цел на материалното съществуване се явява общото равно благосъстояние на всички. Обществото не си поставя за задача да създава работни места за всеки човек. Обучението се счита за не по-малко полезно от работата, тъй като разкрива добрите сили на природата. Няма да има необходимост производството да бъде стимулирано, а само да бъде доведено до необходимото ниво. Всяко техническо нововъведение ще се оценява по необходимостта му от внедряване, по обществената му необходимост и само след това ще се внедрява. Тази оценка вече не е следствие от увлечението по техническия напредък, а от грижата за опазване на околната среда, от икономията на енергия, на време и в полза на здравето на хората. Затова е възможно да се живее при пълното отсъствие на техническия прогрес, удовлетворяване със съществуващото материално обкръжение и ниво, и устремяване над материята. Ще се развиват само жизнено перспективните направления в науката и техниката, водещи към по-голяма икономия на природните ресурси. Отсъствието на конкуренция, изпълняването на работния план, едва за част от работния ден, в степен на необходимото за съществуване  на обществото, ще доведе човечеството до равновесие с природата, защото ще добавя нужното към своя бит според изискванията на законите на природата, в хармония с нея. Човешката общност представлява единно тяло и функционира по принципите на животинското тяло, което не произвежда нищо излишно, а се грижи само за постигане на хомеостаза /запазването на относителна стабилност на основните физиологични показатели на организма/.   Както и във всяко животинско тяло за всичко отговаря главата, т.н. “съвет на мъдреците”, а останалите системи на тялото приемат техните решения, но не, автоматично. Възпитанието и образованието създават в тях необходимите свойства, за да разберат и възприемат “решенията на мъдреците”. Необходимостта от образование и възпитание се състои в това, че образованието се придобива, именно в степента на възпитаване към обединение, към достигане на свойството на отдаване, на единство и на любов. Само в степента на достигане на тези свойства, човек започва да разбира и осъзнава нивото “човек”, което той трябва да достигне по замисъла на природата, на еволюцията и да бъде в състояние да разбира и приема “решението на мъдреците”. Разликата между изминалите стадии на еволюцията и съвременния етап, е в това, че на този стадий на нашето развитие ние трябва да постигнем смисъла на нашето развитие, това, да бъде  желан и да се устремяваме към него самостоятелно, а не принуждавани от природата. Потребността от реклама ще отпадне /сега е до 50% от разходите/. Цялото счетоводство ще се извършва по неналична сметка, без парични знаци, а хората ще получават необходимото с талони, от единен аналитичен център, основно чрез доставка по домовете. Снабдяването с продукти няма да зависи от това, къде работи човек и дали работи, въобще. Промишлеността и снабдяването /не търговията/ ще работят само на ниво осигуряване с необходимото, по плана на разумното потребление, влагайки големи усилия във възстановяването на природата, унищожавана от предишните поколения. Няма да съществува понятието “доброволни усилия”, тъй като всяка работа се възприема като доброволна. Голямо внимание ще се отделя на местата за масов отдих. Обществото няма да се затруднява от огромната маса безработни, защото ще се организират  почиствания на природните масиви и довеждане на природата до естествения й вид. Смисълът няма да е в труда, а в грижата, трудът да стане по-малко и времето на земния живот качествено да се доближи към духовното време. Религията и вярата по никакъв начин не се отнасят към държавата, тъй като това са различни самостоятелни същности. Последният социално-икономически строй в света, “Поръчителство” /Обединение/, се изгражда по правилото: “Възлюби ближния, като себе си”. Преходът към такова обществено устройство е възможен само със съгласието на основната маса участници, доброволно и без свалянето на предишния обществен строй, в който живеем. Държавата на взаимното поръчителство е обществен строй на социалната справедливост, при който всеки човек трябва да заема позиция, с най-голяма полза за обществото. Властта трябва да се състои от хора, постигащи следващото ниво от развитието на обществото, за да успяват да водят цялото общество към целта на създалата ни природа.   Коментари