Мома

Не знам как е сега, тъй като доста години минаха от безгрижните ми студентски дни и нощи, но по мое време студентките от медицинския колеж бяха най-отзивчивите и популярни от всички девойки, поели по тежкият път на висшето образование. По същото това време, в далечната деветдесет и някоя, в една квартира живееха три бъдещи медсестри. Красавиците се казваха Гергана и Петя, а отличничката- Мила. От личен опит мога да заявя, че е изключително трудно за една красива студентка да съвместява учебния процес с веселието, още повече, че поклонници, които да я разсейват, винаги се намират. Пък и, в крайна сметка, като теглиш чертата - как да се захабиш само в учене, като това са ти най-хубавите години, толкова млад и красив едва ли ще бъдеш някога! Гергана и Петя изповядваха същото това верую и затова рядко можеше да ги види човек в библиотеката на колежа, но пък нямаше дискотека, която да не знаеха или купон, на който да не са звездите. Мила обаче залягаше над учебниците и за трите. Съквартирантките й я хвалеха: - Браво, бе, Милче, на кого си се метнала такава умна-разумна? - На мама – кротко отговаряше Мила – Тя е ветеринарен лекар. След което Петя започваше да я ожалва: - Оле, Миле, ако продължаваш така да висиш над книгите, ще си останеш девица до гроб! Комплекси ще развиеш! - Теб нали не те грози такава опасност – обидено отвръщаше Мила и продължаваше да разлиства „Анатомия на човека”. И така си живееха трите, в пълно разбирателство. Гергана и Петя обаче сериозно се притесняваха за своята съкурсничка и решиха за рождения й ден да я изненадат. Петя уговори свой познат, студент по органична химия, да съблазни Мила. - Обаче, Жоро, малко по-сериозно го давай! – инструктираше тя бъдещият химик – Момичето е умно, начетено, не дрънка излишни приказки. Атласа по анатомия наизуст го знае вече. Пък ти, все пак, знаеш как на нас, самотните момичета, ни липсват мъжка топлина и добра дума! - На теб ли ти липсва? – погледна я косо Жоро, вероятно намеквайки за няколкото горещи нощи от миналата сесия, в които двамата с Петя учеха заедно. - Абе, не говорим за мен сега – отряза го тя – за приятелката си се притеснявам! Ще пропадне, момичето, ще изперка от учене и скука. Значи, така – ще дойдеш на гости, ще постоите, ще си поприказвате, ще поскъсиш дистанцията и току-виж нещо станало! Жоро беше лаконичен: - Пиене ще има ли? - Ще има! – оживи се радостно Петя – Обаче, само да си се нашил! Ще ти счупя главата! В навечерието на осми март двете хубавици пооправиха разхвърляната квартира и се застягаха за излизане. - Миле, айде с нас – спогледаха се с намигане двете. - Не ща. - А, чудесно, ми ние предположихме и затова ти поканихме компания, да не си сама на празника... – небрежно вметна Гергана. - Какво, с кого, как? – от паника Мила почти подскочи. - С кого, с кого.... с един младеж! – Петя нетърпеливо заизважда от шкафа някакви неща – Ето, приготвили сме ви тук саламче, вино... коняче, Гери даже купи сладки и бисквити.... Ще си поговорите, ще се поопознаете... Докато Петя обрисуваше ситуацията, а Гергана нареждаше бисквитите и коняка, на вратата се почука. Там, с букет полуживи лалета в целофан стоеше Жоро - бръснат, с черно сако и закопчана до ушите риза. - Честит празник, момичета – някак трагично изрече той. Петя изведнъж бе обхваната от пристъп на веселие и зарипа наоколо. - А, здрасти, ние тъкмо тръгваме! Чао, не тъжете за нас! – изчурулика тя и двете момичета се изнесоха, хлопвайки вратата. Жоро приседна сковано до масата и тъжно започна да съзерцава бутилката с коняк, а Мила, замръзнала в стола си като врабче на жица, не смееше да диша. Вероятно същата тишина е царила в райската градина секунда след като Адам и Ева са отхапали от ябълката и са осъзнали, че са голи. Тишината започна да става тежка и кавалерът учтиво се прокашля. Мила се сепна и влезе в ролята на домакиня : - Ми... коняче? И саламът е много хубав... - Аз се казвам Георги – с гробовен глас произнесе съвременният Адам. - Аз съм Мила... - А, няма проблем, и аз съм мил, много! – изръси Жоро и, решавайки, че с това официалната част е приключила, придърпа стола си до вкочанената девойка. В сумрака се чу тупване – тежкият том на „Акушерство и гинекология” падна от скута на Мила, където до този момент изпълняваше роля на щит - пазител на честта й. После нещата се развиха според сценария, към който се придържат всички режисьори на любовни филми. Осъзнавайки, че настъпва оня паметен миг, в който ще се прости с моминството, Мила бутна с пръст очилата на носа си, задиша накъсано и, поглеждайки с жертвоготовност своя кавалер, се просна по гръб и замръзна. По тъмната улица вървеше унил младеж. Осмомартенско веселие долиташе от осветените витрини на ресторанти и кафенета, музика и глъч накъсваха тишината, някъде изсвири клаксон. Жоро придърпваше яката на сакото и замислено крачеше по безцветния нощен тротоар. Такъв резил, такъв резил!- мислеше си той. Дали заради зловещо бляскащите в сумрака очила на Мила, дали заради факта, че нейният опит с мъжете се изчерпваше в гледането на черно-бели филми и пролетните предавания на енимъл планет, но Жоро се оказа неподготвен за това, което се случи. И за това, което не се случи. Той беше възпитан младеж, все пак. И когато пред възпитан младеж дама припадне и спре да дава признаци на живот, младежът има само един възможен ход – да се опита да я свести! Драмата произтече от това, че Мила очакваше да я „свестят” с целувка, а Жоро го направи с два здрави шамара и разтърсване. Бидейки здрав, млад мъж, влагащ старание във всичко, което прави, резултатът беше хвърчащи към пода очила и хвърчащ към изхода Жоро, хлопната врата и звук от разбито стъкло по вратата. Слава богу, секунда след като се озова зад нея. Но искрата все пак бе запалена и скоро от нея се разгоря буен огън. Жоро мина кратък курс по обучение с гледане на романтични комедии, Мила - значително по-дълъг курс с четене на еротични романи. Три години по-късно двамата се ожениха. И заживяха щастливо. Коментари