Ученически МЕТРОном

Българите са заспали зимен сън, дълбоко в недрата на земното кълбо. Спят ви казвам. С очите си го видях – спят млади, стари, работещи и безработни. Всеки е подпрял глава на седалките на новите мутриси в метрото и спи ли, спи. Чудно ми е как не ги е страх, че ще си пропуснат спирката. Обаче знаете ли какво, когато апатията те завладее толкова много, явно ти е все едно къде ще слезеш или къде ще се прибереш. Каква апатия, ще кажете, нали хората протестират, събудиха се..Аз друго виждам. Да ви кажа, имам една теория къде се корени проблемът на българския народ. Чудя се защо досега не съм ви я споделяла. А да, защото проблемът ни е образованието, а аз съм студентка и някак си ми се завършва. Затова смтам да ви говоря за гимназията. (Щото съм гадна журналя и гледам собствения си интерес. Сиреч страх ме да пиша за всичко. Купете си домати, ще ви трябват, като ме видите на живо.) Вчера в автобуса (мисля вече да се подписвам като журналист на транспорта ) се натъкнах на разговор между няколко момчета гимназисти. Явно последния час са имали контролно по литература. Разговорът беше вдъхновяващ. Едното момче разказваше на другите как мислело да прочете „Под игото“, ама като видял колко страници било и се отказал. И освен това имало много труден въпрос: „Кой е основният засегнат проблем в „Гераците“? Горките деца, не знам как тези учители имат наглостта да ги измъчват с толкова непосилни въпроси. Успокоените, което приятелите на момчето му вдъхнаха, беше нещо от сорта: „Споко, все тройка ще вържеш.“ Ето го проблемът, най-сетне изплува на повърхността. Образователната ни система е морално остаряла. Вместо да ви разправям врели – некипели, които ще чуете за хиляден път, ще ви разкрия решението на проблема. Не, не става въпрос вие като родители да се избивате от проучвания, кое е най-доброто училище, след което да продадете и кътните си зъби, за да набутате детето си там. Да знаете, това няма да направи детето ви по-умно, нито ще му осигури добро бъдеще. Честно да ви кажа, ако на детето му се учи, ще го прави дори и да не му се налага да ходи на училище. Проблемът е в технологиите. Вижте, стига сме се лъгали, дори това, че четете тази статия в  моемнта, значи, че живеете посредством технологиите. Същото важи и за учениците. Училището трябва да работи с интерактивна среда. Ученикът сяда на компютъра в къщи или в училище – влиза във фейсбук, вибокс или ютуб (каква хубава сума ще взема сега заради безплатната реклама:) и гледа интересно направен филм за днешния урок. Може вместо прочутото рисуване, да се изучават програми като фотошоп, и после на фотошоп да се дават задачи за  направа на презентация за Ван Гок, да речем. Тогава ще е интересно. Тогава същият този ученик, ще направи нещо, което може да се представи на организирана изложба или концерт, да го представи в интернет - пред света. Системата за оценяване също е морално остаряла. Тя отдавна е превърнала ученето в борба за оценка. Знанията губят смисъла си някъде в безкрайната борба между двойката и шестицата. Децата възприемат ученето като бележка. Би трябвало оценките да бъдат оставени на заден план, а знанията да излязат на преден. Оценката не е стимул за учене, тя е стимул за изобретяване на нови начини за измама. След това се оказва, че децата били глупави. Не, те не са глупави. Те ходят на училище, за да бъдат научени. Единственото, което науават там е, че без значение дали учат или преписват, крайният резултат е един и същ.След като нямат стимул, как аджеба да произвеждаме мислещи хора? Мислещи със знания, а не мислещи тарикати. Това беше обстойната критика на една неотдавна завършила гимназистка. Аз съм в метрото на Васил Левски. Васил Левски не е стадион в София. Аз знам, но докога ще го знаят новите поколения? Коментари