Успешното семейно партньорство

Животът на семейната двойка е жизнено изпитание и пример за обединението между хората в човешкото общество. Ако се укрепи тази най-малка част от обществото, ще бъде осъществено неговото стабилизиране. Съвременната криза, обхващаща икономиката, финансите, психологията, културата, възпитанието и останалите сфери, произтича от кризата в семейството. Само ни се струва, че семейната институция е далече от външните проблеми. Егоизмът, подтикващ съпрузите към борба и противопоставяне се разпространява над всичко останало. Преди време, все още не е бил дотолкова развит, колкото е днес, а и социалните догми са оказвали силен натиск върху всички членове на обществото. Било е невъзможно да не се встъпи в брак, а разводът е бил почти невъзможен. Трябвало е да се запазва създаденото семейство. Тогава хората са разбирали, че поотделно живеят много тежко, а сега е обратно – да живееш сам, понякога е много по-лесно. Дори майката, сама може да отгледа детето си без бащата, благодарение на социалната подкрепа. Причината е в нашия егоизъм, който не понася някой да го подтиска и да трябва да се съобразява с още някого. И затова, преди всичко е необходимо да си зададем въпроса: “Защо си струва да се създаде семейство?” и да си отговорим чрез общественото мнение, което е необходимо да сформираме. Ако обкръжението правилно поощрява и благоприятства съпружеския живот, то тогава у партньорите се появяват сили, за да продължат съвместния си път и да изградят правилно семейството. Необходимо е съпрузите да разберат, доколко те, без да осъзнават това, зависят един от друг. Посредством споделяне и обсъждане с други партньорски двойки да успяват да развиват и съхраняват помежду си  чувствената емоционална съставка, която е в основата на техния съюз.  Дори, възникнал проблем от страна на партньора да се посреща с търпимост и разбиране. Това също е един вид поддръжка, макар и създаваща отрицателна емоция, тъй като определя границите, рамките на семейните взаимоотношения, като всеки един от двойката осъзнава: “Аз действително живея в семейство. Да, аз плащам за това определена цена. Но без тази поредица от позитиви и негативи, аз просто изчезвам, пропадам, оставам във вакуум и не ми е добре!”. Човек е устроен така, че просто не може да бъде сам. Семейният живот, със съблюдаването на неговите норми, с неговите рамки и задължения му дава такива преживявания и усещания от собствените въпроси и собствената необходимост, които го утвърждават в живота. Благодарение на тях, той усеща своето истинско Аз, своята основа, своята “клетка”. Жената оказва на мъжа много по-голяма душевна подкрепа, защото подсъзнателно той я асоциира със своята майка и така, зависи от съпругата си много повече, отколкото си мислим и повече, отколкото тя зависи от него. Зависимостта на жената от мъжа е в икономическо отношение, докато мъжът зависи от нея, именно душевно. Хората се надяват, че е възможно да живеят в изключително позитивни и идеални взаимоотношения. Но не сме устроени да поддържаме едностранни отношения – те винаги се състоят от два вида връзки, като “отрицателната” дори е по-важна от “положителната”. Ние и сами виждаме, че идеалните отношения изискват малко “сол и пипер” – иначе усещането за връзка остава непълноценно. И тук е необходимо да се освободят хората от многобройните илюзии. Те си мислят, че могат да живеят завинаги в солидна любов и радост. В действителност, подобно нещо е невъзможно. Казано е: “Любовта покрива всички престъпления”. Не може да има радост, ако в основата й не е заложено нещо тъжно. Наблюдаваме го и в изкуството, в музиката, в живописта. Във всичко, което правим, присъстват отрицателната и положителната сила. И затова трябва да се изгради у съпрузите по-зряло осмисляне за принципите на съвместния живот, сериозно, разбиране за необходимостта от съчетаването на тези две сили, така че да се стремят към средната линия, където се крие съвършенството. Не може да има радост без несгоди – те също са необходими. Ако всичко е бяло или розово – не е напълно прекрасно. Даже нашите сетива не възприемат монотонността. Напротив, ние винаги сме между двете крайни точки. Ако съпрузите осъзнаят това, ще се научат как да поддържат правилното съчетаване на противоположностите. Целият ни живот протича между двете крайности и това е нормално – иначе изобщо е невъзможно да се усети живота. И така, познаваме се един с друг, знаем слабостите и очакванията на партньора, знаем границите, в които е възможно да се приближаваме до него, без да го разсърдим и раздразним, защото, за да се почувстваме заедно, проникваме един в друг, не грубо, а докосвайки се само. Това е наистина изкуство, един вид призив, творчество, подобно на това, което откриваме в музиката или живописта. Човек твори и с това се утвърждава в голямото световно пространство като  “формация”, като “клетка”, поставяща основата на неговия по-нататъшен живот. Освен това, сега получава възможността не просто да живее, а да формира себе си и да се изгради. Това е правилната постановка, когато партньорите стоят един пред друг и създават благоприятна ситуация, даваща им устойчивото отношение към живота. По този начин, те формират себе си и излизат от своята “клетка”, срещайки се със света. Именно и благодарение на партньора си, те се утвърждават и създават по-широка връзка със света, с обкръжението, в професията и във всичко останало. Моделът на взаимоотношения, който изграждаме с партньора е необходимо да приложим в сходен вид в отношенията си с всеки човек в света. Разбира се, там всичко е различно. Има друг отклик от съприкосновението и взаимното проникване на характерите. Но вече сме се научили на това в семейството и полученият опит ни дава цялото необходимо знание за отношенията и реакциите между хората в света.  Разбираме ги и изпитваме по-голяма увереност, тъй като вече е формиран семейният модел и поведение. Човек, който умее в семейството правилно да реагира на всичките подеми и падения, може да прави това и в другите сфери на живота. Затова, в много случаи можем да започнем “да тренираме” с изникващите външни проблеми: “Какво се случва на работа? Как се разбираме с другите хора? Какви са отношенията ни с родителите? Умеем ли да намираме общ език с обкръжаващите?” Ако не се справяме успешно, са необходими повече уроци с партньора в семейния живот. Оттук ще разберем, как да се справяме в другите сфери на живота. Освен това, трябва да сме наясно, че ако човек не умее да се организира в дома си, в смейството, то няма да може да изгради връзка и с другите хора. Това се отнася и за работната сфера на услугите и за организиращите различен вид дейности. Без да изгради изискващите се навици за добри взаимоотношения, човек може да има краткотрайни успехи, но не на основата на добрите отношения с другите, а по пътя на натиск върху тях, чрез заплахи и други силови методи. Той няма да съумее да работи с тях, правилно съчетавайки позитивите и негативите, точно както трябва да се отнася и към партньора си. Изключение правят хората с творчески професии, които заради вида развивана дейност, живеят в “свое пространство” и понякога партньорът им е пренебрегнат и страда. Ако правилно изградим себе си и се обучим на изкуството на съвместния живот с партньора ни, то ще придобием двете “юзди”, с помощта на които ще можем да управляваме всички свои отношения във всяко обкръжение, в работата си, с роднините и приятелите. Тогава ще можем да изграждаме и да преобразуваме нашите взаимоотношения, да ги управляваме на всички нива, до максималните мащаби на социума. И това ще постигнем, като разберем слабостите си, своите и на партньора, като ги анализираме и обобщим лично, ясно и открито, обекивно и субективно. Обективният аспект – това е типът на човека, характера, “знакът на успеха”, характерното поведение. Трябва да се съобразим и със семейния успех на родителите, защото моделите, видяни в детството, се съхраняват и подсъзнателно им се подражава през целия оставащ живот. Необходимо е повече да се разговаря, да се обсъжда, изграждайки всичко така, че всеки да си изясни образа на съпруга – в степента, в която е способен да задържи този образ в себе си. Човек трябва да разбере и не просто така да се сърди, обича и ненавижда, а обективно да види образа на партньора и да осъзнава, как заедно да са във взаимовръзка и взаимно разбиране. Защото в една взаимна връзка винаги това, което се освобождава от единия партньор, се поема от другия. Съпрузите трябва да знаят в какво да си отстъпват един на друг, тъй като без взаимните отстъпки връзката е невъзможна. А също да усещат, до каква степен могат да въздействат на  емоционалните струни на душата на партньра си, така че да не се скъсат. Необходим е трепет, нежност и желание, за да се научим на това изкуство – да обичаме! автор: Емилия Наумова   Коментари