[caption id="attachment_17445" align="alignleft" width="300"]
Проф. Андрей Пантев[/caption]
Проф. Андрей Пантев е сред най-изявените историци на нашето съвремие. В професионалната си биография той има над 300 статии на български, руски, английски, немски и испански език. Автор е на повече от 40 книги, а също така редактор на различни исторически сборници и и енциклопедии.
В Бургас проф. Пантев гостува по повод предпремиерното излъчване на епизод от сериала „Дървото на живота”. Използвахме визитата му, за да поговорим с него за историческите процеси, довели до възхода и падението на България през вековете, и да направим паралел със ситуацията днес. Опитахме се да разберем какви генерални грешки допуска българският народ, движещ се в спиралата на времето.
- Проф. Пантев, Вие сте историк и имате дълбок поглед върху процесите, движили обществото ни през различните векове и водили до възхода на страната ни. Как бихте определил ситуацията в България днес?
- Хората в съвременния свят по принцип, независимо от възрастта и националността, си задавът въпроса: „Накъде отиваме?”. В този смисъл историческият отговор: „Откъде идваме?” не е чак толкова важен. Защото ти може да имаш много славна история – а нашата не е само славна – но да имаш мизерно настояще и мрачно бъдеще. Ако търсим корените на едно величие в историята, трябва да се сетим, че страната с най-кратка история – САЩ, все още е най- влиятелната. Или обратно, една от люлките на световната цивилизация Етиопия, днес има много мизерно съществуване. Така че историческото минало и даже културното наследство, не гарантират някакъв програмиран просперитет.
- Но все пак историята трябва да ни учи, а в последните години си спомняме за великото минало като за нещо безвъзвратно изгубено.
- Да, днес се терзаем, като виждаме какво става пред очите ни. Повечето партийни секретари станаха демократи, а преподаватели по „научен комунизъм” станаха фини политолози за едно подозрително кратко време. В такава ситуация няма как да не си зададем въпроса дали и в миналото не е било така. Има много такива случаи, при които българите страдат от русофили, австрофили, туркофили. За един чужденец е трудно да разбере как след избиването и прогонването на стотици хиляди българи от Тракия през 1913 г., две години по-късно ние сключваме съюз с Турция и воюваме с нея срещу Русия и Румъния. Днес нещата със залитането към някой лагер не са се променили много.
- Това не се ли обуслявя от факта, че не сме достатъчно големи, за да си позволим да водим политика сами, без да се съобразяваме с по-силните?
- Това е порочен начин на мислене. Но за съжаление българинът възприема света основно по този начин. Цар Борис пуснал германците, защото не успял да ги спре. Да не би югославяните, гърците и поляците да са мислили, че са могли да ги спрат. Ако разсъждаваме така, трябва да се движим още в Мезозойската ера. Французите също не са били сигурни, че ще победят Хитлер, както се е оказало по-късно, но това не ги отказва. Затова не можем да говорим за двулична история. България първа пада и последна се освобождава от османска власт. И е добре да правим паралел между миналото и съвремеността, като си вадим изводите. И да си казваме: „Ето, в миналото това не е проработило, не трябва да го възпроизвеждаме пак”.
- Това ли е най-голямата ни грешка, която допускаме днес по отношение на историята – не си вадим правилните изводи?
- Не само, но до голяма степен и това. Ще ви дам пример с македонците. И до днес оношението ни към тях е: „Какъв македонец си те, бе? Какъв е този диалект, който говориш?”. Това е пробвано вече 100 г. и се вижда, че то не работи, а има контрапродуктивен резултат. Така, че от историята трябва да се научим първо какво не трябва да се прави.
- Заговорихме за грешки, къде грешиш кардинално още?
- Една от най-големите ни стратегически грешки, които сме допускали в новото време неразбирането на факта, че България не може да си позволи да има повече от един противник в лицето на съседите. Въпреки че в момента демонстрираме политика на разбирателство със всички, ние реално сме във враждебни отношения. Не даваме на Македония и Сърбия да влязат в Европейския съюз. Говорим, че сме съюзници с Турция, но тук постоянно някой провокира антитурски настроения. Не можем да казваме, че ще „напляскаме” руснаците. Можем да си позволим най-много един враг на Балканите, иначе срещу нас винаги ще има задружен съюзнически блок, както е станало във Втората балканска война.
- А не мислите ли, че в момента на Балканите ситуацията е всеки срещу всеки?
- Не е така. Гърците и сърбите не са в лоши отношения. В Гърция имаше гигантски митинги през 1999 г. в защита на сърбите. Турците са в постоянен конфликт с гърците, но от друга страна няма такава масирана кампания на телевизии и политически формирования срещу тях, каквито има тук. Така е с въпроса за спасяването на евреите. Едните сме спасили, другите сме депортирали – и точка по въпроса. Може да не сме ги убили ние, но сме подпомогнали този процес. Понеже у нас все още се приема за непатриотично да кажеш някои непривлекателни черти от родната история, всеки си мълчи, за да не бъде обвинен в предателство.
- Нека поговорим за събитията от последния месец. Десетки хиляди хора излязоха на улицата, правителството подаде оставка, имаме служебен кабинет. За кратко време уж се случиха толкова много неща, а усещането е като че ли нищо не се е променило. Много от хората не вярват, че ще има реална промяна.
- Протестите бяха крайно неадресирани. Викаха срещу олигарсите, но спомена ли се името поне на един конкретно. Само на тези ТИМ-аджиите, но те са колективна единица. Второ, какво значи „победа”? Трето, какво значи „смяна на система”? В родовообщиннен строй ли да бъдем, диктатура ли искаме, комунизма ли да върнем – така и не стана ясно. Системата не може да се смени от „улицата”, поради простата причина, че няма как да се направи. Най-малкото някой трябва да го напише това в законодателна форма. Четвърто, какво значи граждански протест? Щом си излязъл на улицата, ти не си вече само гражданин, вече се занимаваш и с политика. Защото не се оплакваш само от това, че не те разбира тъщата, а недоволстваш от определено политическо поведение и политическа личност.
- Каква „дисекция” бихте направил на протестите лично Вие като специалист?
- Според мен излизането на улицита беше организирано от някого, но понеже исканията на хората са много основателни като причина, то лесно се организира и победи. Не е трудно да вдигнеш на бунт бедния, който не мисли какво ще дойде, тъй като на първо време иска тези, които са над него да си тръгнат. И всъщност лица като Яне Янев и Волен Сидеров са генерирани от такъв основателен гняв на масата.
- Колелото не се ли върти? Не ви ли се струва като дежавю това, което се случва сега и събитията, които станаха през ’89 г. и след това през ’97 г.?
- През 1989 г. например имаше промяна, но много повече тази година ще бъде запомнена с това, че от улицата се пръкнаха милионери, посланици, началници, големци, лидери, отколкото тези, които основателно, възторжено и от сърце викаха „Долу комунизма!”. Една значителна част от тези хора сега живеят по-бедно отколкото тогава. Обикновено лидерите винаги инкасират един обществен гняв. А се получава така, защото използват масата, когато им е удобно, за собствени издигания. Днес има такива рецидиви вече. Излизат някои хора, които се смятат за символ на гражданския протест. Но пак подчертавам, че граждански протест може да има за построяването на ЖП линия, например. Но да смениш системата, това не е граждански протест.
- В така създалата се обстановка какво мислите, че ще се случи на изборите?
- Прави ми впечатление, че сега никой не смее да каже какво е съотноението между политическите сили в комента. Не може преди две седмици премиерът да има най-висок рейтинг, да го приема Барак Обама, да се снима с Робърт Де Ниро, а само десетина дни по-късно да падне с такова поведение. Аз го мислех за мъжкар, а той полкова позорно избяга. Освен ако не е симулация, но в този случай ще е още по-позорно. Имаше си два месеца краен срок още, които можеше да се изчака, и тези разходи за извънредни избори да бъдат спестени.
- Нямаше ли да загуби Борисов още повече от това? Сега ситуацията е такава, че не само той, но който и да е политик, се приема от протестиращите като враг.
- Да, сега никой от политиците не посмя да излезе и да застане пред народа. Трябва да е много глупав, за да го направи. Но нима един Волен Сидеров не спечели от създалата се ситуация? Той дълго време беше в пълно забвение и сега изведнъж го виждаме по всички телевизии. Така че дори да не искат, протестиращите промотират някой политически деец. Не може да се каже: „Не искаме никого”. Това е практически невъзможно. А и каква е гаранцията, че тези, които сега бяха избрани служебно, няма да се окажат същите. За мен през последните седмици станахме свидетели на един сляп бунт, който си свърши работата, но това можеше да стане съвсем легално, като се изчакат редовните избори.
- Не мислите ли, че с този си ход Бойко Борисов сложи ореола на неразбрания мъченик и недоволството, което имаше към него спада? Възможно ли е до изборите той да възстанови част от загубеното доревие към него?
- Така е, но въпреки това поражението им не може да не се отрази на самите избори. Хората няма как да повярват така безрезервно на политик, към когото са имали доверие, а той е отстъпил и се е отказал. Падналият не може да има ореола на победител. Има една приказка, че прекаления гяволък е особен вид простотия. Ако са го направили с цел да събудят съжаление и да прехвърлят вината на опонентите, не знам дали не са си изиграли лоша шега. Защото българинът обича победителите, той не харесва губещите.
Коментари
Проф. Андрей Пантев[/caption]
Проф. Андрей Пантев е сред най-изявените историци на нашето съвремие. В професионалната си биография той има над 300 статии на български, руски, английски, немски и испански език. Автор е на повече от 40 книги, а също така редактор на различни исторически сборници и и енциклопедии.
В Бургас проф. Пантев гостува по повод предпремиерното излъчване на епизод от сериала „Дървото на живота”. Използвахме визитата му, за да поговорим с него за историческите процеси, довели до възхода и падението на България през вековете, и да направим паралел със ситуацията днес. Опитахме се да разберем какви генерални грешки допуска българският народ, движещ се в спиралата на времето.
- Проф. Пантев, Вие сте историк и имате дълбок поглед върху процесите, движили обществото ни през различните векове и водили до възхода на страната ни. Как бихте определил ситуацията в България днес?
- Хората в съвременния свят по принцип, независимо от възрастта и националността, си задавът въпроса: „Накъде отиваме?”. В този смисъл историческият отговор: „Откъде идваме?” не е чак толкова важен. Защото ти може да имаш много славна история – а нашата не е само славна – но да имаш мизерно настояще и мрачно бъдеще. Ако търсим корените на едно величие в историята, трябва да се сетим, че страната с най-кратка история – САЩ, все още е най- влиятелната. Или обратно, една от люлките на световната цивилизация Етиопия, днес има много мизерно съществуване. Така че историческото минало и даже културното наследство, не гарантират някакъв програмиран просперитет.
- Но все пак историята трябва да ни учи, а в последните години си спомняме за великото минало като за нещо безвъзвратно изгубено.
- Да, днес се терзаем, като виждаме какво става пред очите ни. Повечето партийни секретари станаха демократи, а преподаватели по „научен комунизъм” станаха фини политолози за едно подозрително кратко време. В такава ситуация няма как да не си зададем въпроса дали и в миналото не е било така. Има много такива случаи, при които българите страдат от русофили, австрофили, туркофили. За един чужденец е трудно да разбере как след избиването и прогонването на стотици хиляди българи от Тракия през 1913 г., две години по-късно ние сключваме съюз с Турция и воюваме с нея срещу Русия и Румъния. Днес нещата със залитането към някой лагер не са се променили много. 
- Това не се ли обуслявя от факта, че не сме достатъчно големи, за да си позволим да водим политика сами, без да се съобразяваме с по-силните?
- Това е порочен начин на мислене. Но за съжаление българинът възприема света основно по този начин. Цар Борис пуснал германците, защото не успял да ги спре. Да не би югославяните, гърците и поляците да са мислили, че са могли да ги спрат. Ако разсъждаваме така, трябва да се движим още в Мезозойската ера. Французите също не са били сигурни, че ще победят Хитлер, както се е оказало по-късно, но това не ги отказва. Затова не можем да говорим за двулична история. България първа пада и последна се освобождава от османска власт. И е добре да правим паралел между миналото и съвремеността, като си вадим изводите. И да си казваме: „Ето, в миналото това не е проработило, не трябва да го възпроизвеждаме пак”.
- Това ли е най-голямата ни грешка, която допускаме днес по отношение на историята – не си вадим правилните изводи?
- Не само, но до голяма степен и това. Ще ви дам пример с македонците. И до днес оношението ни към тях е: „Какъв македонец си те, бе? Какъв е този диалект, който говориш?”. Това е пробвано вече 100 г. и се вижда, че то не работи, а има контрапродуктивен резултат. Така, че от историята трябва да се научим първо какво не трябва да се прави.
- Заговорихме за грешки, къде грешиш кардинално още?
- Една от най-големите ни стратегически грешки, които сме допускали в новото време неразбирането на факта, че България не може да си позволи да има повече от един противник в лицето на съседите. Въпреки че в момента демонстрираме политика на разбирателство със всички, ние реално сме във враждебни отношения. Не даваме на Македония и Сърбия да влязат в Европейския съюз. Говорим, че сме съюзници с Турция, но тук постоянно някой провокира антитурски настроения. Не можем да казваме, че ще „напляскаме” руснаците. Можем да си позволим най-много един враг на Балканите, иначе срещу нас винаги ще има задружен съюзнически блок, както е станало във Втората балканска война.
- А не мислите ли, че в момента на Балканите ситуацията е всеки срещу всеки?
- Не е така. Гърците и сърбите не са в лоши отношения. В Гърция имаше гигантски митинги през 1999 г. в защита на сърбите. Турците са в постоянен конфликт с гърците, но от друга страна няма такава масирана кампания на телевизии и политически формирования срещу тях, каквито има тук. Така е с въпроса за спасяването на евреите. Едните сме спасили, другите сме депортирали – и точка по въпроса. Може да не сме ги убили ние, но сме подпомогнали този процес. Понеже у нас все още се приема за непатриотично да кажеш някои непривлекателни черти от родната история, всеки си мълчи, за да не бъде обвинен в предателство.
- Нека поговорим за събитията от последния месец. Десетки хиляди хора излязоха на улицата, правителството подаде оставка, имаме служебен кабинет. За кратко време уж се случиха толкова много неща, а усещането е като че ли нищо не се е променило. Много от хората не вярват, че ще има реална промяна.
- Протестите бяха крайно неадресирани. Викаха срещу олигарсите, но спомена ли се името поне на един конкретно. Само на тези ТИМ-аджиите, но те са колективна единица. Второ, какво значи „победа”? Трето, какво значи „смяна на система”? В родовообщиннен строй ли да бъдем, диктатура ли искаме, комунизма ли да върнем – така и не стана ясно. Системата не може да се смени от „улицата”, поради простата причина, че няма как да се направи. Най-малкото някой трябва да го напише това в законодателна форма. Четвърто, какво значи граждански протест? Щом си излязъл на улицата, ти не си вече само гражданин, вече се занимаваш и с политика. Защото не се оплакваш само от това, че не те разбира тъщата, а недоволстваш от определено политическо поведение и политическа личност.