Надя Боничи - гражданинът на света

[caption id="attachment_17292" align="alignleft" width="300"] Надя се чувства като гражданин на света[/caption] Запознайте се с Надя Боничи. Интервюто с нея е първото от поредица срещи на талантливата студентка от БСУ Катина Лукова с млади българи, които по една или друга причина са напуснали родината си и работят или учат в чужбина.  Име? Надежда Боничи Националност?  Българско Къде си родена? В Ямбол А сега къде живееш? В Colchester, London Колко км те делят от родния дом? Около 2300 километра Опиши къщата ти в България?  В Ямбол живеех в типичната българска къща, строена през 70-те години. А сега как живееш?  Сега живея в една от жилищните зони в Colchester. В двустаен апартамент на хълм, от където се вижда центъра на Colchester. С какво се занимаваш? С развитие на международната и образователна дейност Опиши се с една дума.. Истинска Сподели три твои мечти.  Нямам мечти. Смисълът на думата ‘мечта’ за мен е нещо прекалено хубаво, за да е истина, а аз съм убедена, че всичко, в което вярвам може да се случи. А страховете? Да не изгубя вярата си. Какво беше последното добро дело, което направи? ‘Подадох ръка’ на приятел в тежък, емоционален момент за него А последното лошо? Трябва да е било много отдавана, за да не си спомням. Не бих постъпила лошо преднамерено! Опиши родния си град, страна?  Смятам се аз ‘citizen of the world’ – във всяка държава можеш да оставиш/ намериш част от себе си. Кои са положителните страни на България? Топлината и непосредствеността на хората. А кои са недостатъците? Липсата на национално самочувствие, което предполагам, до известна степен е историческа черта, предавана по  наследственост. Какво според теб остава скрито за туристите, идващи в България на почивка? Българският дух, красотата на семейните ценности, богатството на нашата култура. Как виждаш бъдещето на България? Това зависи само и единствено от народа и от управляващите. Защо и как реши да заминеш? Когато израствах, никога не съм си представяла и не съм планирала да живея в друга държава, .. но животът е всичко друго, но не и предсказуем. Просто следвах сърцето си и то ме отведе първо в Малта, а после и в Англия, Лондон. Положителна или отрицателна беше нагласата ти преди да заминеш? Тъй като не съм се стремила да НЕ живея в България, всяко едно „емигриране” за мен беше приключение, заради това нагласата ми беше определено положителна. Как избра страната, в която да се преместиш? И двете държави, в които съм живяла, ТЕ мен избраха. Как ще опишеш хората по улиците в Лондон? Тук хората са забързани, вглъбени, живеещи в собствения си свят, до голяма степен неудовлетворени, но пък в същото време, горди и национално достойни. Какво им липсва на хората в Лондон? Искреност. Какво смяташ, че можем да вземем от тях? Национално самочувствие. Как ще опишеш кухнята им? Изобщо не може да се равнява на българската   Как се виждаш след 5 години? Къде – нямам представа! Моят житейски опит до сега ме е научил, че планове се кроят с години и само за един миг се обръщат на 180 градуса! Как – на това мога да отговоря. Виждам се такава, каквато съм и сега – щастлива, искрена, целеустремена, амбициозна да постигна всичко, в което вярвам и  защитаваща принципите си за доброта, стойност и достойнство. автор: Катина Лукова   Коментари