Рефлекс

Ириней беше загадъчен мъж. Непредсказуем. Да дружиш с Ириней  беше сложно и изискваше максимална концентрация, понеже причинно-следствените връзки на думи и действия при него бяха неясни и оплетени като коридорите на някоя данъчна служба. Според една от теориите на неговите познати, това може би се дължеше и на странното му име. Но колкото името бе странно, два пъти по-странен беше притежателят му. „Навън вали, ще си подостря моливите” – това бе най-смислената реплика в общирният Иринейо-български разговорник и същата и до ден днешен се използва  от Иринейовите познати, вместо фолклорното „ Нерде Ямбол, нерде Стамбул”. Ириней бе вишист,  геодезист-картограф по образование, макар да работеше съвсем друго. Изборът му на работно място бе съвсем съзнателен - веднага след като завърши ВИАС, Иро си пусна руйна брада, скъса (а според някои – изяде) дипломата си и се гмурна в живия живот,  започвайки работа като сисадмин на едно предприятие. Виж, сисадмин от него излезе чудесен – ръст двеста и два, пухкавата му брада разстлана по тениската, погледът – отнесен, мълчалив и с издупени отзад и на коленете комбат-панталони. Но за разлика от всички останали сисадмини, Иро можеше да пие. Да пие не в смисъл „знае си мярката” или „пие, но не се напива”. Съвсем не. Ириней пиеше, ами, неповторимо! До запенване, до загуба на ориентир, до безпилотен летеж, до припадък. До нощна разходка по корниза на третия етаж само по слипове. До борба в свободен стил с две момичета, чакащи на автобусната спирка. До кражбата на пътен знак, вкопан в цимента пред едно РПУ. До опит за стригане на улична котка, до изрязване на снимката от личната карта, до изяждане на ръчния си часовник... Изобщо, пиеше виртуозно. В една такава вечер, в дома на един свой приятел,  Иро се напи до ступор. Напълно парализиран заспа на стола, но без да губи никакво достойнство – никакво лице, забито в салатата, никакво свличане по облегалката  - заспа стегнато, с опънат гръбнак и вирната брада. Без да провеси нос надолу! С осанка горда, отстрани изглеждаше сякаш е модел за бюст на Марин Дринов!  Накратко, агрегатното му състояние беше на пън. Съпияниците му в началото не забелязаха, но след като няколко пъти го бучнаха с пръст, а той не реагира, направиха единственото, което в такава ситуация би могъл да направи един приятел. И до ден днешен в телефоните им има снимка, на които е запечатан могъщият сисадмин, с втъкнати в ушите димящи цигари и кокетна шапчица от розова хартиена салфетка.  Но вечерта се очертаваше дълга, а снимането успя да уплътни едва няколко минути от нея, затова една от  пияните глави в компанията  роди нова идея – да подравнят брадата Иринеева.  Оставена да расте на воля, тя осигуряваше на сисадмина оня мърляво-небрежен вид, който само чичковците от Зи Зи Топ успяват да избегнат и то благодарение на звездната си харизма. Лишен от кариерата на рок-звезда, Иро просто изглеждаше посурнат и кирлив и неговите приятели решиха да въведат ред в безразборния храсталак, настанен на юг от носа му. Скоро от Марин Дриновската визия не остана много, даже нищо. Сега на стола, все така високомерно вцепенен, стоеше Найден Геров, със спретната, добре оформена брада. Но компанията не остана доволна от визията му и ножицата продължи да работи. Пет минути по-късно бе постигнат ефектът „братя Миладинови”,  но понеже държащият рножицата бе любител-дилетант, не можаха да решат на кой от двамата братя прилича повече.. Май на този с мустака, решиха те. След това нещата някак плавно минаха през витите мустаци на Вазов и строгите такива на Стамболийски. Снимките от всички превъплъщения на Юри  се пазят с любов в същия тоя телефон, запечатал първото му амплоа със салфетка на главата. Последната снимка бе на Хитлер – на Иринеевото лице, лишено от почти цялата растителност, се мъдреха два квадратни сантиметра мъх, а на челото му блестеше, загладен с водка, косият перчем на Фюрера. Истеричният кикот на компанията се разнасяше наоколо, един-двама  буквално се търкаляха по пода и от време на време някой простенваше през смях  „ооох не могаааа, не мога повечееее” .  Веселба, отвсякъде. Но изведнъж смеховете започнаха да утихват. Един по един членовете на компанията започнаха да осъзнават, че брадата няма как да се върне и утре сутрин Иро ще ги попилее един по един, да не говорим, че така ще им се разсърди, че няма да ги погледне повече. Вариантът „дай да залепим обратно тва дето е по пода”, беше отхвърлен почти без замисляне, защото нямаха с какво. Накрая стигнаха до единодушно решение- да дообръснат Хитлер до голо, а на сутринта да се правят на ударени и да твърдят, че той сам се е обръснал и те не са могли да го спрат! И го обръснаха.      И го снимаха, разбира се- така цикълът снимки бе завършен. От първата, на която Ириней е още е с пищната си брада, до последната, на която се установява, че без нея той всъщност е симпатичен и има доста приятни черти. На сутринта Иро се събуди на дивана. Потри очи, изжабури се с топлата бира от отворената бутилка, която намери до себе си и влезе в банята. Пусна си душ, погледна се в огледалото и пооправи перчема. После излезе. Както се разбра после, отишъл директно във ВИАС. В института, който завършил преди повече от пет години, в института, в който всяка сутрин отивал на лекции. И по време на ученето в който нямал никаква брада. Ни-как-ва. Рефлекс.   Коментари