История на икономиката

[caption id="attachment_16824" align="alignleft" width="300"] Парите не могат да купят щастие[/caption] Съвременната икономика е възникнала преди около триста – четиристотин години, в епохата на Ренесанса, когато са се появили зачатъците на съвременните технологии, а също и добавената стойност, която управляващите можели да получават като излишък. Тогава те започнали да организират човечеството според своите интереси и да го управляват заради собствените си приходи. Научно-техническото развитие водело до все по-нови открития: парната машина, електричеството, радиото и т.н. И пред “върховете” се появила задачата: с помощта на всички тези изобретения да осъществяват контрол над хората, за да бъдат “послушни”, както в робовладелската епоха или епохата на средновековния феодализъм, но не чрез властта на силовите методи, а с властта на парите. От една страна, затова е било нужно да се повиши съзнателността на хората, да им се даде култура, образование, да бъдат възпитавани като съвременни, средно просветени роби. А от друга страна е трябвало да бъдат задържани “в мрежата”, за да знае всеки своето място. Такава е същността на “висшата икономика“, т.е. икономическата идеология на върховете, а не на тези икономисти, които управляват самата мрежа, състояща се от банки и други финансови организации. И така, стратегията е ясна. Образованието трябва да бъде такова, че хората да не знаят прекалено много. Културата им да е такава, че да не достигнат прекалено далече. Всъщност, на елита му е нужна поп-култура с умерено обучение. Така СМИ поставят пред населението прости жизнени цели, свойствени за потребителското общество: къща, лека кола до дома и т.н. Главното е  всеки да седи на мястото си и да прави това, което е нужно на върховете. Оттук произтичат принципите за построяване на новия порядък, в който покрай средствата за масова информация, задаващи на масите рамките на съществуване, начин на живот и цели, важна роля играят международните отношения, армията, полицията и др. Човекът, седящ на върха изгражда, под себе си, целия свят: международните корпорации, държавите, народите, така, че да властва над тях, извличайки максимална печалба от парите и властта, сега и в бъдеще. Такива хора в света не са много и те държат “юздите на управлението”. Под тях действат управниците от местни мащаби, продължаващи същата тази линия. А още по-долу са разположени икономистите и други специалисти, обезпечаващи реализирането на глобалните планове. Те не виждат общата картина, а и самите те, се намират под влиянието на системата с всичките нейни съставки: телевизия, интернет, СМИ, средното и висше образование. Всички тези елемнти са добре замислени и насочват изпълнителите към нужната за елита посока, позволявайки им да спечелят малко и да се ориентират към определената им ниша. Така действа тази мрежа и до неотдавна тя е работела напълно точно. Но внезапно се разрази кризата. Същността й е в това, че целият натрупан от елита потенциал, състоящ се в силата на парите, военна сила, властта на СМИ, започва да “изтича между пръстите“. Върховете се опитват да спрат, да подчинят на себе си този процес, но нещо, неуловимо се е изменило в наше време. Икономическата мрежа, надяната свише на света от неговите “управници в сянка”, престава да бъде ефективна. Преди, царете са деляли помежду си властта по пътя на войните и съглашенията. Това са били времена на простата сила, раздробяваща света на царства и империи. След това е настъпило времето на икономиката, в която върховете са се уредили на служба. Но днес не работи нито едното, нито другото. Това не е кризата от времето на Великата депресия, това не е кризата през която е преминала Русия в миналото. Това е криза на цялата минала парадигма, съгласно която хората са можели да бъдат управлявани със сила – силата “на юмрука“ или “на портфейла“. Системата спира. Как да се обясни това на съвременните икономисти? Доскоро те са били “войници“ на служба при “великите“, които гледат на света като на свое владение. Но в наши дни дори елитът е загубил твърдите средства за управление, а още повече ги е загубил “средният команден състав“. Да живеят по старому, вече не се получава. Тенденцията е именно такава, но системата все още я движи инерционният момент и истината не се е проявила така, че върховете да разберат случващото се. И затова те, както преди, се стараят да изиграят населението чрез СМИ. Вместо да повишават културата, да възвисяват човека, да го доведат до нещо по-важно, по-висше, по-фино – нивото, обратно, от година на година преднамерено го понижават. Но безрезултатно. Хората действително потъват в затъпяване и равнодушие, но едновременно с това, все по-малко се поддават на контролиране. А от друга страна, колкото повече се опитват да им продадат и натрапят, колкото по-евтини стават стоките, колкото по-често им се налага да се изменят, толкова по-малко е ползата от това. Човек представлява желание за наслаждение, той иска щастие, той иска да напълни себе си. Но днес, независимо от постоянно изменящето се желание ние не се наслаждаваме повече от това, което получаваме. Очевидно, трябва да се появи някакъв нов вид напълване. А междувременно, не ни помагат никакви уловки и хитрости. Развили  сме туристическата индустрия и развлечения, създали сме хиляди телевизионни канала, какво ли не опитваме, но независимо от разширяващия се спектър на възможности, децата и възрастните се чувстват все по-нещастни. Вече чувстваме необходимостта от друго определение за щастие. Тъй като, в действителност не зависи от парите. За това свидетелстват, например статистиката по депресии и самоубийства в “благополучните“ скандинавски страни, а също и анкетите на населенето от цял свят и многочислените изследвания на психолозите. Днес човек се нуждае от качествено ново наслаждение, което никой няма силата да му даде. Предишните стимули не му действат: той не иска, както по-рано да работи повече, за да спечели повече. Съвременната промишленост е заинтересована от автоматизиране на произвоството. Машините и роботите могат да заменят човека, практически във всички сфери – чак до това, че няколко милиона работника, със своята работа са достатъчни, за да удовлетворят потребностите в света. Какво да правят останалите? Да си седят в къщи? А може би елитът, започва някакъв процес по съкращаване на броя на жителите на планетата? Наистина сметката е проста: “Ако не мога да извлека от хората печалба, то аз не съм заинтересован от тяхното съществуване? Властимащите винаги са гледали на човека като на живо средство, но сега то престава да играе тази роля в техните очи. Тъй като, за него ще трябва да се грижи: да го храни, да го пои, да го обучава, да го лекува, да му плаща пенсия, да му се измисли занимание, за да се запълни свободното му време. Когато загуби работата си, човекът се стресира, добавяйки още повече грижи на върховете. И затова те навярно разглеждат възможността за “добре управляема“ широкомащабна война, която би им позволила по лесен начин “да разчистят територията“ и така да разрешат, макар и някои от проблемите. Наред с това, на елита му трябва, все повече да се идиотизират масите, натиквайки ги в малки ежедневни грижи, натоварвайки ги с безспирни безсмислици: “Прави каквото ти казват и седи мирно, като куче в колибата си“. Жена, деца, евтина култура, минимално образование, гаджетс, дивайси – това е всичко. Хората от всички страни се намират зад тази ограда, за да не се различават, за да се удовлетворяват от едни и същи сурогати. Дом за почивка, отпуска, туризъм – всичко това е нормално. Нека се развличат в специално определените за това места – във великите в света всяко нещо си има “площадка“. Проблемът е в друго: днес вече е невъзможно да се достави удоволствие, усещане за щастие или поне за нормален живот на хората по Земята. Тъй като желанията на хората се променят и растат, при това растат качествено. Не им достига „Кадилакът“, вместо „Форд-а“ и многоетажната вила, вместо обикновената къщурка. Човек се нуждае от напълване с ново качество. Ето какво заплашва елита и му причинява още по-голямо безпокойство. Тяхната собствена стратегия се връща като бумеранг нагоре, намалявайки възможността за управление на хората. А освен това и самият елит се е лишил от източника за наслаждения – богатството не им доставя предишната радост. Милиардите, трупани в банките, вече не могат да удовлетворят търсенето. Човек остава неудовлетворен, дори и да придобие власт над целия свят. В него е покълнало желание от нов тип, но има пустота. Паричните капитали се превръщат във фикция и остава само златото, което има реална стойност, тъй като всичко останало е един голям балон, надут през последните, да кажем петдесет години и сега започва да издиша. Всъщност, оказва се, че старанията на елита са се оказали напразни. Разбира се, проблемите в днешно време са много повече и те обхващат целия свят: големи и малки, върховете и низините, господари и роби – не е важно как ги наричаме. Но ако погледнем по-дълбоко, ще видим, че става дума за програмата на творението. Самата природа ни отглежда по еволюционен път и ни води към някаква цел. И макар, все още да не я различаваме, то вече разбираме, че сме се сблъскали с нещо, което не е било по-рано, с нова разновидност на желанието. По-рано са ни управлявали със силата на “юмрука“, след това – чрез силата на промишлеността, парите, информацията, знанията. А днес, най-висшата сила в човешкото общество е станала силата за осъзнаване същността на живота. Природата последователно отглежда във всеки от нас такова желание и тук няма да помогнат нито личните психоаналитици, нито успокоителните средства, нито наркотиците. Безпомощни сме пред новото желание: тъй като без да го напълним, няма да се почувстваме щастливи. Именно, това желание остава доминиращо в човечеството и във всеки човек: “Искам да бъда щастлив!“. автор: Емилия Наумова   Коментари