Яна Вангелова: България се нуждае от нов закон за висшето образование

Яна Вангелова е една от най-общестевноактивните студентки в страната. За разлика от повечето материално мислещи млади мочичета, тя се е посветила на важни за младежта каузи и ги отстоява всеки ден в качеството си на член на Изпълнителния съвет на Националното представителство на студентските съвети. С нея разговаря Катина Лукова. Яна, разкажи нещо за себе си? Казвам се Яна Вангелова от гр. Сливен съм, но желанието за образование ме доведе в гр. Бургас и вече 6 години не мога да се разделя с него. В момента съм магистър в Университет „Проф. д-р Асен Златаров”. Занимавам се с доста неща, работя в Центъра за кариерно развитие на учебното заведения, член съм на няколко неправителствени организации. В основни линии се занимавам с младежка политика. Член съм на Изпълнителен съвет на Национално представителство на студентските съвети. Това е органът, който ръководи дейностите на Националното представителство на студентските съвети (НПСС). Защо избра мисията да защитаваш правата на студентите в България? Винаги съм била активна част от обществото. Не знам аз ли го избрах или то мен, но когато видя нещо нередно, не мога да остане безучасна. Така започнах да защитавам правата си и тези на моите колеги в университета. Вследствие те ме избраха да ги представлявам в Студентски съвет, а в по-късно и в Националналната студентска организация. С разрешението на какви проблеми си се ангажирала? Интересувам се от всички проблеми, засягащи бъдещите висшисти и младежи. По-активно съм се включвала в решаването на проблеми на постоянна комисия по социално-битови условия на учащите към Националното представителство на студентската общност. Като нейн координатор съм поставяла на дневен ред проблемите в студентски общежития, проблемите със стипендиите и със семестриалните такси. Би ли посочила най-съществената промяна във висшето образование  през изминалите години? Както разбираме и от последните събития, всяка промяна е съществена и плодът от нея се вижда след години. Затова и днес с колегите имаме по-високи семестриални такси. И все пак нещо, крайно необходимо и съществено, което беше направено е премахването на ВАК. Законът за развитие на академичния състав даде възможности на университетите да произвеждат и подновят или по-скоро подмладят преподавателския състав. Но българската образователна система се нуждае от нов закон за висше образование и това е най-необходима промяна. Но закон, написан с помощта на студентите, защото ние сме потребителите на тази услуга и трябва да ни се иска и зачита мнението. Нямаме опита на годините, но имаме най-важното, а то е желанието за промяна и отпита от ежедневните сблъсъсци с проблемите на студентската общност. Участваш ли в протестите в Бургас? Заедно с колеги от страната и по-конкретно от двата бургаски университета, участвахме в протестите. Ние подкрепихме протестиращите граждани и доказахме, че бургаската академична общност е активна и съпричасна с проблемите в страната. Същевременно акцентирахме върху проблемите на младите хора. Много ми е тъжно, че повечето приятели, с които съм израснала вече не са в България, те работят и учат в чужбина в търсене на по-добър живот. Срещу това протестират младите хора, срещу липсата на бъдеще в България. Какво според теб се случва в България в момента? Това са събития в следствие на социалната обстановка в страната, която генерира напрежение сред граждаското общество и неговото недоволство ескалира под формата на различни протестни действия. Случващото се в страната би могло да доведе до така желаната промяна, само ако обществото бъде единно и постоянно в исканията си. В крайна сметка всичко зависи от нас самите. Не е важно коя е политическата партия е начело на държавния апарат, а дали обществото е активно. Защо студентската общност стана част от протестите? Ние не сме станали част от протестите днес, студенти и млади хора има на площадите от самото начало на протестните действия. От години студентските организации заявяват свойте искания, но техният глас остава нечут и днес ние продължаваме да искаме промени. Какви са исканията на студентите? Предстои извънредно общо събрание на Националното представителство на студентските съвети, на което ще бъде изготвена листата с искания. В общи линии нашите искания са заявявани многократно от години. Исканията за нов Закон за висше образование, засилване ролята на студентските съвети при управление на висшите училища, достъпни семестриални такси, широко младежко участие във всички форми на властта, повишаване на качеството на образованието, създаване и укрепване на връзки с бизнеса, държавна политика с приоритет наука и образование, държавна политика с приоритет към младите хора. Защо студентският глас остава нечут? Защото няма нужда от него. Исканията са в противоречие със ситуацията в България. Защо да инвестират пари в образование, след като няма млади, а тези, които са тук, искат да отидат в чубжина. Очевидно е, че нямат интерес да ни финасират. Може би, чакат да влязат много допълнителн пари в хазната, но тези пари така и не идват. Затова и системата на образование е остаряла. А защо той трябва да бъде чут? Ако искаме просперитет за страната си, трябва да заложим на образованието. То трябва да дава на младите не само уменията за работа, ами и за личностно развитие и предоставяне на шанс. За да станат реалност необходимите промени и подобрения в образователната система, трябва да се допитаме до всички в нея, не само ректори, ами и бизнесът и най-вече студентите. Ние сме потребителите на тази услуга и нашето мнение е важно. Какви действия ще предприемете, за да могат исканията ви да достинат до обществото и до управляващите? На лице са протестните действия, но залагаме най-много на широката публичност при излагане на исканията ни. Как трябва да се промени законът за висше образование, за да бъде по-адекватен и в полза на студентската общност? Какви са конкретните предложения на Националното представителиство на студентските съвети? Както вече казах, необходим е нов закон за висше образование. А конкретните предложения са депозирани не веднъж пред МОМН чрез становища на Националното представителство на студентските съвети, останали без желания от нас резултат. Всички студентски съвети ли подкрепят тази позиция? Не всички засега имат ясно становище и позиция, но по-голямата част от вузовете в страната подкрепят позицията, изразена в официалната декларация. Можете да я видите на npss.bg  Яна, как виждаш бъдещето на България? Бъдещето се пише от нас сега. Това, което посеем днес, ще жънем утре. И по-конкретно вашето бъдеще в България? Аз и моите колеги ще продължим да работим за каузата ‘Бъдеще в България’. автор: Катина Лукова Коментари