Сеанс

-          Непрекъснато! Не – пре - къс-на – то, повтарям, търчите с оцъклени очи по магазините и си купувате нови обувки! Непрекъснато бе! – гласът му изви лек фалцет и Димитър се прокашля омерзено. – Какво ги правите старите, а!? На компоти? Къде ги завирате! За чий дявол са ви толкова обувки? Сандали, ботуши, боти, с токчета ,без токчета, ЗА БОГА! -          Ние.... – плахо се опита да отговори дребна блондинка с ококорени кукленски очи и дълъг бретон. -          МЪЛЧИ! Как пък си мислите, че можете да отговорите на въпроса, изобщо какво разумно обяснение можете да дадете? Че вие не знаете какво мислите, не, не, вие просто не мислите! – тук артистичната му натура взе връх над професионализма и Димитър изимитира глезен женски глас: -          „Не..не, не искам торта”...Ама като купя торта – ушите й плющят! Искаш ли секс – Не искам.. Не искала! Искаш ли праскови? Не знам... А като купя праскови – яде като разпрана! – очите му обходиха смълчаната аудитория. Десетина млади жени, вкопани в столовете и притихнали гузно, го гледаха уплашено. – И какво сте ми се разстенали по време на секса, така че и съседите да свършат! Ми те може да не искат! -          И още! – монологът му плющеше върху виновните лица пред него – Чорапите! Не ви харесвали, значи, мръсните мъжки чорапи! И на нас не ни харесват! И затова ги крием! Крием ги от вас, да! Под дивана, зад секцията, в чекмеджетата. Но нееее – лицето на Димитър  се изкриви в язвителна гримаса -  Все да ги търсите, все да ги намерите, все да са на видно място, пред пералнята например! ЗАЩО! ПИТАМ КАКВО ВИ ПРЕЧИ МАЛКА КУПЧИНКА ПОД ДИВАНА!!! -          Ами..миришат – вметна дългокрака брюнетка. -          Миришат?! МИРИШАТ!??!?! – Димитър позеленя – А като ни довлачите цяла тумба приятелки с токчета, огледалца и гаден кикот? И тя мирише! Не просто мирише, ВОНИ! На всички цветове на дъгата! На всякакви цветя! Глава да го заболи човек! Така вони, че да побегнеш! Даже няма смисъл да заключвам входната врата, на тая вонь нито един нормален човек няма да тръгне да влиза! И какво, къде е справедливостта?!! Значи може жените да вонят като накиснати в омекотител за пране, но един мъъничък – тук Димитър показа с пръсти и жална физиономия колко мъничък точно – мъъъничък чорап под дивана е престъпление! Смърт за него! Ха! ...Добре.... Добре, да речем, че мога да го прибера в шкафа. Обаче там какво намираме? Гащи. ГА-ЩИ! колко чифта гащи са нужни на нормалния човек? Два. Едните се перат, другите се носят. Трети, в случай на война. А какво се получава на практика?!? Не мога да затворя шкафа от гащи! Бикинки, шортички, дантелки, прашки, боксерки, дантелки, бели, черни, ДАНТЕЛКИ! ЗАЩО! Защо са ви всички тия гащи, момичета?? За да се харесате на мъжете?! Ха! Искате ли експеримент? Приближете се към който и да е мъж по бикини и засечете колко време точно ще ги изтърпи върху вас!  Кой изобщо ви каза, че мъжете обичат гащи? Ненавиждаме гащите! Не! На! Виж! Да! Ме! Ги! Димитър  още веднъж обходи с поглед слушателите си. Десет чифта очи го гледаха, десет чифта розови устенца бяха зинали изумено. Сърцето на психотерапевта се размекна и той притвори очи. Обля го вина за изтърваните нерви, професионалистът, каза си той, не може да постъпва така, трябва да се владее! -          Добре. За днес приключихме. Времето на днешният сеанс от курса „Хайде да решаваме проблемите ви заедно” изтече. Ще се видим след седмица. Довиждане, момичета. автор: Ели Ст. Коментари