Senna Ayd представя свои творби / автор на снимката е Даниел Радев/[/caption]
Невероятно удоволствие е да ви представим един истински самобитен талант. Известен е в средите на фотографската общност като Senna Ayd, почитателите и приятелите му в социалните мрежи се увеличават постоянно, а почти всяка негова снимка предизвиква смайване и възхищение.Самовглъбеният и скромен младеж с нищо не показва, че притежава уникалния талант да намира красотата дори и в най-тривиалните неща. Поне три месеца бяха необходими, за да се съгласи на това интервю. Запознайте се със Senna Ayd, ловецът на мигове.
Сена име ли е или псевдоним?
Сена е прякорът ми още от 1994 година. Като дете говорeх постоянно за идола ми Айртон Сена (Ayrton Senna) и приятелите ми започнаха да ме наричат така. Когато се регистрирах в първия фотографски сайт, болшинството автори използваха псевдоними и аз се регистрирах със Senna. Това ми стана освен прякор и артистично име.
Дали е име или псевдоним, всъщност това няма значение, защото в края на краищата ти си нещо като Айртон Сена на фотографията...направо си като топ-пилот с фотоапарат вместо болид. Между другото, кой беше първият ти фотоапарат и кога започна да снимаш?
Първият ми фотоапарат беше Sony W7 (сапунерка). Започнах да снимам през януари 2006г.
Пазиш ли си първите твои снимки, които си правил?
Да, пазя първите си снимки, дори в един от фотографските сайтове си седи първата ми снимка, направена с първия ми фотоапарат. Доста от авторите си "прочистват" профилите, за да останат най-сполучливите им снимки. Аз предпочитам да се вижда от къде съм тръгнал.
Трябва ли хората да съжаляват за фотоапаратите с ленти и бавното, трудно и продължително проявяване на филми или да се радват на цифровите фотоапарати и на безкрайните възможности на технологиите в компютрите?
Не знам дали трябва да съжаляват или да се радват, но личното ми мнение е, че в днешно време се губи ролята на самото заснемане. Все повече хора снимат с идеята "абе, после ще го оправя с фотошопа".
Сена, може ли една снимка да е по-хубава от картина и може ли усилията за създаването на една снимка да са по-големи от рисуването на една картина?
[caption id="attachment_16465" align="alignleft" width="300"]
Казиното е вълшебно в снимките на Senna Ayd[/caption]
Различно е и не мога да ги сравня. Не мога да коментирам усилията за рисуването на картина, защото не съм рисувал никога, но заснемането на определен кадър понякога е доста рисковано и в много случаи на репортажна фотография, например, има реален риск за живота. Освен това, създаването на картина отнема време. Фотографията е изкуство на момента – запечатване на мига.
Какво обичаш повече да снимаш...хора, животни, море, реки, небеса, облаци, техника, природни феномени или обекти, създадени от човек... изобщо в какво търсиш красотата?
Предпочитам природните феномени. Всъщност обичам да запечатам мига, който не всеки може да види, нещо впечатляващо, природни стихии, бури, големи вълни, светкавици, метеори и към това прибавям изгревите, защото изгревите са видими от много малко хора, тъй като повечето предпочитат да си поспиват рано сутрин.
Винаги ли се движиш с фотоапарат?
Може да се каже почти винаги! Обикновено, когато не го нося, виждам нещо уникално и се ядосвам, че го пропускам.
Колко фотоапарата имаш?
В момента имам два. Sony R1 безогледален със страхотен обектив - идеален за пейзажи и Canon 50D - за всичко останало.
Имало ли е случаи да направиш много кадри, но накрая да рабереш, че си пропуснал да уловиш някакъв миг, светлина, цвят или настроение?
Оооо да, имало е такива моменти, мисля че всеки е имал такива пропуски.
В коя част на деня ти е най-приятно да снимаш? Какво ти харесва в деня и съответно в нощта?
[caption id="attachment_16466" align="alignleft" width="300"]
Изгревите на senna Ayd изглеждат по този начин[/caption]
Любимото ми време за снимки е около час и половина преди изгрев или времето, когато е тихо и пусто. През деня пък ми харесва динамиката - вятър,облаци, а вечер светлината от луната и сиянието на града.
Сена, от кого си се учил, кой фотограф е твоят пример за подражание?
Няма определен автор, който да ми е пример, но има много автори, които харесвам и съм се впечатлявал от техните работи като Patrick Di Fruscia, Adam Burton и други.
Творците посвещават картини, стихове, поеми, песни, дори мостове на любими хора...ти посвещавал ли си снимка на някой човек?
Да и мисля, че често се случва. Най-често когато даден човек ме е мотивирал да снимам и тези снимки се получат страхотни, тогава винаги посвещавам снимка на него.
Би ли станал папарак?
Както знаем, папаракът не създава изкуство, той не търси красивото, интересното, а провокативното и в днешно време папарак се става за пари. Характерно за папараците е, че навлизат в личното пространство на хората. Ако приемем, че бих искал да снимам някой популярен човек, когото харесвам или на когото се възхищавам – да, бих приел да съм папарак. Но по принцип аз снимам тези неща, които ме правят щастлив.
А искаш ли да снимаш някоя световна знаменитост?
Определено да, особено ако съм впечатлен от човека, когото ще снимам. Може би Моника Белучи.
Сена, смяташ ли, че компютърната обработка на снимките превръща знаменитостите в нереални и непосилни примери за подражание?
Така е, но мисля че по-голям е проблемът с възприятието на зрителите.
[caption id="attachment_16468" align="alignright" width="300"]
Моста и Senna Ayd често посрещат заедно изгревите[/caption]
Какво би искал да снимаш...избухващ вулкан, изгрев на слънцето или раждане на бебе?
Определено избухващия вулкан.
А би ли снимал сватба?
Разбира се, но не професионално, а по скоро за приятели.
А златна сватба на възрастни хора?
Ето това ще е доста по-интересно и съм убеден, че биха се получили страхотни снимки.
Имало ли е случаи да видиш нещо толкова красиво, че да те разтърси?
Да, разтърсващо е да седиш в 02:00-03:00 ч. сутринта на някоя поляна и с часове да чакаш да заснемеш метеор. Изведнъж го виждаш - ослепително ярък и го проследяваш как изгаря по цялото небе... тогава просто забравяш всичко! Един миг, а си заслужава часовете чакане.
Къде е най-красивото място в Бургас, което си снимал. Забелязвам, че често в твоите фотографии намират място Казиното и мостът под него?
Според мен мостът е на първо място. Там е изгревът, морето, рибарите, гларусите. На второ място е езерото Вая, там също има прекрасни изгреви и залези, може да се наблюдават пеликани и естествено от там има страхотна панорама към града и Меден рудник.Също много красиво място е Шилото и Солниците. Мое любимо място също е надлезът на Пети километър, има страхотна гледка към града.
Поправи ме, ако греша, но май във фотографията се смята за висш пилотаж черно-бялата снимка. Защо има такова почтително отношение към чернобелите цветове?
Така е, аз също мисля така.Смята се, че чрез черно-бялата фотография се предават по-силни емоции, тя е много по-въздействаща. Игнорирайки цветовете, фотографите разчитат много повече на контраста, на сенките, на нюансите или на формата. Мисля, че почтителното отношението към черно-бялата фотография идва от това, че все едно авторът се опита да каже много, но с малко думи.
Какво снима за последно?
Протестите срещу високите сметки за електричество
Коментари