Емилия Николова: „Награда на Декана” дава вяра, сила и надежда!

Броени дни преди връчването на най-престижната награда в БСУ  „Награда на Декана”, ще ви срещнем с още един от предишните победители. Емилия Николова спечели конкурса преди три години. Днес тя е доктор по обществени комуникации и информационни науки. Професионалната ѝ кариера се развива изключително добре. Емилия вече не е на студентската скамейка, а тъкмо обратното – вече е на преподавателската катедра. Ето какво каза д-р Николова в специално интервю за „Бургаски репортер”: Гордост ли е да спечелиш „Награда на Декана“? Бих казала, че за мен това е не само признание, но и удовлетворение – за положените усилия, за постигнатите резултати, за успехите. Това е една много висока оценка, която задължава, стимулира, мотивира, дава „крила“ за нов „полет“ на мисълта. Гордост е, защото е признание именно от Декана на ЦХН – център, в който намират пресечна точка личностното съзряване, житейското развитие, креативността и творческата и научна изява, в тяхната най-чиста и искрена форма. Пожелавам на всеки студент да има възможността не само да присъства на церемонията, но и да стане носител на тази толкова достойна награда. Освен нужния престиж, какво друго ти донесе тази награда? Моментът е незабравим, винаги ще бъде част от моя живот, не само студентски, но и личен. Човек рядко има шанса да бъде част от такова преживяване – когато чуеш името си, когато излезеш отпред и погледнеш в очите своите преподаватели, колеги и приятели, ти се чувстваш като израснал не с дни, а с години. Мисля, че за всеки студент този тържествен момент е може би първата смела стъпка по пътя към успеха и личностното удовлетворение. Тогава всяко положено усилие, всяка спечелена победа, всеки успешно завършен проект придобиват смисъл и съдържание. Как ти помогна тази награда в професионален план? Как ли? Тя ми даде вярата, силата и надеждата, че всяко усилие си струва. Помогна ми да преодолея вътрешните си колебания и страхове, да повярвам, че последователността, упоритостта и отдадеността са качествата, които ръководството и преподавателите в БСУ ценят и уважават. Може би тук е мястото още веднъж да благодаря на доц. Евелина Динева за високата оценка и признанието. Тази награда ми даде първата живителна глътка въздух, с която тръгнах по трудния път на науката. Като резултат към днешна дата мога да кажа, че духът и атмосферата на БСУ поставиха началото и на последващите ми образователни степени: магистър „Социални дейности“; магистър „Връзки с обществеността“; магистър „Консултативна психология“ и като край (надявам се само за сега) – доктор по Обществени комуникации и информационни науки. Наученото през годините имах възможност да споделя със студентите от СУ „Св. Климент Охридски“, на които преподавах дисциплини, свързани с историята и теорията на връзките с обществеността, креативните комуникации, бизнес комуникациите. Благодаря на ръководството на БСУ, което от изминалата 2012 година ми даде възможността да развивам научната си кариера и да общувам със студентите в университета, който завинаги ще остане на първо място в моето личностно и научно развитие. Отдадеността ли е най-важното качество? Мисля, че отдадеността е само едно от качествата, които са необходими на всеки, който иска да се развива, да следва мечтите си, да ги превръща в реалност, да се чувства реализиран, удовлетворен, щастлив, успешен. Днес животът е толкова динамичен, че само отдаденост не е достатъчна. Необходима е сила, вяра, постоянство, желание, упоритост, целенасоченост, последователност, а защо не и любов – любов към знанието, ученето, мечтите. Всяко качество, което притежаваме в повече, само увеличава шанса ни да намерим мястото, където ще се чувстваме най-реализирани, най-щастливи, най-оценени. Може би всеки трябва да открие своята най-силна страна, да я следва, да я изявява, да я развива и усъвършенства. По пътя към успеха рецепти няма, но именно това е и най-хубавото на успехите – че са „плод“ на индивидуалността, креативността, различността, неповторимостта. Всеки успех е уникален! Ако имаш възможност да насърчиш студентите, какво би им казала? Бих им казала да се наслаждават на младостта си, да ценят съветите на родителите си, да се гордеят със страната си, защото именно в тези трудни години тя се нуждае най-много от тяхната младежка сила, тяхната борбеност, тяхното дръзновение и вяра в по-доброто утре. Винаги младите хора са били, а вярвам, че и ще продължават да бъдат, живителната сила на нацията – олицетворение на миналото, настоящето и бъдещето, но преплетени по един неповторим и вълшебен начин. Всеки знае, че най-лесното решение е бягството, но аз вярвам в момчетата и момичетата на днешна България. За това ще им кажа, че ние ги обичаме, ние им вярваме, ние искаме да им дадем нашите корени, а те само да разперят криле и да полетят. Днес светът е техен, а за да могат да се чувстват ценени, реализирани и щастливи трябва да следват пътя на книгата. Книгата, знанието и студентските години оставят не само незабравими спомени, но и разпалват пламъчето на вечното желание за учене, още и още, за себеусъвършенстване и постоянно развитие, за смели мечти и още по-смели и сбъднати желания. И тъй като безкрайно обичам младите хора, като за довиждане (но само в този разговор) бих им казала: „Гордея се, че България има толкова смели, устремени, знаещи, можещи и дръзновени млади хора! Благодаря ви!“ автор: Ива Янкова Коментари