Не четете тази статия

Мислех си тази статия да я напишат хората, не аз. Исках да събера статусите в социалните мрежи и този път те да разкажат историята. Моите приятели – те да напишат една социален фейсбук разказ. Не го направих. Не защото се страхувам, че ще ме обвинят в плагиатство и не защото не ми стиска. А защото предполагам какъв ще бъде резултатът – ще предизвикам безсмислен спор. И най – много собствените ми приятели да успеят да ме свалят от парламентарната трибуна на собствената ми мисъл. Не четете тази статия, така мисля да озаглавя отворено си изявление. Изявление към мен самата. Изявление, в което иронията е безвъзвратно отишъл си герой. Не го четете – едва ли ще ви се понрави и честно казано, съмнявам се да подкрепи тезата ви. Опитвам се да си изясня картината. Нямам смелостта да се обърна към вас и да ви кажа – да, знам какво се случва. Напротив, объркана съм. Само преди няколко дни, наблюдавах кадри от протестите (тъй като нямах възможността да участвам) срещу неправдата и високите сметки и бях щастлива. Нямам идея как сте се чувствали вие. Аз обаче настръхвах и ако щете вярвайте, но имаше моменти, в които се просълзих. Защото онова, което аз виждах, беше будно общество, гражданска съвест, хора, които излизат с името и мнението си. Видях фейсбук революция –  един чужд свят, внедрен в малкото ни схлупено и ориенталско общество. Бях щастлива и горда. За мен това, което се случва навън, е нещо голямо и аз се чувствам част от него с цялото си същество. Днес обаче нещата се трансформираха по коренно различен начин. Днес сутринта пред отворения прозорец на общежитието ми в Студентски град, в 9 и 25 сутринта, стоях със зяпнало чене и затаен дъх. Бях се втренчила в снимката на Бойко Борисов, над която като комунистически лозунг висеше заглавието „Бойко Борисов подаде оставка“.  Спирам. Не мислете, че тази статия ще бъде политически ориентирана или че ще защитава нечии интереси и политика. Опитвам се да погледна изначалната същност на проблема. Не мога да си обясня къде изчезнаха първоначалната ми гордост и вълнение. Защото кадри на развилняла се тълпа, хвърлени камъни и окървавени пенсионери, определено не ме карат да се гордея със ситуацията. Със сигурност се озадачих, когато днес в автобус пълен със студенти, някой се провикна – „Днес е празник, радвайте се“. Аз явно нещо не съм наред, но не проумявам къде е празникът. Аз може и да не помня предишни подобни ситуации в България (каквито със сигурност е имало, така пише в учебниците), но категорично отказвам да изживявам нещо, което някой в тази държава вече е изживял. Ние не сме хитлеристи и нашата борба НЕ ТРЯБВА  да бъде на живот и смърт. Нашите искания не трябва да са празник – ако някой е постигнал целта си, то същият този някой трябва да е наясно, че му предстои тежък път към оправията. Предстои му да изтърпи ледено студен душ, който да отмие сеира, на който света в момента става свидетел. Защото това, което аз виждам са амбицирани хора без знания. Те нямат представа, кой ще вземе властта и да речем какви са функциите на Великото народно събрание. Пак повтарям, не защитавам нито една политическа партия. Просто искам да знам какво се случва? Студентите или пенсионерите ще сформират кабинет? Кой ще пише конституция? Кой ще прави промени? Защо днес, когато исках да науча повече информация, БНТ излъчваше сутрешно токшоу, в което се обсъждаше някакъв стайлинг? И къде изчезна президентът? Къде беше той, когато неговите функции се обсъждаха ожесточено? Не съм врачка, но форумите и социалните мрежи ми подсказват, че българите имаме кардинален проблем. Всеки вижда ситуацията след свършен факт по свой собствен начин и всеки мисли, че неговото мнение е компетентно и адекватно. Когато някой постигне дадена цел – свали правителство например, тежката работа тепърва предстои. А ние какво? Поредна порция байганьовщина – обществени скандали, защото някой вижда революцията като сбъдната анархия. Или ли може би отново ще действаме по обичайния сценарий - прибиране вкъщи и заемане на изходна позиция. Спрете България – искам да сляза, писна ми да се въртим в кръг! автор: Пламена Джигова Коментари